Омбудсманът Константин Пенчев е поискал от Върховния касационен съд да приеме тълкувателно решение по текст от Гражданско процесуалния кодекс, свързан с обжалването на действия на съдебния изпълнител.
Мотивът на омбудсамана е, че заради наличието на противоречива съдебна практика за гражданите не е ясно кога могат да обжалват действията на съдебния изпълнител по отношение на техен недвижим имот, който те смятат за несеквестируем – такъв имот, който не може да бъде обект на съдебно изпълнение, като напр. единствено жилище.
Според чл. 435, ал. 2 от ГПК се позволява на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху негово имущество, което той смята за несеквестируемо. В искането на омбудсмана пише, че в съдебната практика съществуват различни тълкувания по отношение на действието на съдебния изпълнител, с което се насочва изпълнението върху недвижимо имущество и съответно момента, от който започва да тече за длъжника едноседмичният срок за обжалване.
В едни случаи съдът приема, че налагането на възбрана върху недвижим имот, който длъжникът приема за несеквестируем, представлява насочване на изпълнението и следователно попада в обхвата на действията на съдебния изпълнител, които могат да се обжалват. В определение по частно дело от 2010 г. Софийския апелативен съд (САС) приема, че постановлението на съдебния изпълнител за налагане, съответно отказ да се отмени възбраната върху несеквестируема недвижима вещ, подлежи на обжалване от длъжника, защото с това действие съдебният изпълнител насочва изпълнението върху имущество на длъжника, което последният приема за несеквестируемо. В мотивите на решение Софийският градски съд приема, че: bdquo;Налагането на възбрана от съдебния изпълнител представлява разпореждане, с което недвижимата вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя. Следователно възбраната е първоначалното изпълнително действие, поради което длъжникът може да обжалва това действие, ако смята, че е насочено срещу несеквестируемо имуществоrdquo;.
В други случаи съдът приема, че възбраната е наложена само като обезпечение на вземането, изпълнението не се насочва върху недвижимия имот с налагането й и действието на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване. В определение по частно дело от тази година 2012 г. състав на Бургаския апелативен съд приема, че първото действие по насочване на принудителното изпълнение върху считано за несеквестируемо жилище е получаването от длъжника на съобщение, с което е уведомен за датата на насрочения опис. Състав на САС (определение по дело от 2011 г.) също пише, че съдебният контрол по законосъобразността на възбраната върху недвижим имот, който според длъжника е несеквестируем, следва да се осъществи само при насочване на изпълнението върху възбранения имот, чрез опис, оценка и обявяване на продан.
