Разногласията на лидерите на еврозоната за изхода от кризата и плановете за действие спрямо Испания продължават. Управителят на Европейската централна банка Марио Драги пък ще се сблъска с най-сериозния тест на решимостта му да спаси еврото. Той трябва да покаже колко далеч е готов да стигне, след като започне да купува облигации на държавите с дългови проблеми.
Защото това ще бъде придружено с неизбежните условия за структурни реформи и строг контрол върху разходите. Най-сигурният в момента потенциален клиент на ЕЦБ – Испания, все още се инати да иска средства, докато не разбере какво ще трябва да пожертва в замяна.
На пресконференция на 25 септември заместник-премиерът на Испания Сорая Саенз де Сантамария коментира, че решението за нов спасителен пакет трябва да се претегли много внимателно, по-скоро като покупка на къща, а не на тениска.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле изрази за пореден път в края на миналата седмица непоклатимо убеждение, че испанското правителство не се нуждае от допълнителни средства от европейския спасителен фонд към вече одобрените 100 млрд. евро в подкрепа на испанския банков сектор. Според него е необходимо Мадрид единствено да си върне доверието на финансовите пазари, което е реалният проблем на страната. Същевременно Шойбле отхвърли спекулациите, че е против спасителна програма за Испания, тъй като се страхувал от реакцията на Бундестага. Както е известно, германският парламент трябва да одобрява всеки нов финансов пакет, отпускан от еврорегиона, каквото бе решението на германския конституционен съд на 12 септември.
Испанският финансов министър Луис де Гиндос пък побърза да сподели с колегите си от еврозоната, че Испания няма да ползва цялата сума от 100 млрд. евро, за да рекапитализира банките си.
Всъщност точно спасяването на закъсали банкови системи като че ли е под въпрос. Германия и двамата й най-близки съюзници Финландия и Холандия отстъпиха крачка назад от ключовото споразумение да бъдат освободени Испания и Ирландия от дълговете за милиарди евро, които се натрупват в резултат на финансовата подкрепа за кредитните им институции. След срещата си в Хелзинки на 25 септември финансовите министри на трите държави пуснаха официално изявление, разпространено от финландското финансово министерство. В него се подчертава, че плановете за изваждането на лоши банкови активи от правителствените баланси на държави в затруднение не бива да се отнасят за наследени активи. А банковата рекапитализация трябва да става на базата на общоприетия подход първо да се използва частен капитал, след това национален и като последна инстанция – Европейският стабилизационен механизъм.
Запознати с дискусиите в Хелзинки лица обръщат внимание, че в официалното изявление на финансовите министри на Германия, Финландия и Холандия се подчертава, че банкови рекапитализации от ESM не могат да се осъществяват, докато не бъде създаден единен банков надзор и не бъде доказана неговата ефективност – доста по-твърди условия, отколкото договорените през юни. Експертите подозират, че това е първият опит за предоговаряне на юнската сделка, включително и за получаване на държавни гаранции при рекапитализация от ESM и за окончателното отхвърляне на схемата.
Най-новият фронт срещу кабинета на испанския премиер Мариано Рахой откри регионалното правителство на Каталуния, което поиска независимост от Испания и възможност да управлява собствените си активи. Президентът на най-богатия испански район Артур Мас обяви на 25 септември, че свиква предсрочни избори на 25 ноември, които ще са своеобразен референдум за политическото бъдеще на Каталуния. Съобщението, което свари Рахой на път за САЩ, бе направено в Барселона, където над 1 млн. души протестираха през този месец срещу кабинета и за автономия.
Междувременно в цяла Испания се провеждат масови демонстрации срещу строгите мерки за фискална дисциплина на фона на икономическа рецесия и 25% безработица, прераснали в насилие и предизвикали намесата на полицията.
Рахой се надява подновените пазарни вълнения да притиснат и Италия и тя да поиска помощ, което би засилило позициите му за пазарлък по условията на кредитите и би му дало политическа подкрепа. Подобен сценарий не е невъзможен, при все че двете държави се сблъскват с различни предизвикателства. Бюджетният дефицит на Италия беше 3.9% от БВП през 2011-а, а първичният бюджет (без разходите за покриване на лихвени плащания) беше на излишък. Страната обаче има огромен публичен дълг от около 1.9 млрд. евро, или 120% от БВП – втори по големина след Гърция. Испания се бори с бюджетен дефицит от 9% от БВП през 2011-а и с доста по-скромен дълг от 735 млрд. евро, или 69% от БВП.
