Отрицателни лихви за бегълците от еврото

Централата на "Бенк ъф Ню Йорк Мелън" в Ню Йорк

Стейт стрийт и Бенк ъф Ню Йорк Мелън – две от най-големите банки-попечители в света, ще облагат вложителите в датски крони и швейцарски франкове. Стейт стрийт уведоми клиентите си, че ще начислява отрицателна годишна лихва от 0.75% по депозитите в крони от 1 ноември. Това означава, че паричните мениджъри, застрахователните компании и пенсионните фондове ще трябва да плащат на банката, за да държи парите им.

Бенк ъф Ню Йорк Мелън пък започнала да начислява отрицателна лихва на вложителите в датски крони още през септември, твърди запознато с въпроса лице. Засега собствениците на франкове не били засегнати. Вложителите се обърнаха към Дания и Швейцария в търсене на валути с по-нисък риск от еврото. И двете държави са с максимален инвестиционен рейтинг ААА, с излишък по текущите сметки и с нисък правителствен дълг. Но скъпите валути, които позволяват на двете страни да вземат кредити на безценица, същевременно вредят на икономиките им, като правят предлаганите от тях стоки и услуги по-скъпи за чужденците и по този начин депресират износа и туризма. Това са причините, накарали Дания и Швейцария да понижат до и дори под нулата основните си лихви, за да спрат ръста на кроната и франка.

Освен че ще начислява 0.75% отрицателна лихва по сметките в датски крони, Стейт стрийт планира и минус 0.25% годишно по вложенията в швейцарски франкове, твърди Блумбърг нюз, като се позовава на съобщение на банката до клиентите й, изпратено през миналата седмица. Този дефакто налог ще важи за малък процент от потребителите, чиито сметки в двете валути надхвърлят предварително определен минимум, информира банковият говорител Керълайн Кикоун. Според запознат с банковите планове източник праговете щели да бъдат около 225 хил. крони и 100 хил. франка.

Бенк ъф Ню Йорк Мелън облага изключително малък брой клиенти с вложения в датски крони, съобщава банковият говорител Кевин Хайне. Той увери, че тази мярка не засяга сметките в швейцарски франкове. Миналата година Бенк ъф Ню Йорк Мелън въведе 0.13% отрицателна годишна лихва по депозантите с необичайно високи баланси в щатски долари, за да охлади наплива в групата.

Швейцария понижи базовата си лихва близко до нула през септември 2011-а. А вицепрезидентът на Националната банка на страната Жан-Пиер Дантен предупреди през юни, че може да прибегне и до отрицателни лихвени проценти, ако обстоятелствата налагат подобна мярка.

Датската централна банка свали основната си лихва до минус 0.2% през юли. Това, според изявление на международната рейтингова агенция Фитч рейтинг през септември, отслабва местните кредитни институции, защото конкуренцията ги принуждава да плащат положителни лихвени проценти на клиентите. Пазарната междубанкова кредитна лихва за срок от една седмица също е отрицателна и в момента е около минус 0.03 процента.

Отрицателните лихви са симптом на европейската дългова криза, която изкриви спестовните и кредитните схеми в целия свят, защото вложители и банкери се втурнаха да търсят сигурност, в случай че една или повече държави от еврорегиона престанат да използват еврото. Миналата година финансовите институции с вложения в Гърция бяха принудени да преоценят инвестициите си в гръцки активи. Играчите на паричните пазари в САЩ пък намалиха размера на заемите си за френски кредитори, а свободните средства наводниха доларовите сметки в най-големите щатски банки.

Лихвените проценти са попадали в негативен диапазон и в миналото. Например щатските държавни ценни книжа са носели отрицателна доходност в отделни периоди през 30-те и през 40-те години на ХХ век. Швейцария пък е прибягнала до отрицателни лихвени проценти през 70-те години на миналия век като част от временно въведения капиталов контрол.

Анализатори предупреждават, че отрицателните лихви могат да доведат до непредвидени последици. Например те могат да принудят клиентите да държат огромни суми пари в сейфове. Или пък данъкоплатците могат да решат да правят по-високи данъчни вноски с надежда впоследствие да получат обратно цялата надвнесена сума. Възможно е също спестителите да държат издадените на тяхно име чекове в чекмеджетата си, вместо да влагат пари в банките.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Коя е най-голямата геополитическа слабост на България?

Подкаст