Докато премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Симеон Дянков се чудят с какви бюджетни еквилибристики да съберат пари за увеличаване на пенсиите, заплатите на учители, лекари и протестиращи полицаи, държавното предприятие Ръководство въздушно движение (РВД) криза не го лови. Напук на всякакви призиви за затягане на коланите възнагражденията на неговите служители отново полетяха нагоре. За всеки страничен наблюдател това може да изглежда странно, но за запознатите с кухнята съвсем не е така след десетките назначения по роднинска и партийна линия при авиодиспечерите през последните години. По-притеснително обаче е, че ръководството на предприятието е загърбило далеч по-важните проблеми като увеличаващите се опасни инциденти при ръководенето на самолети и застаряващия и демотивиран персонал.
Картинката много ясно се очертава от годишния доклад за дейността на РВД за 2011-а и финансовия отчет, приложен към него. Двата ключови документа трябваше да са готови и публикувани до 1 юли, но по неписана традиция отново станаха достъпни за широката общественост с голямо закъснение. Иначе добрата новина е, че финансите на Ръководство въздушно движение се подобряват. Приходите от продажби са били 166.3 млн. лв., срещу 163.4 млн. лв. година по-рано. А
печалбата скача почти двойно
nbsp;
– 8.7 млн. лв., спрямо 4.6-те млн. лв., регистрирани за предишния отчетен период.
Ако продължим още малко с числата – през 2011-а са били обслужени 567.5 хил. полета, което е с 8.68% повече в сравнение с 2010-а. Естествено, основната част от тях продължават да са прелитащите над територията на страната – над 470 хиляди.
Това увеличение показва намаляване на ефекта от световната финансово-икономическа криза и нейното отражение върху авиационния пазар. Като цяло общият брой обслужени въздухоплавателни средства следва възходяща тенденция с по-висок темп на нарастване от предишните години, но очакванията през 2012 г. са за преустановяването й, пише в доклада, подписан от главния изпълнителен директор на предприятието Диян Динев. В последното изречение на цитата обаче се крие една заплаха, за която БАНКЕРЪ вече писа. А именно, че изграждането на общ функционален блок с Румъния ще се отрази на трафика, който преминава над България, респ. и на приходите на компанията. Дали тогава ще секне и
финансовата благодат на РВД-ейци
nbsp;
предстои да видим. Но определено на този етап служителите му няма от какво да се оплакват.
Според отчета на предприятието разходите за персонала през 2011-а са над 102.7 млн. лв. при 101 млн. лв. през предишната година. На пръв поглед това увеличение не изглежда чак толкова фрапиращо, особено ако човек не се загледа в детайлите (виж. таблицата). В перото разходи за персонала по принцип се включват пет компонента – заплати и възнаграждения, социални осигуровки, социални надбавки, обезщетения при пенсиониране и провизии за обезщетения при пенсиониране. Та, за 2011-а парите за заплати и възнаграждения са скочили от 76.9 млн. до 84.4 млн. лв., като за въпросната година в предприятието са работили 1184 човека. Или простата аритметика показва, че средната месечна заплата в голямата синя сграда край летището вече е 5940 лева.
Това обаче далеч не е всичко. Към тези суми е необходимо да прибавим и още близо 9 млн. лв. раздадени под формата на социални надбавки – става дума за купони за храна, бензин, както и за дрехи, които се водят като неофициално облекло. Тези средства са увеличени с 265 хил. лв. спрямо 2010-а, което прави по още 633 лв. на калпак.
Отделно всеки служител заедно със семейството си има право да почива напълно безплатно в почивните станции на РВД – разположени в атрактивни планински курорти и по Черноморието. Е, при това положение няма как да очакваме тези хора да носят
постна пица на Дянков
или да събират жълти стотинки във фуражки.
Разбира се, и този път не може да не направим уговорката, че в РВД наистина има изключително ценни хора като т.нар. ръководители на полети, натоварени с отговорната задача да насочват и управляват излитащите и кацащите самолети, и тези, минаващи транзит над нашето въздушно пространство, радарни инженери и друг специализиран персонал. Но има и стотици бройки в администрацията, задачата на голяма част от които се свежда да крепят стола, да си показват новите дрехи или прически и… да се разписват за възнагражденията си.
Всъщност да видим колко взима ръководството. По този въпрос финансовият отчет е повече от пестелив. Единствената информация е забита почти в края на документа в графата Сделки с ключов управленски персонал, където е записано: Възнагражденията на ключовия управленски персонал имат краткосрочен характер и за 2011 г. са с общ размер 160 хил. лв., който включва разходи за възнаграждения, разходи за социални осигуровки и обезщетения съгласно Кодекса на труда. Толкова – кратко и неясно. Кои обаче попадат в тази графа? Отговорът е закодиран в отчета за 2010-а – това са тримата членове на одитния комитет, генералният директор на РВД в качеството си на такъв и като член на борда, както и другите две попълнения на управителния съвет. Тоест
и при висшите мениджъри има увеличение
– през 2010 г. за тях са били предвидени 148 хил. лв. – 136 хил. лв. за възнаграждения, 6 хил. за социални осигуровки, 1000 лв. за надбавки и 5 хил. лв. обезщетения по Кодекса на труда.
В интерес на истината е необходимо да отбележим, че до идването на ГЕРБ на власт генералният директор на авиодиспечерите е взимал месечно 9712 лв. и отделно като член на управителния съвет – още 4440 лв. или общо 14 152 лева. Останалите попълнения на борда са се разписвали също за 4440 лв. на месец. Със съставянето на кабинета на Бойко Борисов през лятото на 2009-а и смяната на тогавашния генерален директор Емануил Радев с Георги Ангелов възнаграждението на членовете на управителния съвет остава 4440 лв., но това на генералния директор е намалено на 7362 лв. месечно, или общо той е получавал 11 802 лева. След повелята на премиера всички заплати да се равняват по неговата, която доведе до влизането в сила от 1 април 2010 г. на Постановление N 66 на Министерския съвет, възнаграждението на членовете на управителния съвет бе редуцирано на пет минимални работни заплати, а на генералния директор на РВД до седем минимални работни заплати. Така лесно можем да изчислим какви пари би следвало да са получили за работата си шефовете. При това ще направим още една уговорка – Искра Ангелова, която през 2011-а е била председател на борда на РВД, не би трябвало да е взела и една стотинка за дейността си в предприятието, тъй като е и заместник-председател на Столичния общински съвет, а ГЕРБ забраниха тази практика.
Колкото до Деян Динев, съгласно правителственото постановление на него като генерален директор са му се полагали 1680 лв. месечно до 1 септември, когато минималната заплата е 240 лв., а след увеличението и до 270 лв. – по 1890 лева. Към тях, заради членството му в борда, е необходимо да добавим още 1200 лв. на месец до 1 септември и след това по 1350 лева. Или общо за годината се получава сумата от 38 040 лева (23 040 лв. като генерален директор и още 15 хил. лв. като член на борда).
Логично е и другият член на борда Гео Георгиев да е получил 15 хил. лв. годишно възнаграждение. А за Искра Ангелова вече споменахме.
Що се отнася до одитния комитет, той се състои от трима души и председателят взима четири минимални работни заплати месечно, което прави 12 хил. лв. за цялата 2011-а. Останалите членове получават по три минимални работни заплати месечно, или по 9 хил. лв. годишно. С други думи, общо за възнагражденията на одитния комитет са похарчени 30 хил. лева. След всички тези сметки обаче, като теглим чертата,
нещо не се връзва съвсем
Според Постановление 66 на Министерския съвет въпросните ръководни кадри би трябвало да са получили вкупом малко над 83 хил. лева. А в в отчета е записана двойно по-голяма сума – 160 хил. лева. Запознати обясниха за в.БАНКЕРЪ, че е напълно възможно управителният съвет да си е гласувал бонуси или награди за добре свършена работа, които да са надули сумата. С този номер хем формално се спазва заръката на премиера Бойко Борисов, хем на практика се заобикаля и се увеличават възнагражденията на висшия мениджмънт.
В отчета на държавното предприятие се откроява и още един тревожен факт – увеличават се сериозните инциденти в работа на РВД. През 2011-а са били регистрирани 241 събития, свързани с оперативната дейност, спрямо 154 година по-рано. При разследването им два случая са класифицирани като сериозни (клас А), четири са значими (клас В) и шест са определени само като инцидент (клас С). За радост до най-тежкото произшествие – клас АА или катастрофа не се е стигнало, но изнесената статистика е
много сериозен сигнал
за вземащите управленски решения в синята сграда край летището. Не е тайна, че след поредицата шуробаджанашки назначения през последните години, настояванията за слагане на таван на заплатите и орязването на привилегиите на ръководителите на полети мнозина предпочетоха да изпълняват същата работа в други държави срещу далеч по-високо възнаграждение. Така у нас останаха по-възрастните диспечери. Сега в цялата страна има общо около 200 подобни специалисти, които разполагат с бривети, т.е. са способни да ръководят и насочват самолети. А служителите в РВД наброяват около 1200 човека.
Действително, държавното предприятие обяви конкурси за назначаване на нови ръководители на полети, но да обучиш такъв специалист съвсем не е толкова лесно. Необходими са подходящи хора, години обучение, много добър английски език, непрекъснато усъвършенстване, допълнителни курсове и т.н. и т.н… Защото, когато ръководиш един самолет, нямаш право на грешка. Да не говорим за дългите дежурства, без значение дали в делник, или празник, и огромното напрежение. Всичко това трудно се компенсира дори и с високите за българските стандарти заплати. Вместо обаче да се замислят сериозно върху задълбочаващия се проблем с безопасността, от РВД предпочитат да го позамажат.
На годишна база беше отчетена негативна промяна в ръста на събитията, свързани с безопасността от категории А и В в сравнение с предишните две години. Въпреки това окончателните изводи следва да се правят на основа на относителния брой събития на 100 хил. въздухоплавателни средства, тъй като се отчита нарастване на трафика, посочват от предприятието. Интересно, ако се случи катастрофа дори с един самолет, дали това семпло оправдание ще свърши някаква работа? То и с влаковете уж рядко ставаха сериозни инциденти, но случаят с деветте жертви още дълго ще се помни.
