Само в договорите на една банка Комисията за защита на потребителите не е открила неравноправни клаузи, които накърняват правата на клиенти. Според председателя на комисията Веселин Златев извършеният в продължение на четири месеца секторен анализ е обхванал всички кредитни институции.
На 25 банки направихме препоръки за промяна в общите условия на договорите за кредит. Те трябва да отстранят клаузите, накърняващи правата на потребителите. Двадесет и една от тях почти веднага, без каквито и да е възражения и обструкции, изпълниха нашите искания. Една банка направи промени, но в тях ние отново открихме неравноправни клаузи и изпратихме повторна препоръка те да бъдат отстранени. Смятам, че това ще е факт до две три седмици. Още три банки поискаха да им се даде по-голям срок, за да направят исканите от нас изменения, защото те са свързани с вътрешноадминистративни процедури, които изискват време. Подчертавам обаче, че тези три банки не са направили възражения срещу препоръките ни, обясни Златев.
Шефът на Комисията категорично отказа да назове имена на банки, защото това би се разглеждало като удар върху репутацията на съответната институция.
Вече имахме един такъв случай, заради който на комисията й се наложи да плаща обезщетение. Тук въпросът е да постигнем промяна в договорите, които да са в полза на потребителите, а не да изправяме едно или друго лице на стълба на позора. Ако някоя от банките не изпълни препоръките ни, тогава вече ще заведем колективен иск пред съда за прогласяване на клаузите в общите условия на договорите за недействителни. Ще има дело и на него ще научите коя е банката нарушител, каза Златев. Според него обаче едва ли ще се стигне до подобни случаи, тъй като в процеса на анализа, който комисията е направила, кредитни институции са демонстрирали готовността си за добро сътрудничество и са се съобразили с изискванията й.
Що се отнася до констатираните неравноправни условия в договорите за кредит, Златев ги раздели най-общо в пет групи. Първата е свързана с изключително общите и неясни клаузи, описващи формирането на лихвения процент. Банките сравнително бързо реагираха на този проблем и сега лихвите по много ипотечни и потребителски заеми са фиксирани или са вързани с междубанковите лихвени проценти като СОФИБОР или ЮРИБОР, поясни Златев.
Втората констатация е за сравнително високите наказателни лихви в договорите за кредит на някои банки. Златев не даде конкретни примери, но заяви, че препоръките за коригирането им са били изпълнени.
Третата група на неравноправните клаузи в договорите даваше право на банките да направят кредитите предсрочно изискуеми, без да има ясни и изчерпателни клаузи при какви условия става това. Съществуваха дори възможности когато един клиент има два договора за кредит с една и съща институция и просрочи единият заем, предсрочно изискуеми да станат и двата кредита. Част от договорите пък позволяваха кредитът да стане предсрочно изискуем при нарушаване на която и да е клауза. Сами разбирате, че има съществени и несъществени клаузи. И тогава логично идва въпросът: може ли при нарушаване на несъществено условие банката да обяви кредита за предсрочно изискуем ?, разказа Златев. От думите му излиза, че ако клиент промени адресната си регистрация, която е част от договора за кредит, това също е давало възможност банката да направи заема предсрочно изискуем. Самата хипотеза за подобно действие е абсурдна и е логично да бъде премахната от който и да е договор за кредит.
Четвъртата група прегрешения са свързани с обезпеченията. Комисията смята за недопустимо в договорите за заеми, които гражданите сключват, да съществуват текстове, позволяващи на банките да искат допълнително обезпечение, без да е ясно защо го правят. В някои документи открихме текстове, че допълнително обезпечение може да се иска, ако стойността на вече предоставения залог е намаляла. Би трябвало обаче в общите условия да има ясни критерии за това кога се смята, че стойността е намаляла, коментира Златев. Той твърди, че по този начин банката по всяко време може да иска от длъжника да дава допълнителни обезпечения, и това поставя хората в неравноправно положение спрямо техните кредитори.
И последната група нарушения е свързана с правото банките да променят условията по договорите за кредит при промяна на пазарните условия или, казано по друг начин, при смяна на икономическата конюнктура. Но в договорите не се казва по какви количествени и качествени показатели ще се смята, че конюнктурата се е променила. Инфлация ли ще се гледа, брутен вътрешен продукт ли, доходи ли, или нещо друго. И с колко всеки от критериите трябва да се измени, че да се говори за необходимост от промяна в условията по договора – 5-10-15 процента? Заради тези неясноти въпросните клаузи също са оценени от комисията като неправомерни. Хубавото в цялата тази работа е, че в крайна сметка комисията е постигнала подобряване на условията по договорите за кредити на гражданите. След акцията с анализа на банковия сектор под лупа са поставени небанковите кредитни институции, при които са констатирани 12 групи неправомерни клаузи. Интересно ще бъде да видим колко ще се окажат те при застрахователните и лизинговите компании, които са следващите в дневния ред на комисията.
nbsp;
