Нагледен урок как се играе голямата игра в енергийната политика преподадоха руснаците на премиера Бойко Борисов и на министъра на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Само преди десетина дни доскорошният голям брат взе своето с подписаното във Варна споразумение, ангажиращо България до 15 ноември да се присъедини към окончателното инвестиционно решение за строителството на газопровода Южен поток. След което благосклонно ни отпуснаха обещаните още през април 11% отстъпка от цената на природния газ. За финал решиха да си го върнат тъпкано за АЕЦ Белене.
В началото на седмицата руската компания Атомстройекспорт, която през 2006-а бе избрана за изпълнител на втората ни атомна централа, обяви, че
увеличава финансовите си претенции към НЕК на 1 млрд. евро
nbsp;
Още през юли миналата година фирмата заведе дело в арбитражния съд на Международната търговска палата в Париж, претендирайки за 58 млн. евро компенсации заради поръчано, но неплатено оборудване за Белене. В отговор българската страна предяви контраиск за 61 млн. евро, но в арбитража в Женева, като се позова на това, че Атомстройекспорт не е спазила изискването за изкупуване на цялото старо оборудване от площадката на АЕЦ Белене.
Проектът бе прекратен предсрочно от правителството на България, срокът на действие на споразумението от 29.11.2006-а изтече, а НЕК продължава да отказва да компенсира Атомстройекспортза понесените загуби. В иска ни са включени стойността на всички дейности по проекта, стойността на произведеното и намиращо се на склад оборудване със срок на изработване между шест месеца и три години, щети и др, се казва в официалното съобщение на руснаците.
Хората от Атомстройекспорт посочват още, че руските подизпълнители вече са приключили с работата по корпуса на единия от реакторите и с устройствата, които се намират в него, а дейностите по втория също са във финалната си фаза. Освен това са извършени редица тестове, изработени са системи за охлаждане на активната зона, парогенератори и други съоръжения с дълъг цикъл на производство. По-голямата част от това оборудване е прието от съвместната българо-руска комисия, но и досега продължава да стои в складовете на руските предприятия, тъй като НЕК отказва да го приеме. Атомстройекспорт е осигурила изработката му не само за сметка на аванса, получен от НЕК, но и с кредити, аргументират претенциите си руснаците.
Исканията за 1 млрд. евро определено
хванаха в крачка българската страна,
nbsp;
Още повече че новината гръмна, докато почти целият Министерски съвет бе на официално посещение в Израел. Да не забравяме, че откакто е прекратен проектът Белене и премиерът Бойко Борисов, и енергийният министър Делян Добрев все ни успокояваха, че ще доплатим на Русия само 140 млн. лв. за първия реактор и ще си го вземем. Искрено се надявам президентът Путин да удържи думата си, че ние ще се разделим дружески по този проект, заяви тогава българският премиер.
Сега обаче палачинката се обърна и
разнопосочните реакции на политиците ни
nbsp;
ясно показаха колко са стъписани.
Искът не отговаря на принципните договорености, които имахме с Росатом и с Атомстройекспорт. Ние, разбира се, през шестте месеца, откакто българското правителство и българският парламент взеха решение да спрат проекта АЕЦ Белене, не сме се осланяли на тези принципни договорености, а сме подготвяли нашата защитна позиция. Работим с най-добрата адвокатска кантора в света, спечелила най-много дела срещу Атомстройекспорт. Руската страна има право на такъв арбитраж. Ние сме се подготвили достатъчно добре да се защитаваме. Имаме и достатъчно аргументи. Няма никакви основания за сумата, която иска Атомстройекспорт – над 1 млрд. евро. Уверени сме, че няма никакъв шанс делото да бъде присъдено в полза на руската страна, заяви министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев.
Коренно противоположно изявление направи обаче премиерът Бойко Борисов: Считам, че
абсолютно вероломно
nbsp;
– използвам тяхна терминология от време на войната – ни изненадаха с този иск. Тук има една компания, която въпреки провежданите преговори, без да ни информира, е решила да подаде иск. Искрено се надявам, че президентът Путин не знае за това тяхно действие. Защото, ако знае, никак няма да му бъде приятна срещата на 9 ноември в България. Тогава трябва да подпишем за Южен поток. Малко по-късно от Кремъл отрекоха за планувана подобна визита.
Изненадоха ли ни действията на руската страна? Хаосът стана пълен, след като мнение по въпроса изрази и президентът Росен Плевнелиев: България не е изненадана от хода на Атомстройекспорт. Щяхме да сме изненадани, ако беше друго, ако беше нормално, ако беше истински партньорско отношение. Истинските приятели не се изнудват взаимно. Те слагат проектите и проблемите на масата и ги решават. Истинските приятели не си увеличават 20-кратно исковете чрез медиите и чрез Брюксел.
В едно обаче управляващите бяха категорични (и са прави) – за случилото се трябва да се
търси отговорност от партийните шефове и от министрите от тройната коалиция
nbsp;
На всички трябва да е ясно какво ни доведе до това положение, защо се намираме в момента в тази ситуация. Още през 2006-а е проведен най-големият конкурс в историята на България, опорочен от самото му начало – с предизвестен край, с редица нарушения по Закона за обществените поръчки, които вече са констатирани от Агенцията за държавна финансова инспекция и за които отговорност носят бивши провалени и корумпирани политици. Като бивш заместник-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм призовавам Народното събрание да направи временна парламентарна комисия, която да проучи как е проведен конкурсът, защо не са сключени договорите, а е сключено споразумение, как са разходвани средствата, как са вземани заемите, кой е взел решението НЕК да бъде потопена с 1.5 млрд. лв., за да плаща за сключени споразумения, без да има договори и финансиране за изграждане на централа, коментира министър Делян Добрев.
Да се прави подобна комисия сега е абсолютно безсмислено, още повече че прокуратурата вече е образувала няколко дела по случая с АЕЦ Белене. Но дори някой висш функционер от БСП да бъде посочен с пръст от народните представители – какво ще последва от това? Поредното безсмислено дело, на каквито се нагледахме от началото на мандата на ГЕРБ.
Безспорен факт е, че сегашните управляващи, които само допреди дни тръбяха как коват енергийната ни независимост, се провалиха в усилията си да намерят взаимноизгоден и за България, и за Русия изход от казуса с АЕЦ Белене.
nbsp;
Последният коз, който им остава
nbsp;
е газопроводът Южен поток и той трябва наистина да бъде добре изигран. Защото руският президент Владимир Путин неведнъж е демонстрирал, че приема проекта като лична кауза и иска да направи всичко възможно строителството му да започне преди края на тази година.
Не трябва да се подписва каквото и да е за Южен поток, докато въпросът с компенсациите за АЕЦ Белене не бъде решен окончатено. Икономическата комисия в парламента и всички депутати трябва да се запознаят с инвестиционното споразумение за газопровода, преди да бъде подписано от кабинета дo 15 ноември, заяви депутатът от Синята коалиция Мартин Димитров.
На създалата се ситуация трябва да се погледне не от емоционалната – политическа, а от чисто
прагматичната юридическа гледна точка
България наистина е подписала обвързващи документи с Атомстройекспорт по проекта АЕЦ Белене, които я задължават, без значение какъв е цветът или ориентацията на правителството. Първият от тях е споразумението от 29 ноември 2006-а, с което страната ни поема ангажимент да плати 200 млн. евро за подготвителни работи, преди да е сключен окончателният договор за изпълнение, доставка и строителство и преди да е определена окончателната цена.
В същото това споразумение двете страни поемат ангажимент в следващите 12 месеца да подпишат финален договор с всичките му клаузи и с окончателна цена и ескалационни индекси. Това така и не се случва. През ноември 2008-а обаче се подписва допълнение 5, с което Националната електрическа компания поръчва оборудване за 670 млн. евро и се задължава да плати 230 млн. евро от тях.
Почти сигурно е, че точно на тези документи ще се позоват руснаците в съда. А тяхното съдържание поставя страната ни в много деликатна ситуация, тъй като попада под ударите на международното търговско право и формално дава основания за заведените искове, коментираха за в.БАНКЕРЪ юристи. По-лошото е, че досега не сме чули нищо конкретно за аргументите, с които разполагаме ние и които възнамеряват да използват срещу Атомстройекспорт българските представители. Обезпокоително е, че всичко се свежда единствено до политическо говорене на високи децибели, което на моменти преминава дори в истерия.
Ако наистина се стигне до арбитраж, всичко ще зависи от
правната кантора Уайт енд Кейс
която ще защитава интересите на НЕК. Справка в интернет страницата й показва, че тя има сериозно реноме в международните спорове, има опит в областта на енергетиката и в частност в ядрената енергетика. Трябва обаче да сме наясно, че ако исканията на руснаците бъдат удовлетворени дори наполовина, това ще взриви финансовата стабилност не само на НЕК, но и на цялата ни държава.
nbsp;
Симеон Сакскобургготски, премиер на България (2001-2005), рестартирал проекта АЕЦ Белене
През последните месеци сме свидетели на крайното политизиране на една стратегическа за страната ни тема, свързана с капацитета ни да градим визия за развитието си с години напред. Строителството на АЕЦ Беленее изключително важен въпрос за нашата енергетика и е нормално да има политически измерения. Но превръщането й в инструмент за стягане на партийните редициили за подготовка за изборие най-малкото абсурдно. Дългосрочното развитие на електроенергията у нас би трябвало да е обща цел за партиите от целия политически спектър.
Твърденията, че няма нужда от Белене, защото няма кой да консумира енергията от централата, са несъстоятелни и ако не са злонамерени към страната ни, най-малкото са наивни. Когато бе взето решението за размразяването на строежа, ръстът на икономиката в България бе 5-6% годишно. Ако тенденцията се беше запазила в региона, със сигурност можеше да се очаква дефицит на електроенергия. Единственото, което днес никой не може със сигурност да знае, е дали докато се построи АЕЦ Белене няма да има нужда от още повече електроенергия. Една от реалните възможности бе да изнасяме енергия за Италия, която и до днес съжалява за решението да остане държава без ядрена енергетика. Ако нямаше пазар и бъдеще, дали Румъния щеше да строи Черна вода?
Затова при провеждането на референдум е редно да оценяваме сериозно и отговорно АЕЦ Белене като една обединяваща и мотивираща цел, каквито бяха НАТО и ЕС.
Трайчо Трайков, бивш министър на икономиката и енергетиката в кабинета на ГЕРБ
Ходът на руската компания Атомстройекспорт със заведения иск за 1 млрд. евро заради спрения проект за строеж на АЕЦ Белене е замислен като средство за натиск в контекста на целия комплекс от енергийни теми, които трябва да се изяснят в следващите месеци между България и Русия. Но мисля, че това беше много слаб ход. На практика те биха един балонен сервис и в момента правителството на България просто трябва да забие топката.
Знам, че имаме много силни аргументи… не само срещу конкретния иск, а и срещу цялостното поведение на Атомстройекспорт (АСЕ) по този проект. Руската компания е неизрядна по много клаузи на подписаните споразумения, затова мисля, че имаме всички шансове да спечелим. Смятам, че този иск в случая е дори и шанс за българската страна да прекрати изцяло този проект.
nbsp;
Румен Овчаров – бивш министър на енергетиката по време на тройната коалиция
Искът на Русия не е за това, че са сключвани договори. Искът на Русия е за това, че е прекратен договорът. Отговорността за прекратяването му е изцяло на сегашното правителство. Плащаме цената на бодряшките простотии, направени от кабинета на Бойко Борисов.
Сетиха се, че когато си поръчал оборудване, когато си платил аванс за него, когато то е произведено, естествено е да се поискат парите за него. Скоро ГЕРБ ще се сетят още, че проектното финансиране е хубаво нещо, когато проектът се реализира. Тогава от реализацията на продукцията започва да се плаща финансовият ресурс, който е привлякъл. Когато обаче проектът не се реализира, всички разходи остават за сметка на този, който го е започнал. Това е държавната компания НЕК. Всички разходи оттук нататък ще се плащат от НЕК, тоест от българските граждани. Когато не може да отговориш на някой въпрос, когато си се провалил в нещо, започваш да обвиняваш – дали този преди теб, дали този след теб или този до теб -за да прехвърлиш отговорността. Тази стратегия очевидно не работи.
