Трубадурите на отрицанието

Пребоядисаните "алтернативи" невинаги се радват на дълъг политически живот.

Що е то протестен вот и как партиите ще водят борба за спечелването му? Въпросът е изключително важен, защото електоратът, който гласува, за да накаже управляващите, винаги е играел сериозна роля на изборите. Не би могло и да бъде по друг начин в страна с нестабилна политическа система, в която огромна част от населението не може да се откъсне от лапите на бедността.

За да привлече вота на несъгласните, опозицията би трябвало да задържи критиките си върху властта. ГЕРБ обаче не са единственият противник и вниманието към партията на Борисов все повече се разфокусира от борбата за протестния вот. Неофициално предизборната кампания започна, а отношенията между искащите да свалят правителството много напомня на известната фраза на английския философ Томас Хобс, с която той описва естественото състояние на хората – война на всички против всички.

Кой е истинският враг?

Иван Костов например обяви, че партията на Меглена Кунева е центристка и популистка, но не и дясна и че от ДБГ не могат да гарантират, че няма да се коалират с БСП и ДПС. Преди време, отново от лидера на ДСБ, бившият еврокомисар бе определена като последната червена кукувица, която се опитва да снесе яйце в синьото гнездо. Тогава Кунева коментира с разочарование, че той я е обидил, а преди години тя е гласувала за него.

Неотдавна БСП протегна ръка към Движение България за гражданите, за да ги покани на разговор за провеждането на честни избори у нас. Новата дясна партия отговори, като постави условие за участието си в диалога – БСП, ДПС и ГЕРБ да признаят, че са имали тайна коалиция за подмяна на вота. Ако в България има честни избори, тези три партии ще са пред изчезване, допълни в заключение Даниел Вълчев. Не са полезни възможните завери между две партии, едната от които се е обявила за дясна, а другата настоява, че е лява. Така че тук няма за какво да се съжалява.

Разменянето на любезности между опозицията продължава и в други партии. Сериозни страсти кипят, разбира се, и в националистическото пространство. Въпреки опита за обединението му то най-вероятно ще си остане разделено най-малко на два лагера. Първият – около Волен Сидеров и Красимир Каракачанов, а вторият – около собственика на телевизия Скат Валери Симеонов и Слави Бинев. Засега Атака и ВМРО дават сериозни сигнали, че могат да се сближат предизборно. Национален фронт за спасение на България на Симеонов и ГОРД на архонт Бинев също демонстрираха със съвместните си протести в Бургас и София, че не са съвсем безразлични една към друга. Сидеров често обяснява в медиите, че Бинев е станал евродепутат и политик благодарение на него и партията. Каратистът от своя страна избягва да коментира лидера на Атака, но още миналата година, малко след изборите, го призова да подаде оставка.

БСП рядко е припознавана като алтернатива на статуквото и е съмнително, че следващите избори ще бъдат изключение. Независимо от усилията, които се полагат. Топящата се разлика в рейтинга между нея и управляващите по-скоро се дължи на привличане на стари гласоподаватели, които на последните избори не са я подкрепили. Както отбеляза в Монтана Георги Първанов, политическият сезон е започнал безплодно за социалистите. Според него Кунева ще обере без особени усилия протестния вот.

Атака, ВМРО и РЗС доскоро бяха една от опциите за онези, които искат да накажат властта, но и трите са омаломощени и донякъде обезличени. Стръмният път надолу за Сидеров и компания започна със сблъсъка пред столичната джамия Баня Башъ. След това от ГЕРБ се дистанцираха от тях. След подкрепата им за управляващите обаче навличането на бунтарски одежди ще е почти мисия невъзможна. От ВМРО бяха тежко засегнати от отцепването на ВМРО – НИЕ. При РЗС историята е известна и няма смисъл да се припомня.

Гласът на експертите

Според политолога Румяна Коларова засега не се очертава класически протестен вот. Няма подкрепа за нови хора, които не са били във властта. Има раздвояване на два блока – ГЕРБ и другите партии около тях и около БСП и ДПС. Тя признава обаче, че за подобен вот има ресурси. Посочва като аргумент свиването на подкрепата за съществуващите партии до 40 процента. Все още обаче няма субект, който да привлече тези хора, коментира тя за Банкеръ. Различните възможности, които са се появили, се предлагат от хора, които вече са управлявали, казва тя. Партията на Кунева не е нищо друго освен едно премодулирано и преорганизирано НДСВ. То представлява някаква форма на либерализъм, поднесена от хора, които са много ловки и опитни в овладяването на властта. Такъв тип формация не може да има нищо общо с протестния вот. Нито към формацията на Слави Бинев, нито към РЗС и подобните им партии не може да се пришие етикетът за протестен вот, допълва тя, защото те са подкрепяли управляващите, играли са играта им.

Социологът Живко Георгиев прави разлика между отрицателен и протестен вот, които често се използват като синоними. И при двата случая имаме противопоставяне на статуквото, отрицателният вот обаче може да се случи или чрез гласуване за опозиционна партия, или чрез негласуване. Докато протестният вот задължително се случва с пускане на бюлетина за опозицията, обикновено за най-големите партии, посочи той за Банкеръ. Така управляващите са печеливши, ако значителната част от отрицателния вот се реализира чрез негласуване. Щом се появи значителен протестен вот, най-печелившите от него ще бъдат БСП или нова партия, която е без политическо минало. В миналото такива бяха НДСВ, Атака, ГЕРБ, днес подобен е случаят с партията на Меглена Кунева, обяснява социологът. Според него в момента е възможно да се констатира единствено, че има потенциал за отрицателен вот, а мащабите, в които той евентуално ще прерасне в протестен, ще станат ясни едва в последния месец преди изборите.

Показателни за силата на протестния вот са изборите след фалита на България през 1997 г., когато СДС начело с Костов помете БСП. НДСВ размести дясното политическо пространство само четири години по-късно. През 2009 г. пък електоратът наказа болезнено БСП и НДСВ чрез ГЕРБ. Протестният вот може да е насочен и срещу самата опозиция, която се е сляла със статуквото. Именно такова беше гласуването на последните избори и през 2001 година.

Засега няма индикации за особено голям обрат догодина, но е ясно, че който успее да прикотка част от недоволните при себе си, ще спечели ценни допълнителни проценти. В единия случай те могат да го катапултират на трето или четвърто място по депутати сред останалите партии – такава е ситуацията с Движение България за гражданите. В другия – да се превърнат в разликата между присъствието в парламента и изпадането под фаталната 4-процентна бариера. Тук влизат и СДС, и ДСБ, Атака, коалицията между ВМРО – НИЕ и ПП Лидер, едно евентуално обединение около Национален фронт за спасение на България на Валери Симеонов и ГОРД и РЗС.

Приятелите на властта

Паралелно с конкуренцията за протестния вот върви и оформянето на стройна редичка от партии, които според мнозина наблюдатели са присъдружни на ГЕРБ. Като такива се посочват СДС с новото си ръководство, РЗС, което се преориентира към края на миналата година от Алексей Петров към Бойко Борисов. Новата партия на отцепника от ДПС Касим Дал също се очаква да гравитира около управляващите. Въпреки че бившият приближен на Доган отрича подобна обвързаност, ще са интересни конфигурациите, в която Свобода и достойнство ще се яви на изборите. Както и позициите, които ще отстоява.

Впрочем управляващите нямат интерес от организации, които дублират собствения им политически облик (ако приемем, че те изобщо имат такъв), защото е възможно това да открадне и техни гласоподаватели. Няма да е съвсем справедливо, ако нарочим ГЕРБ за партийни инженери. Причината е, че в България винаги е имало партии, които по собствено желание са прислужвали на властта, без да се налага да бъдат убеждавани. Но всеки има правото да интерпретира законите на оцеляването, така както си ги разбира. Та вероятно и сега е така – sans changement.

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст