Истински водевил се разигра покрай АЕЦ Белене в последните дни на отиващата си седмица. Замразеният проект на втора атомна се оказа обект на инвеститорски интерес от никому неизвестен досега консорциум и парламентът бе почти заставен да гарантира приемането му. Но в настъпилата суматоха и многото политическо говорене се изгубиха най-важните въпроси – кой ще носи ядрения риск при евентуална сделка и кой в действителност е претендентът за недовършената централа?
Всичко започна в сряда (26 септември), когато министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев неочаквано натресе на депутатите в ресорната парламентарна комисия американския Глобъл пауър консорциум, който имал интерес от реализирането на проекта за АЕЦ Белене. Дотогава подобна точка в дневния ред на депутатите липсваше. Самият Добрев пък откровено призна, че това е
nbsp;
първата му среща с американците
и е предпочел вместо да разговаря с тях в кабинета си, да ги заведе да обяснят предложението си пред народните представители. Иначе появата на частния инвеститор – мераклия за Белене, съвсем не е изненада. Още в средата на лятото собственикът на Риск Инженеринг Богомил Манчев лансира тази идея. Малко по-късно в интервю за в.БАНКЕРЪ той обясни, че става въпрос за консорциум и имената на влизащите в него фирми ще станат ясни около Нова година. Е, покривалото падна малко по-рано и съвсем очаквано в Народното събрание бе и самият Манчев, редом с финансиста Емил Хърсев, също представен като консултант на Глобъл пауър консорциум.
Далеч по-голямата изненада бе застаналата редом до шефа на икономическата комисия Мартин Димитров председател на Народното събрание Цецка Цачева, при положение че изобщо не фигурира сред членовете й. Присъствието на Цачева обаче показва, че управляващите предварително са знаели за госта от Америка и сега просто се опитват да прехвърлят отговорността за евентуалното подновяване на проекта Белене от изпълнителната власт към парламента. Същият похват бе използван и при спирането му в края на март тази година.
Никак не бе случайна и разиграната
сценка между Добрев и Цачева
nbsp;
За да се стигне до рестартиране на проекта АЕЦ Белене, ние трябва да имаме мандат за водене на търговски преговори и тези преговори да завършат с определена оферта на този инвеститор към НЕК и правителството. Ако се стигне до такава оферта, тя ще бъде представена отново в Народното събрание, заяви министърът.
Хората от Плевен, (бел.ред. – откъдето е избрана за депутат Цецка Цачева ) очакват нещо да се случи на площадката в Белене. Била съм на срещи в Белене. В Народното събрание се внесе декларация Аз не съм против АЕЦ Белене, а ти?, отбеляза Цачева и обяви, че още на следващия ден в парламента ще бъде внесен проект на решение за даване на мандат на кабинета за водене на преговори.
Поне засега разумът надделя
nbsp;
и до подобно прибързано решение не се стигна. Все пак АЕЦ Белене е ключов проект, струва много пари и има отношение към националната ни сигурност. Ето защо преди да започнат преговорите с частен инвеститор, е необходимо да се уточнят няколко много важни детайла. Част от тях са записани в подготвеното в четвъртък (27 септември) решение на Народното събрание, което обаче ще се гласува идната седмица.
Първото условие на парламента за преобразуването на Белене в частен проект е цената на евентуалната сделка с Глобал Пауър да не е по-малка от направените до момента от българската страна разходи, които са около 1.4 млрд. лева. Наред с това частният инвеститор ще трябва да поеме от НЕК и всички дължими досега и в бъдеще плащания по строителството на централата, включително и
уреждането на съдебните искове
nbsp;
(разбирай заведения от Атомстройекспорт иск за 1 млрд. евро). От Глобал Пауър ще се иска да издаде и неотменяема гаранция за 200 млн. евро в полза на Националната електрическа компания в знак на добросъвестността си в преговорите за придобиване на проекта. Депутатите настояват още правителството да не поема ангажимент за задължително изкупуване на произвежданата електрическа енергия, както и държавни гаранции. А също да се договори възможност за последващо придобиване на дял от капитала на новата АЕЦ по номинална стойност.
Всички тези условия, с изключение може би на гаранцията от 200 млн. евро, отдавна са известни и за тях Глобал Пауър има готов отговор. По съвсем друг начин обаче стои
въпросът с т.нар. ядрен риск
nbsp;
За съжаление нашите управляващи изобщо не го коментират или по-скоро го свеждат до ядрена застраховка. Във внесеното от ГЕРБ проекторешение се посочва, че бъдещият оператор на ядрената централа ще гарантира отговорността за ядрена вреда по Виенската конвенция за гражданска отговорност. Застраховката е нещо обичайно, когато става въпрос за експлоатация на ядрена мощност. Такава има и АЕЦ Козлодуй, както и всяка друга действаща централа по света. Но далеч по-важното е друго – кой ще носи отговорността при, не дай си Боже, сериозна авария, която да засегне големи райони на страната и дори на съседни държави? Може ли някой да оцени колко струва подобен ядрен риск? Например при аварията в Япония компанията Токио електрик пауър, оператор на авариралата АЕЦ Фукушима, премина под контрола на държавата, след като бяха отпуснати 12.8 млрд. долара за справяне с щетата. Няма ли при някакъв инцидент у нас частният оператор да си хване шапката и да остави държавата да се оправя, както може?
Другият проблем е, че все още не се знае
кои всъщност са потенциалните инвеститори
nbsp;
Справка в интернет показва, че страницата globalpowerconsortium.com съвпада с тази на инвестиционния фонд Quantum Group, развиващ дейност в телекомуникациите, енергетиката, медиите, консултациите и т. н. В мрежата вече се появиха коментари, че въпросният сайт е бил създаден в края на юни и е платено за поддръжката на домейна му само за година напред. Самата страница пък стои като все още недовършена – част от менютата не работят, а дизайнът й е откровено дървен. Все неща, които не пасват с профила на сериозна компания.
Не е зле да си припомним и историята с БТК, която преди години бе продадена на никому неизвестен инвестиционен фонд срещу символична за подобна фирма сума. Последваха серия от препродажби на многократно по-висока цена и в крайна сметка някои добре се облажиха за сметка на държавата. Сега става дума за ядрена централа и е още по-немислимо да се започват каквито и да било преговори с купувачи, преди да се знае кои са.
ГЕРБ да направи официално запитване и да поиска официално становище от департамента по енергетика на САЩ за така наречения инвеститор в АЕЦ Белене. Нашата информация е, че това е, меко казано, съмнителен и измамен инвеститор. Не е стратегически и сериозен, но това трябва да стане ясно преди каквито и да било действия от страна на правителството или парламента, изрази позицията си лидерът на ДСБ Иван Костов.
Подобни гласове се чуха и от другите политически сили.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Иван Хиновски, председател на Българския енергиен форум:
Всички се изненадахме от хода на правителството да възобнови проекта АЕЦ Белене. Това не може да се нарече спекула, но е аранжирано действие. Всичко звучи много добре – изцяло външно финансиране, липса на ангажименти от страна на България, но това не е възможно. Това е икономически абсурд, най-малко защото в света няма атомна централа, която да не е гарантирана от държавата, в която се намира. Освен това единичен частен атомен проект в света не съществува.
Румен Овчаров – депутат от БСП:
Радостта на Цецка Цачева за АЕЦ Беленеможе да се окаже малко преждевременна. Сегашният вариант е очевидно най-лошият, който може да бъде избран – със 100% чуждо участие България се превръща в територия, на която чуждестранна компания идва, за да печели. Ползата за българските граждани ще е само в това, че евентуално компанията ще плаща данъци тук. Очевидно сме свидетели на най-големия провал в чисто политически план на политическа партия ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. Вчерашната сценка (бел. ред. – заседанието на парламентарната Комисия по икономика и енергетика) тотално спука балоните, с които ГЕРБ досега пълнеше главите на всички български граждани – за това, че проектът Беленее икономически неизгоден, че за електроенергията няма пазар, че не може да се структурира проектното финансиране за него.
