Напоследък Евросъюзът все по-активно натиска за реализирането на Южния газов коридор. Състоялата се неотдавна среща по проекта Набуко загатна това, а на конференция в Баку през седмицата посланикът на общността в Азербайджан – Ролан Кобиа, отново заговори за каспийското синьо гориво.
Откриването на Южния коридор ще е победа и за двете страни. Свързвайки пазарите ни, Азербайджан ще разнообрази маршрутите си за износ, а Европейският съюз на свой ред може да диверсифицира източниците си за внос на газ, заяви Кобиа.
Накратко, целта на Южния коридоре да свърже пряко европейските потребители с най-големите залежи на природен газ в света – Каспийско море и Близкоизточния басейн, чиито запаси се оценяват на 90.6 трилиона куб. метра. В същото време доказаните руски залежи са в размер на около 44 трилиона куб. метра. А и от географска гледна точка находищата в Каспийския регион са по-близо до Стария континент от руските.
Засега Европа разчита ЗА Южния коридор основно на синьо гориво, което ще дойде от разработването на втората фаза на изключително богатото азерско находище Шах Дениз. След това газът от него ще се транспортира по газопроводите TANAP- от Азербайдждан, през Грузия и Турция, после по добре познатия ни Набуко или на тръбопровода TAP, преминаващ през Гърция, Албания и Италия.
Потреблението, както и зависимостта на ЕС от вноса на горива в бъдеще непрекъснато ще се увеличава, което я прави много привлекателен пазар за доставчиците. По тази причина проектите, включени в Южния газов коридор, трябва да се реализират колкото се може по-бързо, категоричен бе Кобиа. Според представители на британската компания BP, която заедно с норвежката Statoil, азерската SOCAR, френската Total, иранската NICO, руско-италианската LUKAgip и турската TPAO разработва находището Шах Дениз, за създаването на Южния коридор ще са необходими инвестиции от около 40 млрд. долара. И макар сумата да изглежда стряскаща, работата по това трасе вече започна. През юни Азербайджан и Турция подписаха междуправителствено споразумение за изграждането на TANAP, което бе ратифицирано преди дни от турския президент Абдула Гюл. Азерският посланик в Анкара Фаик Багиров пък отбеляза, че изпълнението на проекта може да започне още догодина и ще приключи през 2016-2017-а.
След това, както споменахме, синьото гориво ще трябва да стигне до Централна Европа чрез съкратения вариант на Набуко – Набуко – уест, или през ТАР. Управляващият директор на компанията Nabucco Gas Pipeline International – Райнхард Мичек, оповести публично за задействаното сътрудничество с проекта TANAP. Имаме пълно инженерно проучване от границата на Грузия през турската територия до България, което можем да им предложим, изтъкна той в интервю за азерската агенция Тренд. От публикацията интервюто става ясно също така, че с представителите на TANAP са водени разговори дори за точката на свързване на двете трасета между България и Турция.
Разбира се, подобно опипване на почвата все още не гарантира бъдещето на Набуко, тъй като последната дума ще имат компаниите, разработващи Шах Дениз. Тяхното решение за избор на маршрут, по който ще тече добитото в Каспийско море синьо гориво, се очаква в средата на следващата година. Но каквото и да е то, Южният коридор вече се очертава на хоризонта. Всичко това поставя допълнителни въпросителни за руския газопровод Южен поток, за който експертите продължават да изтъкват редица недостатъци.
За разлика от Северен поток и Син поток, дълбочината, на която ще се разполагат тръбите и изобщо дължината на подводния участък при Южен поток, са значително по-големи. Това ще доведе до извънредни енергийни разходи за транспортирането на природния газ, в резултат на което проектът може да се окаже мъртвороден, коментира през седмицата ръководителят на Московския институт по проблемите на глобализацията д-р Михаил Делягин. Според икономиста наред с високата цена, проблемите с рентабилността и бързото откупуване, причинени от стагнацията на европейските пазари, Южен поток ще се сблъска и с други рискове. Като например необходимостта от изграждането на сложни компресорни станции, които да се разположат в нестабилния от политическа гледна точка Кавказки регион.
Ако след създаването на Южния коридор Европейският съюз предпочете да транспортира каспийско синьо гориво вместо руско, 20-те млрд. долара разходи на Газпром като нищо ще се удавят в морето. По-лошото е, че България също ще пострада от това, тъй като се очаква до средата на ноември да подпише с Русия окончателното споразумение за газопровода Южен поток.
Енергийната стратегия на Европейския съюз е насочена срещу Русия. В тази ситуацията Газпром е длъжен да се преориентира от политиката на максимални цени към съвместно развитие – за да задържи потребителите си за сметка на печалбите. Такъв подход вече бе приложен от компанията в руската електроенергетика, сега трябва да се насочи към близките съседи – Украйна и Беларус, през териториите на които минават газопроводите за Европа, смята Делягин.
Интересно е дали тези доводи ще бъдат чути? Дали ще се оправдаят очакванията за печалба от Южен поток, ще се разбере години след пускането му в експлоатация. Факт е обаче, че търговските резултати от газопровода Северен поток засега далеч не са задоволителни. За първите 11 месеца от неговото пускане е бил покрит средно 30-40 на сто от капацитета му, като са транспортирани около 9 млрд. куб. м синьо гориво.
