Само за последната година държавата бе принудена на няколко пъти да плаща масрафа на фалиращи туроператорски фирми. Преди десетина дни Он Травел ЕООД, собственост на Ася Караманова, остави хората, платили почивката си в Турция, буквално на улицата. А седмица по-рано заряза своите туристи в испанския курорт Марбея. И в двата случая държавата бе принудена да оправя бакиите на туроператора. В Испания се наложи българският консул не само да осигури транспорта на 88-те клиенти на частника до Мадрид и да ги настани в хотел, но и да ангажира страната ни с поемането на разходите за полета до България. Според осведомени връщането на сънародниците ни у нас е струвало 7000 евро.
Изоставените в Турция се зае да спасява заместник-министърът на икономиката Иво Маринов. След преговорите със застрахователната компания ДЗИ Общо застраховане ЕАД стана ясно, че тя ще поеме всички разходи по транспортирането на нашите туристи. Застрахователната полица на Он травел – Отговорност на туроператора, била на стойност 1.4 млн. лв. и щяла да бъде достатъчна за обезщетяването на потърпевшите.
Месец по-рано пък Бългериан Вип Турс , с управител Николина Добрева, обяви за прекратяването на дейността си, след като близо 500 руски туристи, отседнали в наши курорти, бяха натирени от хотелите поради неплатени сметки на туроператора. Лицензът на фирмата беше отнет, но петното залепна устойчиво на имиджа на страната ни. Още повече че и миналия сезон маса руснаци бяха блокирани на летището в Бургас. Тогава дъщерното дружество на Алма тур – Алма тур флай,беше пропуснало да плати самолетните им билети на превозвача България Ери натрупало дългове към него за 7 млн. лева.
Още преди година директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов повдигна въпроса за създаването на гаранционен фонд, който да действа в защита на икономическите интереси както на българските туристи в чужбина, така и на чуждестранните, избрали да почиват в България. Становището на Драганов бе постъпленията в него да се набират от участниците на туристическия пазар – основно туроператорите, които извършват чартърни полети. А колкото до отчисленията във фонда, те да са съобразени с Директива 90/314 на Европейския съюз и да са достатъчни по размер – най-често в рамките на 10% от декларирания оборот за предполагаемия обем на извършваните чартърни полети.
Според Драганов възможностите са две – гаранционният фонд да разполага с ефективна сума за компенсации при фалит, внесена от фирмите, или на името му да се учреди неотменима банкова гаранция, така че банката да извършва незабавно съответното плащане при фалит или несъстоятелност. Идеята бе цялата тази работа да засегне около 330 туристически фирми (от над 2300, регистрирани у нас), които извършват чартърни полети от и за България, и да стане с промени в Закона за туризма. Сега в този норматив е залегнало, че при фалит на туристическа компания туристът трябва сам да заплати отново своята почивка и после да претендира пред застраховател за похарчените суми. Само че застрахователните полици обикновено покриват част от подобни щети. Така, ще не ще, държавата е принудена да се погрижи и за своите, и за чуждите граждани, изоставени по нашите курорти, и после да търси начини да си върне парите.
Позицията на Драганов бе да не се поставят под един знаменател всички фирми, регистрирани като туроператори, а да се направят разграничения между тези, които извършват чартърна дейност, и такива, които не извършват, на занимаващите се с входящ туризъм и с изходящ туризъм. В крайна сметка има дружества, ангажирани единствено с вътрешен туризъм, и при това положение не би било редно всички да плащат за евентуална несъстоятелност.
Байко Байков от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции също е за създаването на гаранционен фонд. А председателят на Българската асоциация на туристическите агенции Донка Соколова се изказа за промени в закона, касаещи застраховките на туроператорите. Тоест те да покриват и връщането на българските туристи от чужбина, ако закъсат зад граница по вина на компанията, организирала пътуването им.
Доцент Олег Димов, заместник-декан по научноизследователската дейност на Финансово-счетоводния факултет на УНСС, който преподава дисциплината застраховане в туризма, не вижда обаче необходимост от създаването на гаранционен фонд, защото на този етап не може да се говори за опасни измерения при фалити на туроператори. Ако разгледаме тези събития не само през последната година, а се върнем още по-назад, ще установим, че подобни случаи са много редки, отбеляза Димов пред БАНКЕРЪ. Според него преди да бъде взето решение за законодателни промени и създаването на такъв фонд, трябва да се направи много сериозно изследване за честотата на риска, който далеч не е по-голям от този за земетресенията например… Доцентът смята, че по-скоро би следвало да се помисли за задължителна застраховка, която е с по-широк обхват от обикновената. Естествено, така цената на туристическия продукт ще се оскъпи, но пък ще има сериозни гаранции за ползвателите му.
Този оптимизъм не се споделя от Байко Байков. По думите му застрахователите не са достатъчно оперативни, за да върнат туристите обратно, докато гаранционният фонд можел да реагира дори в неработни дни. Байков припомня също така, че от лятото туроператорите бяха задължени да плащат нови по-високи застраховки, след като правителството реши максималният размер на покритието да стане 1.5 млн. лв., а минималният 50 000 лв., вместо предишните 15 000 лева.
Друг вариант, който се обсъжда, е хотелиерите да застраховат бизнеса си срещу некоректни туроператори. А самите туроператорски фирми предлагат да се въведе застраховката Финансов риск срещу фалит. Очевидно спорове ще има още много, но решението не може да се протака прекалено дълго. Така или иначе кризата дава все по-голямо отражение и върху туристическата индустрия и това, че все още няма бум на фалитите, съвсем не означава, че той не предстои.
Всъщност налага ли се пак сами да измисляме колелото? Още преди две години Полша увеличи тройно размера на гаранцията, която туристическите агенции плащат при оранизирането на самолетни екскурзии в чужбина. Компаниите, които до края на 2010-а внасяха в отдавна създадения там гаранционен фонд 6% от годишния си оборот от задграничните пътувания по въздуха, започнаха да плащат вноски до 18 на сто. Вярно е, че подобен ход със сигурност ще създаде затруднения за по-малките дружества, но пък ще отвее плявата от зърното и на пазара ще останат само тези, които могат да осигурят истинска почивка на своите клиенти.
Отделна тема е контролът по лицензирането на туроператорите и турагентите, върху който от години обръщат внимание браншовите организации. Едва ли е достатъчно той да бъде просто на регистрационен режим и да доказва единствено че имаш офис и персонал, който владее чужди езици…!
