Неуспехът на Румяна Желева да повтори мандата си като заместник-председател на Европейската народна партия изненада наблюдателите в София. Особено след като дни преди изборите в ЕНП българските медии натрапчиво акцентираха как 76-годишният лидер на европейската десница Вилфред Мартенс я предложил и подкрепял за свой заместник. Гласовете на делегатите на конференцията в Букурещ обаче я наредиха на предпоследно място сред 13-те кандидати за 10-те заместникпредседателски места.
Повторното номиниране на бившия български външен министър не беше просто логична стъпка за оставането й на поста, който заемаше от 2009 година. То по-скоро бе отговорът на ГЕРБ след избора на основния им партиен опонент за лидер на европейската левица. Ако можеше да я предложи за председател, Борисов сигурно щеше да го направи, само че ветеранът Мартенс, който е начело на дясната партия 21-ва поредна година, нямаше планове да се пенсионира.
Излишно е да се припомня проваленият опит на дамата да стане европейски комисар, тъй като той скоро няма да бъде забравен. След неуспеха си тя подаде оставка като външен министър и буквално изчезна от общественото полезрение. Така и не се разбра дали по свое желание, или след приятелски съвет от страна на премиера.
Но и тогава, и сега Борисов обяви, че стои твърдо зад нея. Вероятно затова и сегашното й поражение няма да се отрази на неговото самочувствие. Изказването му в Будапеща, че се бил поскарал малко на държавите, които само искат пари от Германия, само доказва непукизма на министър-председателя. И това, че ни най-малко не се е поучил от гафовете, които прави извън страната си. Сега той бе наказан за прекомерната самоувереност в преценката си, която остави най-голямата дясна българска партия без представител в ръководството на ЕНП. Загуба, която не е само за ГЕРБ.
Трудно е да се разбере защо управляващите предпочетоха да номинират тъкмо Желева пред сочения за кандидат за мястото й техен евродепутат Андрей Ковачев. За неин възможен приемник се спрягаше и друг евродепутат на властта – Мария Габриел. Впрочем самото номиниране на Желева за еврокомисар през 2010-а също беше трудно за обяснение, така че защо сега да очакваме повече яснота. Ако пък причината за този резултат не е грешната преценка, то остава да мислим, че в ГЕРБ са решили да се самобичуват.
Управляващите разчитаха европейците да пуснат Румяна Желева, така както според тях са пуснали и Сергей Станишев – без особено да се заглеждат в детайлите. Е, очевидно са открили някаква разлика. Видно е обаче кой спечели и кой загуби в Европа.
А инак за никого не е новина, че България няма основания да се радва за имиджа, който има пред останалите европейски страни. Оценката за Румяна Желева е само щрих от тази визия на фона на унизителната ситуация около Шенген и на недоверието на партньорите от ЕК към нас. И едно дребно допълнение: вътрешният министър на Великобритания поиска миналата седмица да се преразгледа принципът на свободно движение на хора в ЕС, за да се върнат визите за румънци и българи.
