България по принцип си се тътри на опашката в прилагането на стандартите и изискванията на Европа. Така е и с цифровизацията. Ситуацията с дигитализирането на ефира е моооооооого закъсала. Шансовете от 1 септември 2013-а да сме въвели цифровия сигнал са толкова, колкото и да станем световен шампион по футбол. Това го знаят всички, но експертите пребориха лятната си ленивост и се затюхкаха на висок глас колко сме изостанали. Дали сигналът към държавата, която продължава да си реже лентите на новооткритите пътни отсечки и да се прави, че изобщо не й пука за някаква си цифровизация, ще бъде разтълкуван, предстои да видим. Законът за електронните съобщения предвижда преди аналоговият сигнал да отиде в историята, да има преходен период, в който аналоговата и цифровата ера ще си съжителстват мирно, за да може гражданите да се адаптират. Това трябва да стане
половин година преди крайния срок
Засега има лицензирани 27 програми за цифрово разпространение. За да се приема модерният сигнал по старите телевизори обаче са необходими специални устройства – сетъп боксове. В повечето държави те се осигуряват на социално слабите безплатно. У нас за тях са отпуснати 7.5 млн. лв., но няма никаква представа какво ще се прави с тях. В България дигитализацията беше неколкократно отлагана, затлачвана, избутвана от дневния ред, все едно се чака тя сама да си дойде.
Оказа се, че силно обезпокоен от закъснението е президентът Росен Плевнелиев. През седмицата той гордо и тревожно откри дискусията Година преди старта: дигитална България, организирана от Съвета за електронни медии. Държавният глава заяви на висок глас заедно със специалистите колко е важно да бъдем дигитализирани, само че кой ли го е чул? Докато Бойко Борисов и Симеон Дянков не осъзнаят необходимостта и не отпуснат средствата за каузата, тя е пердута. В средата на юли кабинетът прие най-накрая плана за преминаването към цифровизация, но финансовият министър обяви, че средства за това няма и ще поиска от Европейската комисия да отсрочи процеса. Оттогава правителството мълчи разсеяно по темата. Иначе по неофициални изчисления преминаването към цифровата епоха
ще струва между 350 и 400 млн. лева
Закъсняваме отчайващо и след 1 септември 2013-а е възможно да има населени места, където изобщо няма да има телевизия, безпокои се Плевнелиев. Освен това само 14% от гражданите знаели що е то цифровизация, според изследване, правено през пролетта. Ето защо изключително важно било да има мащабна информационна кампания, за да знае населението какво го чака и какво трябва да направи, за да гледа безплатната дигитална телевизия. Държавният глава е убеден, че нито президентството, нито Министерският съвет, нито медиите искали да бъдат затрупани с протестни писма в последния момент. Той припомни, че конституцията гарантира правото на всеки българин да има достъп до информация, а все още имало такива в по-малките населени места, които нямали кабелна телевизия. Цифровата била решението за тях и щяла да доведе до достъпност, качество и разнообразие на медийното съдържание.
България изобщо не е готова за прехода към цифровизация. Това означава, че всички баби и дядовци ще са принудени да плащат за тази услуга, както и за самото устройство, за да могат да гледат канали като БНТ, Би Ти Ви и др., които сега са на свободен достъп. Това би обрекло огромни маси от хора на тотално информационно затъмнение, а Плевнелиев както винаги не вижда по-далеч от носа си, е написал гневно във форум потребителят Tutti_frutti.
Плевнелиев какво разбира от цифровизация? Да си гледа марионетните спектакли в политическия театър на властта, да направи жена си първа дама и друго да не се занимава, възмущава се пък Robbie_williams.
Коментарите в интернет бяха диаметрални – от това ли е най-важният въпрос за България, до какво като знам какво е цифровизация, като я нямам?. Предвиждайки явно интереса към темата, на дискусията държавният глава предварително се защити с думите: Разбирам, чецифровизацията на телевизионния ефир у нас не се приема иоценява еднозначно, знам, че се води дебат сред телевизионните и кабелните оператори. И даде пример със съседните страни – Македония, която вече е въвелацифровизацията, а Сърбия и Гърция скоро щели да приключат този процес.
Плевнелиев използва повода на медийния форум да поздрави германския посланик по случай националния празник на страната му. Матиас Хьопфнер обаче сякаш не забеляза това и обърна внимание на съдържанието на българските медии.За нас е неприятен и тревожен сигнал, че в ранглистата Репортери без граници за независимост на медиите България е на последно място от всички европейски страни, подчерта дипломатът, който бе сред ВИП гостите на срещата.
Представителите на медийния регулатор
направо хвърлиха ръкавицата на Сиемон Дянков. Иска ми се дигитализацията да е както е според закона – през 2013-а, иначе ще стане принудителнопрез 2015-а, когато вече няма да има избор, защото аналоговитесигнали ще са свършили, отбеляза шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Неговото мнение е, че напук на трудностите се вършело всичко необходимо – оператори на мултиплекси разработвали мрежа, вложени били инвестиции…
Цифровизацията обслужва двупосочния преход в България оттоталитаризма към консуматорското и към демократичнотообщество. Тя създава нов консуматорски стандарт, дава възможност зрителят сам да си прави тв програма. Тя е и модерна форма на защита на свободата на словото – променя представите за многообразие,гарантира не само политически плурализъм, но и плурализъм навкусовете, разгада целия процес Лозанов. По думите му не бивало да се пренебрегва и социалната роля нацифровизацията – тя давала възможност на бедните, които сега немогат да си позволят кабелна телевизия, да гледат това, коетогледат и богатите.
Закъснението отчете Веселин Божков, шеф на Комисията за регулиране на съобщенията. Той напомни, че първият план за цифровизацията бе готов още през 2008-а, а промените в новоприетия от кабинета план са незначителни, така че тази четиригодишна пауза е изгубено време.Българинът има едно уникално качество – когато е на зор, винаги намира решение. Загубили сме много време, но имаме такова и пред нас, обобщи Божков.
Повечето от пречките са чисто административни
За да стане дигитализацията реалност, Министерството на отбраната трябва да освободи заетия в момента честотен ресурс и чак тогава ще стане ясно колко точно пари ще са необходими. Неотдавна министърът на транспорта и съобщенията Ивайло Московски обяви, че преговаря с военните, тъй като те искали твърде много за услугата.
Според германския експерт по цифровизация Валтер Бернер, технически директор на медийния съвет в Баден-Вюртенберг, ако не спази сроковете, България ще изостане в международното си развитие, тъй като съседите й вече са дигитализирани. Новата техно ера щяла да е доходоносна и за държавата, тъй като тя можела да отдаде свободните честоти за нови технологии. Ние сме единствената страна членка на Европейския съюз, в която цифровото наземно разпространение все още не е въведено. Швейцария, Хърватска и Норвегия, които не са в ЕС, отдавна са приключили с този процес. В Албания също има два мултиплекса.
Дискусията за цифровизацията на практика имаше един адресат – Симеон Дянков. Ако не се отпуснат средства, ще ни бъде наложена глоба. Вече са ни вкарали във втора фаза, така че тя едва ли ще бъде спряна. Междувременно се разиграва познатият сценарий – при цялото нямане на време и пари държавата отпусна 8.3 млн. лв. за информационна кампания за дигитализацията. За усвояването на милионите бе обявена обществена поръчка от Министерството на транспорта и съобщенията, спечелена, както стана ясно при отварянето на ценовите оферти на 4 октомври, от ръководеното от медийния и рекламен бос Красимир Гергов обединение Ти Си Ти Ви. На практика
Гергов спечели надпреварата
без каквато и да е конкуренция, след като пътят към успеха му бе услужливо разчистен – другите двама кандидата бяха отстранени от наддаването и до разглеждане на ценовите им предложения така и не се стигна. При това положение само може да гадаем дали цената на Ти Си Ти Ви от 8.311 млн. лв. без ДДС и постигнатата техническа оценка от 48.7 точки са били най-добрият вариант.
В обединението влизат дружествата Арчър Айдиас и Пиеро 97 МА, зад която именно стои Красимир Гергов. Двете рекламни компании ще си партнират със социологическата агенция Сова 5 АД на Ваня Мамарова и Васил Тончев, като консорциумът ще работи и с двама подизпълнители – печатница Дедракс и агенция Е маркетинг.
Отстранените участници са Макс Информ и ДВБ – Т Консулт. В първото обединение влизат ОМ София ООД (на Анета Герова и на съпругата на Нико Тупарев – Екатерина Попова) и агенцията за социологически и маркетингови изследвания Маркет ЛИНКС, собственост на Добромир Живков, Красияна Стоянова и Цветелина Стоянова. В последната фирма работеше и Румяна Бъчварова, преди да стане началник на кабинета на премиера Бойко Борисов. Вторият отпаднал консорциум -ДВБ-Т Консулт, пък обединява Аргент 2002 на Владимир Денев и Йоана Даракова, Ай Пи Ар Консултинг на Ирина Иванова, Смарт на Момчил Евтимов и Христофор Христов и Маркет тест на Ивайло Димитров и Румяна Калчева-Делчева.
Причината техните ценови оферти да не бъдат отворени, според обясненията на заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Валери Борисов, е, че не отговаряли на заложените в документацията условия. Оценителната комисията е изискала от тях липсващите книжа, но и след изтичането на поставения срок те не са били предоставени. Отстранените участници в търга обаче заявиха за в. БАНКЕРЪ, че са изпратили поисканите документи, но явно и това не е било достатъчно.
Още с обявяването си поръчката беше сочена като
една от най-съмнителните
правени някога у нас. За да участват, кандидатите трябваше да докажат оборот, не по-малък от 30 млн. лв. за последните три години – условие, което могат да покрият едва няколко големи компании. По тази причина, още преди да изтече срокът за внасяне на офертите, Грейн адвъртайзинг на Мартин Батков подаде жалба в Комисията за защита на конкуренцията, но решението по нея още се чака.
Ясно е, че трябва да се похарчат едни пари -коментират в мрежата. – Като няма средства, кому са нужни толкова апетитнти и тлъсти информационни кампании? Та те за 8 млн. лв. трябва да изкупят рекламното време в праймтайма на всички национални телевизии за месеци напред.
Други пък са на мнение, че докато се натъкмят различните интереси около цифровизацията, по-мислещата част от населението съвсем ще загърби телевизията, а на останалите (пенсионери и малцинства ) им е все тая дали ще гледат аналогов или безаналогов сигнал.
Потребителят 2leva е по-конкретен и е написал: Дянков, разбра ли – не си се цифро-визирал достатъчно, дай една цифра на Роската, да е ясно как ще стане номерът.
Ще е истинско чудо, ако се спазят сроковете до следващия септември, но у нас такива работи рядко се случват. Следователно данъкоплатците пак ще плащат глоби за това, че някой не си е свършил работата.
