Националната банка на Швейцария е купила дългови книжа за около 80 млрд. евро на държави от ядрото на еврозоната (Германия, Франция, Холандия, Финландия и Австрия) през първите седем месеца на 2012-а, съобщи на 25 септември международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс. Решението на швейцарските централни банкери, продиктувано от стратегията им да спрат поскъпването на франка, е довело до дефакто рециклиране на средствата на петте държави и има съществен принос за понижението на доходността на държавните им облигации, заключават експертите на агенцията.
По данни на Стандард енд Пуърс покупките на швейцарците в периода от 1 януари до 31 юли са в размер на около 48% от очаквания комбиниран дефицит за 2012-а на ядрото на еврорегиона (срещу едва 9% през 2011-а). Валутните резерви на Берн пък са скочили до 79% от БВП на Швейцария в средата на 2012-а срещу 15% през същия период на 2008-а.
Разширяващите се лихвени разлики между германските облигации и аналогичния по срочност дълг на държавите от периферията на еврозоната като Испания и Италия са израз на страховете на инвеститорите от евентуално разпадане на общността. В доклада на Стандард енд Пуърс обаче се посочва, че пазарите на облигации преувеличават тези опасения. Според Мориц Кремер – шеф на звеното за европейски държавни рейтинги на агенцията – това се дължи на масираните покупки на Националната банка на Швейцария на държавни дългове на страните от ядрото на еврорегиона. През май доходността на десетгодишния френски дълг, която е била малко под 3%, рязко е паднала до 2.35 процента. В момента котировките се движат в близост до 2.3% срещу грубо 1.6% на аналогичния германски дълг.
Според банкери Швейцария се е пренасочила от германски към френски дългови книжа, защото предишните покупки на германски облигации са дали обратен на желания ефект. След като Швейцарската национална банка се сдобила със солидно количество германски дълг, лихвената разлика между него и възвръщаемостта на облигациите на периферията на еврозоната се е разширила, което изплашило другите инвеститори и повишило търсенето на швейцарски франкове като убежище от кризата. Това принудило швейцарските централни банкери да купят по-големи количества евро, за да отслабят франка и да го задържат под определения от тях таван от 1.20 франка за едно евро.
Кремер подчертава, че Националната банка на Швейцария е едър купувач и всеки с подобни възможности може да предизвика движение на пазарите. Пазарни анализатори подозират Берн, че е отговорен и за изкривяването на световния валутен пазар. Защото купувайки единната европейска валута, за да понижат цената на националната, швейцарските централни банкери са заменили впоследствие придобитите евро с други по-сигурни валути. А това е създало завишено търсене на паричните единици на страни с максимален инвестиционен рейтинг ААА, включително и на австралийски долари и шведски крони, за които се смята, че са поскъпнали през лятото заради швейцарските покупки.
nbsp;
