След три години, в които изглеждаше, че ДПС е изолирано от политическата власт, сега движението отново е в благоприятна ситуация, за да напомни за съществуването си. Атентатът в Бургас, процесът срещу мюсюлмански духовници в Пазарджик и напрежението в света, породено от, както беше наречено, преминаването на Арабската пролет в Арабска есен, създават добра атмосфера за изваждане на етническата карта. В тази редица, разбира се, трябва да включим и предстоящите парламентарни избори. Главното обаче е процесът срещу имамите, който партията окачестви миналата седмица като опит да се подкопае религиозният мир. Това й дава повод отново да влезе в основната си роля на защитник на малцинствата.
Според ДПС обвиненията на прокуратурата са неаргументирани и водят до етническа и религиозна нетърпимост, целенасочено насаждане на стари страхове. Правят се недопустими реминисценции от недалечен тоталитарен период, смята партията. По всичко личи, че дори Атака да изчезне скоро като парламентарна сила, Доган отново ще може да разполага с враг, който да го
легитимира пред част от обществото
И това ще бъдат не просто някоя партия или конкретни личности, а ставащите все по-нетолерантни български институции.
Спорно е дали е полезно съдебният процес да се превръща в арена за партийни страсти, но пък беше неизбежно. Може би това, че движението и специалисти като Антонина Желязкова разкритикуваха валидността на доказателствата на прокуратурата, е червена лампичка, че нещо не е наред. В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, ДПС осъди още опитите за провокиране на ислямофобия и призова медиите да не дават трибуна на преднамерени и недоказани обвинения, изказани на езика на омразата. Според движението дългогодишният отказ да бъде дадена акредитация на Висшия ислямски институт принуждавала имамите да отиват на обучение в Саудитска Арабия.
Разбуждането на изтласканите временно етнически страсти в България сигурно може да се обясни и с бедността, която за съжаление се задълбочава. Парите, изпращани в България от ислямски фондации, може би са сериозен фактор за миграция на някои мюсюлмани към по-радикални религиозни течения. Както и за привличане на нови поклонници, особено от средите на малцинствата. Но след като дори мнозинството българи не се чувстват като общност, какво остава за малцинствата. Парадоксално, но тъкмо бедността е и част от обяснението защо
българи и турци живеят толкова години в мир
и без особено напрежение – мъчещият се да свързва двата края няма нито време, нито желание за вътрешноплеменни дрязги.
Иначе Движението за права и свободи винаги е демонстрирало, поне публично, чувствителност към етническите проблеми. Неотдавна Лютви Местан напусна студиото на Панорама, възмутен от думите на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, че хора, които проповядват срещу държавата, карат млади мюсюлманки да се обличат като пингвини. Подобен тип диалози по националните медии са предупреждение, ако не за предстоящи беди, то поне за опасността от такива. И е наложително да признаем, че ако не сме внимателни към другия, могат да се появят неприятни проблеми, които уж бяха избегнати в годините на несвършващия преход.
Както е известно, през годините Доган си извоюва монопол в сферата на защитата на правата на малцинствата. И превръщането му едва ли не в героична фигура стана с любезното съдействие на държавата. Ако в началото на прехода ДПС наистина изигра роля за запазването на етническия мир, то сега представлява една политически атавистична организация. Тя обаче държи влиянието върху икономиката на една огромна част от смесените региони. Грижата за тях по времето на прехода бе аутсорсната от държавата към балансьора.
Раздвижването около ДПС напоследък е видимо. Доган присъства на конференцията в Разград, но не направи изказвания пред журналистите с обяснението, че не иска да размътва водата. Конференцията в Силистра, където движението има вътрешнопартийни ядове, пък беше отложена.
В самото начало на седмицата обаче стана ясно, че
ГЕРБ са направили пробив
в село, част от район, смятан доскоро за крепост на ДПС – сатовчанското село Туховища. Там кмет стана Венцислав Шишманов от управляващите, за когото гласуваха 292 избиратели. За опонента му Кемал Арифов от ДПС бяха пуснати 265 бюлетина, а избирателната активност беше над 82 процента. Движението почна да се жалва от нарушенията на властта като агитация в изборния ден и натиск още преди втория тур. В парламента депутатът Алиосман Имамов попита дали ГЕРБ ще увеличат полицейското присъствие в селото за балотажа, защото по думите му хората в този край не са забравили, че масово присъствие на армия и полиция е имало по време на Възродителния процес.
Като цяло напоследък обаче движението не блести с особено силна законодателна дейност. Сред инициативите са много популистки предложения, които нямаха шанс да бъдат приети. Такива са идеята предизборната кампания да може да се води на майчин език, както и в училище да има задължителни часове по майчин език. Движението настоява и за отпадане на шестмесечния период на уседналост преди избори. По-интересно е предложението им изселници с постоянен адрес в България да могат да се кандидатират за евродепутати. Според действащия закон, за да стане това, те трябва да са живели поне половин година в страна членка на Европейския съюз.
И ГЕРБ, и БСП започнаха усилен
флирт с изселниците, които живеят в Турция.
Все още е твърде рано да се коментира дали управляващите биха подкрепили този текст. Като се имат предвид обаче демонстративните опити да се разчупи монополът на ДПС в Турция и в смесените региони, жестът не изглежда напълно нелогичен. Нека припомним, че столетницата създаде специална група, която има за задача да привлече гласовете на изселниците, а преди по-малко от две седмици Цветан Цветанов се срещна с изселници в Турция. Според официалното прессъобщение те дори поискали ГЕРБ да си отворят офиси там. Въпреки всичко това и въпреки успеха им в село Туховища и пробивите в други бастиони на ДПС на изборите през миналата година е твърде рано управляващите да се радват.
ДПС винаги е било
партия, различна от всички останали, която не бива да бъде подценявана.
Докато другите политици правят отчаяни опити да привлекат колкото се може повече гласове от всяка възможна социологическа група, движението се съсредоточава в традиционната си целева аудитория, предимно в районите със смесено население. И не се стремят да надскочат особено тези рамки. Каква е равносметката от подобно поведение, политически маркетинг и стратегия?
Партията на Доган не само оцеля, но и съумя да развие организацията си през годините. От 1989 г. през властта в България и през парламента преминаха много партии, за които днес никой не си спомня. Колко могат да си кажат нещо за земеделците и да обяснят как изчезнаха? Или пък какво се случи с Българската евролевица на Николай Камов и Александър Томов, която през 1997 г. имаше 14 депутати? За разлика от тях, Доган доказа, че не е просто политически авантюрист, а представлява голям брой хора, които го признават за лидер и осигуряват стабилното съществуване на движението. Нещо, за което днес например малките политически субекти, основно десни, само могат да мечтаят.
Движението може да разчита
на подкрепата на най-твърдия електорат в страната, по-постоянен и от този на БСП. Според последното изследване на Алфа Рисърч гласоподавателите му са 5.1% от всичките потенциални избиратели. И въпреки тоновете мастило, използвани за да се пише, че ДПС е партията на олигархията, че лидерите й са се оттеглили в свой собствен свят, че стилът им на живот е шокиращо различен от този на избирателите им (впрочем все основателни упреци), около движението като че ли има невидима броня. И тя не допуска никакви външни атаки да проникнат навътре.
Напусналите ДПС през годините също не са успявали да уязвят електоралната му мощ. Примери с днешна дата за това са Касим Дал и Корман Исмаилов, които ще се явят на следващите избори със собствена партия, но които в коалиция с Мария Капон не впечатлиха никого на президентските и местните избори през 2011 година. По-отдавна отделилите се Осман Октай, Мехмед Дикме и Гюнер Тахир също не са изключение от това правило.
Дори и от времената на Тройната коалиция, от която БСП едва-едва успя да се възстанови, а НДСВ – не, Доган излезе като единствения печеливш и вкара в парламента повече депутати.
В последното десетилетие представителите му в законодателната власт
нарастват с геометрична прогресия
През 2011 г. за партията гласуваха 340 хил. души, които вкараха в парламента 21 представители. През 2005 г. вече 467 хил. души ги подкрепят и изпратиха в Народното събрание 34 представители. Четири години по-късно, след като управлява заедно със Станишев и Сакскбургготски, получените гласове бяха близо 611 хил., които съответстваха на 37 места! Ако не единственият, то поне един от малкото примери за увеличаване на електоралната подкрепа след участие в управлението.
Нека да си припомним, че 90-те години не бяха толкова успешни за ДПС. След първото си явяване на избори във Великото народно събрание през 1990 г. те имаха 23 депутати (от общо 400), на следващата година вече разполагаха с 24, а през 1994 г. представителите им спаднаха до 15 души. В най-силните сини времена след 1997 г. бяха с 19 души в Народното събрание. През това десетилетие, въпреки че ДПС е сравнително малка партия, тя усвои изкуството да играе умело политическата игра и да се налага, макар и често задкулисно. Доган даде подкрепата си за кабинета на Филип Димитров, после я оттегли, сваляйки го. После с мандат на ДПС беше съставено правителството на Любен Беров. Без движението нямаше да бъдат възможни нито правителството на Сакскобургготски, нито това на Тройната коалиция. Днес дори и политическите им противници ги уважават, макар и да не го признават. Не заради принципността им, а заради тяхната сила.
Преди време мнозинството затегна правилата за уседналост в Изборния кодекс и сериозно ограничи възможността за изборен туризъм. Ще бъде интересно да се види какво влияние ще има това върху резултатите на партията на Доган догодина.
