След чалгата беше време и рапът да навлезе в политиката. Мишо Шамара и компания са напът да бъдат произведени в дисиденти, а народните ни избраници, които побързаха да яхнат темата, спокойно могат да се конкурират с рекламните агенции за първа награда в състезанието за най-идиотска пиар кампания. Изобщо, в стремежа на всяка цена да попаднат в новините българските политици вече съвсем не подбират – нито темите, нито думите, нито персонажите. За справка – забележително е, че вълнението около песента Бяло, зелено, червено успя дори леко да засенчи в сряда интереса към другата пропагандно-водевилна постановка на властта – размразяването на АЕЦ Белене.
Хайде да припомним как рападжиите влязоха в парламентарния дневен ред. Първоначално медиите разпространиха твърдението, че посещението в следствието на един от авторите на парчето е заради текста Не вярвам в ГЕРБ, но вярвам в герба. Подозренията върху тази част от парчето и неговата връзка с прокурорското разследвана не отпадна, но все пак се появи и останалата част от текста. В него всъщност е основанието срещу рапърите да бъде почнато разследване. Той гласи: От трите цвята най-много обичам бялото. Зеленото го пуша и съм high. Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die. Червеното е като мензис, като кисела мацка с Тойота Авенсис. Според прокурора това е опетняване на националния флаг, доколкото споменатият трицвет се съдържа в него.
Слава Богу, да напишеш безвкусен текст и да го изпееш все още не се смята за престъпление. Пък и никой не очаква песните на българските рапъри да са издържани в духа на римите на Хайне.
Но!
Според чл.108, ал.2 от Наказателния кодекс, който опетни герба, знамето или химна на страната, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба до три хиляди лева. Лош, добър, пуритански или либерален, законът си е закон. За нарушаването именно на този текст Съветът за електронни медии е сезирал прокуратурата и тя се е захванала да провери песничката. Така че реакцията на обвинението не е напълно неоснователна, колкото и да изглежда нелепа. Въпреки това главният прокурор Борис Велчев все пак поиска преразглеждане на казуса, препращайки го от градската в апелативната прокуратура. Където тихо ще умре, каквато е трябвало да бъде съдбата на самия сигнал. Мен, ако ме питате, не че искам да предрешавам решението на колегите, говоря по принцип, за да се образува наказателно производство заради нещо толкова безвкусно, търся мека дума, е пресилено. Интересно каква очаква Велчев да бъде гаврата с националните символи и щеше ли да бъде по-малко противоречаща на закона, ако е изящна. Това – на шега.
Дали пас за популяризирането на драмата е бил подаден от гениалните световноизвестни текстописци Шамара, Сарафа и Конса, или от информационната агенция, първа пуснала алармата за репресии върху българския рап, няма значение. Безспорно е, че беше разпространена непроверена, непълна и тенденциозна информация. Не е изненада, че третокласни артисти с удоволствие се гмурват в ролята на жертва на политически гонения. Едва ли и момчетата са си платили на прокурора, за да попаднат в медийното пространство, както иронично се коментираше през седмицата в един форум. Важното в случая е дали управляващите са оказали натиск върху съдебната власт. За стила на управление на ГЕРБ могат да се кажат много нелицеприятни неща, но не вярваме да са чак толкова глупави, че да си вкарат подобен автогол. И да рискуват да предизвикат нелепи асоциации с Пуси Райът. Макар че знае ли човек…
Представата, че политическата репресия в България е достигнала връх, се лансира по същия неумел начин, по който се и налага въпросната репресия. Доказа го Сергей Станишев, който обяви в парламента Мишо Шамара за репресиран. От декларацията, която той прочете от парламентарната трибуна, единствено можеше да се забележи чувството за хумор на соцлидера. Другото впечатление е, че май не е прочел целия текст на песента. Или най-малкото сътрудниците му са си спестили усилието, което в случая беше добре използвано от ГЕРБ. За председателя на ПЕС би било полезно да не се доверява толкова много на вестникарски партенки, а да използва по-надеждни източници на информация.
Доста спорна е версията, че прокурор Момчев, който е разпоредил разследването, е бил инструктиран отгоре. Макар той да води и делото Октопод, което автоматично го прави заподозрян за по-близки отношения с властта. Подобен план обаче е твърде прозрачен и лесен за разгадаване. Ако наистина е имало политически мотив за започване на разследването, вероятно той е свързан с вкоренения инстинкт на работещите в съдебната система да действат в зависимост от това, което преценяват, че би се харесало на поредната власт.
Не е за сефте. В тази връзка се струва да припомним, че и според самия Путин обявената от първа инстанция присъда на момичетата от Пуси Райът е твърде сурова. Престаравания от този тип могат много да навредят на политическите господари, на които смяташ, че угаждаш. Ако има адекватен паралел между Шамара и Пуси Райът двата случая, той е, че артисти със спорен музикален вкус и качества печелят популярност заради действията на властите. За разлика обаче от колегите си в България, руските момичета наистина могат да претендират, че са били репресирани политически. Независимо колко е силен комерсиалният елемент в протеста им.
Класическата политическата намеса, която върви от горе на долу, не е особено убедителна версия да се започне подобно дело. Такава обаче очевидно има в опита за неговото прекратяване, макар и може би не идва от политици. Главният прокурор добре разбира, че би било позорно рапърите да се изпратят в затвора. Едва ли някой си е помислял за подобно нещо, но докато трае делото, всички стават за смях – и обвинението, и управляващите. Затова e и неговият натиск то да се прекрати. Но неслучайно в Наказателния кодекс е предвидена и възможността за нарушението да се наложи глоба. Ако законът пък е толкова глупав, че прилагането му да е смешно и нелепо, крайно време е да бъде променен.
