Еврото се търгуваше неспокойно към щатския долар през седмицата, като посоката на движение се променяше основно от разочарованията или надеждите на пазарните играчи, че Мадрид най-накрая ще поиска финансова помощ от международните кредитори, за да закърпи балансите си. Единната европейска валута обходи диапазона от 1.2835 до 1.3049 щ. долара.
Еврото поевтиня след срещата на европейските финансови министри в началото на седмицата, която не убеди инвеститорите, че политиците могат да овладеят кризата на държавния дълг в еврозоната. Положението се влоши от предупрежденията на МВФ за
отлив на капитали от еврорегиона
ако закъснее политическият отговор на кризата. По сметки на Фонда при подобен неблагоприятен развой на събитията европейските банки ще загубят активи за 2.8 трлн. щ. долара (над 7% от балансовата им стойност) до края на 2013-а. Кредиторите от периферията на общността пък ще се разделят с почти 10% от активите си. Това ще затрудни допълнително икономическия растеж и ще увеличи и без това високата безработица. Бизнесът също ще понесе удар, тъй като пазарите на облигации няма да могат да запушат дупката, останала от банките. В този смисъл международният кредитор посочва, че освен решението на Европейската централна банка да купува правителствени дългове в замяна на реформи, съществуват и допълнителни мерки на национално равнище. Сред тях са директни капиталови инжекции в кредитните институции чрез двата фонда за противодействие на кризата – Европейския фонд за финансова стабилност или Европейския стабилизационен механизъм.
В своята реч
пред Европейския парламент в Брюксел
управителят на ЕЦБ Марио Драги подчерта, че бягството на капитали и финансовото разделение на еврозоната доказват нуждата от структурни реформи, защото не може да има съюз, в който някои държави да са постоянни кредитори, а други – вечни длъжници. Лекарството, според Драги, е възвръщане на конкурентната мощ на страните. Той защити също така програмата на ЕЦБ за покупка на неограничени количества правителствени облигации като начин за преодоляване на една от причините за финансовата фрагментация – прекалено високата цена за обслужване на задълженията на най-закъсалите държави, между които Испания и Италия.
Разделението проличава особено ясно от данните, събрани от агенция Блумбърг към 11 октомври. Те показват, че най-високи разходи за обслужване на десетгодишните си облигации има Гърция – 18.45%, следвана от Португалия – 8.11%, Испания – 5.85%, и Италия – 5.13 процента. Най-малко плаща Германия – 1.46%, следвана от Холандия – 1.71 процента. Десетгодишният дълг на Франция има 2.18% годишна доходност, а на Великобритания – 1.75 процента.
Финансовите нужди на Италия
ще намалеят с 20 млрд. евро през 2013-а, информира на 9 октомври шефът на дълговата агенция на страната Мария Каната. Към края на септември Рим е покрил 80% от задълженията си за тази година. През 2013-а падежи имат облигации за над 115 млрд. евро – с 40 млрд. евро по-малко, отколкото през 2012-а. Каната съобщи също, че финансовото министерство на Италия обсъжда удължаване на средната срочност на задълженията си и за тази цел обмисля базови 15-годишни и дори 30-годишни емисии.
Стандард енд Пуърс намали
кредитния рейтинг на Испания
с две степени – от ВВВ+ на ВВВ- с отрицателна перспектива на 10 октомври. По този начин само едно ниво дели дългосрочния дълг на страната от областта на високия риск (junk). Това ще увеличи натиска върху испанските банки, защото ще намали оценката на държавните облигации, които използват като гаранция за финансиране от ЕЦБ. Международната рейтингова агенция мотивира решението си с отстъплението на партньорите на Испания от еврозоната от обещанието да намалят взаимната обвързаност между държава и банки.
Мерки за
ограничаване на ръста на йената
обещал премиерът на Япония Йошихико Нода в интервю за агенция Блумбърг в Токио на 10 октомври. Третото по големина световно стопанство ще се свие през последните две тримесечия на 2012-а, прогнозират експерти на Моргън Стенли и на БНП Париба. Основните причини са по-слабият износ заради намалялото търсене от Китай и Европа и силната йена, която е главен виновник за рекордните загуби на местните компании от сектора на електрониката. Японските власти не са провеждали интервенции на валутните пазари през тази година, след като през 2011-а са продали най-малко 14.3 трлн. йени, за да отслабят националната валута.
nbsp;
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2712 млн. евро (5304 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
