Лошо й се пише на корупцията в България – поредната антикорупционна структура вече е факт. В четвъртък (20 септември)Народното събрание създаде анкетна комисия за: проучване на случаи, при които има факти, данни и документално аргументирани публични разследвания, включително и на прекратени дела и преписки, корупция по високите етажи на властта, довела до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата.
Автори на идеята и вносители на проекторешението са група депутати, воглаве с вездесъщия борец за ред, законност и справедливост Яне Янев. Преди две години самият той беше разследван от други две, но постоянни парламентарни комисии – за борба с корупцията и за контрол на ДАНС – за укрити от него сигнали до комисия Антимафия, докато беше неин председател.
В подкрепа на създаването на комисията гласуваха 125 народни избраници от ГЕРБ, Синята коалиция, Атака и някои независими. Коалиция за България и ДПС гласуваха против, но засега не са се отказали от отпуснатите им общо четирима представители в 13-членния орган. От левицата поискаха представителството да е на паритетен принцип и да обхване и случаи, свързани със сегашното управление, знаейки че това няма да се случи. Период назад във времето, който да бъде разследван, не е посочен, което означава, че в определения за работа на комисията шестмесечен срок тя ще вади всевъзможни скелети от гардероба на прехода.
Вносителят Яне Янев, който цъфна очаквано като председател на комисията, мотивира предложението си с последния мониторингов доклад на Европейската комисия за България от юли, който пращеше от недоволство заради бездействието срещу корупцията по високите етажи на властта у нас. Поборникът от Сандански изреди конкретни схеми и публични скандали, придобили публичност като СПИН скандал, кръгът Фронтиер, хидровъзел Цанков камък, източване на БДЖ, АЕЦ Белене, Арсенал-Казанлък, но имало и други. Обект на проверката на комисията щели да бъдат случаи с прекратени производства, а не такива, по които съдът се е произнесъл.
Както можеше да се очаква, опозицията нарочи Янев за изпълнител на едра предизборна поръчка. Припомнено му беше, че преди да прегърне ГЕРБ, ги е плюл свирепо и е уволнявал премиера Бойко Борисов. Както и че е готов на всичко, за да остане на гребена на политическата вълна и на следващите парламентарни избори. Прозвуча и обичайният аргумент, че Народното събрание не е разследващ орган, нито четвърта инстанция, която да възобновява разследване по прекратени дела и преписки. Зададен беше и въпросът къде е логиката евродокладът, заради който правят комисията, да обхваща петгодишното ни еврочленство, а дейността й да изключва четиригодишния мандат на ГЕРБ. Във връзка с това лидерът на Атака Волен Сидеров заяви, че комисията трябва да започне с разследване на днешния премиер.
И тъкмо когато мислехме, че нови антикорупционни органи у нас се пръкват по няколко пъти в годината, но не и всеки месец, опозицията обяви на брифинг, че води преговори за създаване на паралелна на Яневата комисия. Освен да изясни кой плаща и кой дърпа конците на Янето тя следвало да се занимае със скандалите Мишо Бирата, Ваньо Танов, изсичането на горите под ръководството на депутата от ГЕРБ Емил Димитров, корупционните афери с колегите му Димитър Аврамов и Николай Коцев, изграждането на терминала в Драгоман, за който са дадени 8 млн. лв., а не работи, приватизацията на Булгартабак, подмяната на далекопроводите в Североизточна България, довела до тройно по-високи цени на тока, последния търг в АЕЦ Козлодуй.
При толкова много работа реална е опасността депутатите да паднат от умора. Но пък е казано, че ако искаш да потулиш един въпрос, създай комисия. Нищо че 60 000 души в МВР усвояват повече от милиард годишно (а вътрешният министър Цветан Цветанов урежда все още и още), а няколко хиляди магистрати и съдебни служители в прокуратурата, следствието и съда добавят няколкостотин милиона. Ами ДАНС, БОРКОР , комисиите за конфликт на интереси и за имущество, придобито от престъпна дейност, антикорупционните комисии и служби в парламента, Министерският съвет, ведомствата, междуведомствените комисии за опазване на националната сигурност…
Идеята впрочем е не да се работи, а да се мачка. Къде противника, къде истината. Парламентарните комисии не разследват по същество, но пък могат да сезират прокуратурата. А тя е в деликатна ситуация покрай предстоящите избори на главен прокурор и негови заместници. Дали той (те) ще възобнови или образува нови дела зависи от онези, които ги наложат. Но не бива да се забравя, че давността си тече, а след изборите – я камилата, я камиларят.
