Закъснялата близо три години стратегията за развитие и за реформиране на водния сектор, обещана от Министерството на околната среда и водите в началото на мандата на ГЕРБ, успя да мине през Министерския съвет и заплува към парламента.
Спорно е доколко тя все още е актуална, тъй като всички изследвания и обобщения в нея са правени на базата на наличната информация до 2010 година. За капак не е преодолян и нито един от проблемите, очертали се при представянето на документа през пролетта на тази година.
Още тогава Българската асоциация по водите заяви, че в стратегията липсва баланс между предлаганите решения за отделните отрасли. ВиК секторът например е изцяло разчепкан, докато хидромелиорациите са слабо засегнати, минералните води почти не се споменават, а морските води изобщо не са коментирани.
Захлупвайки под една шапка не само водоснабдяването и канализацията, но и хидроенергетиката, и напояването, управляващите раздуха необходимите инвестиции, заложени в документа, до бомбастичните 43 млрд. лева. Солидната сума стъписа дори и министъра, натоварен с управлението на европейските средства Томислав Дончев, който посочи, че ако разчитаме само на финансирането от Брюксел, ще са ни необходими още 5 до 20 програмни периода, за да осигурим нужните ни средства.
Поради тази причина сега в документа фигурира сумата 26-27 млрд. лв., за да изглежда ситуацията малко по-оптимистична.
Всяка финансираща институция би се стреснала, като чуе за подобна сума. Управляващите трябваше да се концентрират само върху ВиК сектора, където с 6 млрд. лв. от Европейския съюз за този и за следващия програмен период, както и с около 3 млрд. лв. от нашия бюджет, ситуацията може значително да се промени. Приоритет трябва да са населените места с повече жители, а не селата, където изграждането на нова инфраструктура товари много цената на услугата, затова хората предпочитат да си ползват септичните ями. В Евросъюза около 50 на сто от селата нямат канализация, каза за в.БАНКЕРЪ бившият заместник-министър на регионалното развитие, а сега депутат от БСП Димчо Михалевски.
По думите му това, което представя Министерският съвет, изобщо не може да се определи като стратегия, то е по-скоро информационен документ с много числа. Но в него липсва най-важното – сценарии, при които държавата успява да осигури поне част от необходимите средства, и оценка какво ще е натоварването върху потребителите от направените инвестиции и как те ще въздействат върху положението в различните общини в страната.
Въпреки че се говори за дългосрочна стратегия, в нея няма ясна визия за бъдещето. Ето например по отношение на язовирите се предвижда до три години да бъдат завършени Луда Яна, Пловдивци и Нейковци, за които средства осигури Световната банка. Те ще струват 106 млн. лева. Но след това има една голяма пауза във финансирането – до 2028 – 2029 г. , когато е предвидено да се изградят язовирите Кюстендил, Бяла и Беласица. С други думи, през тези 15 години нищо няма да се прави в този сектор, смята Михалевски.
Предложенията за по-голяма централизация в управлението на водния сектор чрез създаването на специална държавна агенция, за отделяне на водния регулатор от енергийния и да се засилят неговите функции също са отишли в коша.
Според записаното в сегашния вариант на водната стратегия публична държавна собственост стават всички язовири и микроязовири (с изключение на общинските или тези с оператор, ангажиран с експлоатацията и поддръжката им). С този статут ще бъдат и съоръженията за защита от наводнения извън населените места, за водохващане и водохранилища, използвани за питейно-битово водоснабдяване, а също водоснабдителните системи или части от тях, чрез които се доставя вода до уличните водопроводни мрежи, включително и сондажи и пречиствателните станции и съоръжения.
Отговорността за състоянието им обаче отново е разхвърляна между отделните ведомства, а практиката показа, че те много трудно намират общ език помежду си. Строителното министерство например ще отговаря за създаването и поддържането на Национален регистър на водната инфраструктура. То трябва да изготви и интегриран план за развитие на водната инфраструктура и за управлението на ВиК-съоръженията, които са държавна собственост.
Министерството на икономиката пък ще управлява и контролира язовирите, които се използват за питейно-битови и хидроенергийни цели. Земеделското ведомство ще поеме всички останали язовири, които са публична държавна собственост. За тази цел ще сключва договор и за поддръжка и мониторинг с оператора Напоителни системи.
Предвижда се също Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се занимава не само с цените на водните услуги, но и на услугите в отраслите Хидроенергетика и Хидромелиорации. При определянето им ще трябва да отчита и необходимостта от осъществяване на приоритетни инвестиции. Какви компетенции има регулаторът в тези две нови области е отделен въпрос.
Равносметката е, че необходимите радикални промени, за да се решат натрупаните с годините проблеми с водата и водните съоръжения, пак не бяха направени.
А за съставянето на уж стратегическия документ бяха дадени немалко пари. През септември 2010 г. бе проведен конкурс и с изготвянето му бе натоварен частният консорциум Водна стратегия 2010, в който влизат сдружение Клуб Икономика 2000, Аквапартньор, ЕкоПро консулт, Евролекс и Институтът за икономически изследвания на БАН. Поръчката бе за близо 800 хил. лева. Но още при избора на победителя се появиха съмнения за някакви пристрастия при възлагането й. Поводът бе, че преди да стане министър на околната среда и водите Нона Карджова е била експерт в сдружения, в които е участвал Клуб Икономика 2000.
Определено може да се каже, че в областта на водната инфраструктура управляващата ГЕРБ просто загуби три години време за действие. Още повече че в средата на 2009 г. бе обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за водите, който бе необходимата законова основа за цялостна реорганизация и структурна реформа на ВиК отрасъла. С него бяха създадени асоциации по ВиК, които да управляват на териториален принцип водоснабдяването и канализацията в съответния регион. В тях влизат кметовете на всички общини, попадащи в територията, където действа дадено водно дружество, и областният управител като представител на държавата. Решенията в тези структури се вземат при съотношение на гласовете 65:35 в полза на общините. Асоциациите обаче все още не работят ефективно именно заради липсата на ясна визия за развитието на сектора. Отлагането само задълбочава проблема – загубите по мрежата продължават да надхвърлят 60%, авариите по водопроводите са далеч по-чести, отколкото допускат европейските норми, а качеството на водата продължава да е под всякаква критика.
nbsp;
nbsp;
Освободиха шефа на ВиК Благоевград
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, в качеството си на представител на държавата, която е едноличен собственик на капитала на Водоснабдяване и канализация ЕООД -Благоевград, освободи през седмицата Божидар Спасов от длъжността управител на дружеството, но не го освободи от отговорност.
Поводът за решението на министър Павлова е закъснялата реакция на Спасов при аварията на главния водопровод, заради която четири дни без вода останаха над 10 хил. души от кв. Освобождение и две от най-големите села в региона – Рилци и Бело поле. Управителят на ВиК-Благоевград не е счел за необходимо да информира министъра, общината и местната общественост за възникналия проблем, поради което не е била създадена своевременна организация за осигуряване на водоноски.
На мястото на Божидар Спасов е назначен главният инженер на дружеството Петър Тунев.
