АББ иска глас за прането на пари

Migration Image

Парламентът прие на първо четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, внесени от Министерския съвет, и отхвърли друг законопроект за промени на депутати от Синята коалиция, целящ единствено да се намали бумащината в отношенията между ДАНС и поднадзорните му институции.

Част от приетите поправки обаче са дискриминационни спрямо банките и техните клиенти, защото дават право на ДАНС безконтролно да шета из информацията, предмет на банкова тайна, да събира данни и да ги изнася извън трезорите, за което БАНКЕРЪ вече писа.

Чакаме шефа на парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред Анастас Анастасов да покани представители на банковата общност, за да обсъдим проблемите, които ни тревожат. Това коментира специално за вестника Ирина Марцева, главен секретар на Асоциацията на банките в България. Тя обясни, че АББ е искала изява още при първоначалното обсъждане на проекта в комисии, но вътрешната комисия, която е водеща по този законопроект, не е била гостоприемна. Покана дошла само от Менда Стоянова, шефка на бюджетната комисия, където АББ и БНБ представили становищата си. Експертите на АББ обаче могат да участват между двете четения на законопроекта в работна група само към водещата комисия – вътрешната, обясни тя.

Законопроектът, внесен от правителството, предвижда въвеждането на изисквания за по-особено наблюдение на необичайно големи сделки или операции, или изключително сложни операции. Предлага се финансовите институции да бъдат задължени да изследват целта и характера на тези операции и да отбелязват писмено своите заключения. Освен това те трябва да съхраняват тези записи, за да са на разположение на дирекцията Финансово разузнаване към ДАНС, на съответните органи за надзор и на одиторите за период от най-малко пет години.

Вносителите настояват в определени случаи по указание на директора на Дирекцията Финансово разузнаване в ДАНС да има изискване за съхраняване на данните за клиентите и документите за извършените сделки и операции за период, по-дълъг от пет години.

Предвижда се към кръга на лицата, задължени да прилагат превантивни мерки, да се добавят и здравноосигурителните дружества.

Със законопроекта се допълват и хипотезите, при които е задължително да се докладва на ДАНС. Вече освен при съмнение за изпиране на пари ще се рапортуват и случаите, когато се разполага с данни за престъпен произход на определени средства.

С промените се разширява обхватът на наблюдаваните лица, които принадлежат към една и съща група. Ще се следи информацията между нотариуси, експерт-счетоводители, специализирани одиторски предприятия и лица, предоставящи правни консултации, които изпълняват професионалната си дейност в рамките на едно и също юридическо лице или група, които имат обща собственост, управление или контрол по прилагането на закона.

Измененията подкрепиха 114 народни представители, двама се въздържаха.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Коя е най-голямата геополитическа слабост на България?

Подкаст