Опитвам се да огрея навсякъде, но не мога да стигна Тодор Живков, призна скромно премиерът Бойко Борисов преди две години. И поясни, че това му е работата – да огрява навсякъде. С тези две реплики от град Пескара бившият бодигард на Първия сподели политическата си философия – да гони Живков по популярност и успехи. Борисов току-що беше направил поредната крачка нагоре – футболна победа над отбор на италианския парламент. Но оставало още много: Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков да направим, би било огромен успех за всяко правителство.За капак Борисов обясни, че щом 20 години след падането на Живков от власт никой не го е забравил, а 100 години след раждането му медиите пишат за него, означава, че той трайно е заел място в историята.
Година по-късно тържествата за 100-годишнината на правешкия симпатяга гръмнаха. Едни се гръмнаха от кеф, други – от яд. В родната къща на Живков, обърната на музеен комплекс, беше открита експозиция под наслов Тодор Живков и светът – отминало настояще. Граждански организации протестираха и се писаха протестни писма до Европейския парламент, германския канцлер Меркел и Европейската народна партия. Казано им беше, че ГЕРБ нарушава грубо прясна резолюция на Европарламента, в която се казва, че Европа няма да бъде обединена, ако не формира общ поглед върху историята си, не признае нацизма, сталинизма и фашистките и комунистическите режими като общо наследство и не започне честен и обстоен дебат за техните престъпления.
Още година по-късно, в петък (19 октомври), фенове и душмани на Живков стигнаха до бой в Софийския университет. Поводът – организирана от историческия факултет на Алма Матер научна конференция за делото на Людмила Живкова. Заобиколен от културтрегери от някогашната свита на Людмила, включително и кадри на ДС, деканът Пламен Митев обясни, че шумът по темата е доказателство, че не можем да зачеркнем миналото си.
Живков и Людмила са незабравими за тези, които имаха нещастието да ги гледат и слушат, и неразпознаваеми за останалите. Той режеше ленти, тупаше по гърба и целуваше когото трябва, експлоатирайки низките страсти на номенклатурата. Тя превърна 1300-годишната ни история в паралелна реалност, с която да подмени истинската. Междувременно свитата й се осведомяваше редовно за реалността от баба Ванга, а народът халюцинираше с асамблеи и спартакиади.
После задуха вятърът на промяната. А след него ни налегна задухата.
