Докато Висшият съдебен съвет навлиза в кадровите и финансовите въпроси, председателят на новата парламентарна антикорупционна комисия Яне Янев го занимава с политика. Янев гостува на съвета в деня на редовното му заседание, вторник (16 октомври),с явната цел да грабне вниманието на медиите. Лидерът на РЗС дойде с охрана за поискана от него среща с членовете на етичната комисия на ВСС. Обявената цел на визитата му беше да разбере защо и как преди пет години по-предишният състав на съвета е засекретил дисциплинарното производство срещу следователката от Националната следствена служба (НСлС) Татяна Шарланджиева. То беше образувано във връзка с воденото от нея досъдебно производство за злоупотреби в Топлофикация – София.
Името на Шарланджиева се завъртя, след като ексдиректорът на НСлС Ангел Александров я обвини, че с посредничеството на бившия заместник-министър на икономиката и енергетиката и настоящ червен депутат Корнелия Нинова опитала да осуети разследване срещу собственика на фирмата Фронтиер Красимир Георгиев. Той пък беше замесен в злоупотребите в Топлофикация покрай близостта си с тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Овчаров се оказа в дъното на интригата заради споменаването на името му в писмо на фамозния шеф на общинското дружество Валентин Димитров като Р. Овч. Дисциплинарното производство срещу Шарланджиева във ВСС започна по предложение на Ангел Александров, който я отстрани от разследването и поиска да бъде уволнена дисциплинарно, но истината беше потулена и дисциплинарният състав реши, че Шарланджиева не е извършила нарушения. Не стана ясно и какво са си говорили Шарланджиева, Нинова, Овчаров, Красимир Георгиев и други в записани със СРС техни разговори.
Водената от Яне Янев парламентарна комисия ще търси корупцията по случая не само въз основа на дисциплинарното дело. Янев ще поиска и две прокурорски преписки от 2007 г., които първо са засекретени, а после – прекратени. Едната е приключена без резултат през 2010 г. и се отнася до разговори между Красимир Георгиев, Румен Овчаров, Корнелия Нинова, шефа на Росатом Сергей Кириенко и руския министър на енергетиката Сергей Шматко за строежа на АЕЦ Белене, изграждането на магистрала Тракия, приватизацията на Булгартабак и дългосрочните договори за доставка на газ между България и Газпром. Другата прокурорска преписка е прекратена през 2008 г. и се отнася за извършено от Татяна Шарланджиева и Корнелия Нинова длъжностно престъпление – двете осуетили наказателно преследване срещу собственика на Фронтиер.
Според Яне Янев основната му цел е да задейства механизма за разсекретяване на тези папки, за да станат те достояние на обществото и да се разбере дали засекретяването им е обслужило политически интереси. Янев изрази надежда, че сега няма да има милост, както е имало при предишния ВСС. Председателят на етичната комисия на съвета Ясен Тодоров пък поясни, че преди да бъдат допуснати до папките, членовете й ще преминат първо през проверка на службите, за да получат достъп до секретни данни.
В крайна сметка Тодоров не скри, че е далеч от ентусиазма на Янев. Заканата на депутата да хване дирята на потъналите в корупционни схеми милиарди (Янев щял да ходи и в Софийската градска прокуратура, където имало още няколко прекратени преписки и дела)беше полята със студен душ от члена на ВСС. Тодоров обясни, че единствената полза за съвета от новия анализ на делото срещу Шарланджиева е да се види допуснати ли са грешки, за да не бъдат допускани в бъдеще.
