Около 1 милион деца в Европа се отглеждат извън семейството им и живуркат в социални институции, които ги обричат на бедност и обществена дискриминация. И докато останалите държави на Стария континент наливат милиарди евро в добре планирани и изпълнявани политики, за да се справят с проблема, българските управници все още нямат работеща концепция как да осигурят нормален живот на бъдещото поколение. Всъщност красноречиво доказателство, че този въпрос не е сред приоритетите на сегашното правителство, е твърдият отказ да бъдат приравнени майчинските поне с минималната работна заплата от 310 лв., въпреки че за това са необходими само около 60 млн. лева. Средната помощ за отглеждане на дете у нас е 35 лв. на месец, с което пак окупираме последното място в Европа.
Резултатът от тази антисоциална политика намира отражение в статистиката на европейската детска мрежа Еврочайлд, според която почти половината деца в нашата страна живеят в бедност, срещу около 20% в останалата част на Европа. Ето защо пътят на малчуганите към домовете на ужасите е твърде изкушаващ за бедстващите български родители. Детските домове обаче са само временно разрешение, тъй като е доказано, че забавят развитието на децата, не ги подготвят за предизвикателствата на живота и ги тласкат в лапите на престъпността.
В този смисъл е добре, че политиците ни все пак имат волята да закрият домовете, създаващи дискриминирани граждани. Парите за това на този етап са достатъчни. Към момента работят шест пилотни проекта за развитие на алтернативни услуги и реформиране на социалната система, за които е осигурено 240 млн. лв. европейско и национално съфинансиране. Проблемът е, че както в много други сфери от обществения живот, пирамидата е обърната и държавата ще се бори с последствията, без да обръща внимание на причините.
Структурните фондове на Европейския съюз трябва да стимулират реформите, свързани с деинституционализацията. В случая не говорим само за затваряне на домове, а предимно за превенция и за създаване на условия за отглеждане на децата в семейната им среда. Дори средната класа е застрашена от обедняване, ако не получава добри образователни, здравни и социални услуги, каза за БАНКЕРЪ президентът на Еврочайлд Мария Херзог.
В цял свят решението на проблема с изоставените деца започва първо с търсенето на механизми за подкрепа на биологичните им семейства. Ако такива няма, се пристъпва към намиране на осиновители. Следва осигуряването на приемни семейства и най-накрая като опция идват социалните домове. Но в България нещата стоят по друг начин. Вече споменахме как правителството подкрепя младите майки, осиновяването е истинско ходене по мъките с множеството бюрократични пречки за кандидат-родителите, услугата приемна грижа пък работи отскоро и може би заради мижавата кампания се радваше на почти нулев интерес, което принуди кабинета да увеличи от 1 януари парите на семействата, отглеждащи изоставено в детски дом дете на 150% от минималната заплата, или 465 лева. Същевременно опитът на държава като Ирландия например показва, че 1 евро инвестиция в отглеждане, образование и грижи за детето дава 7 евро възвръщаемост, когато младият човек се реализира професионално и започне да плаща данъци на държавата.
Вместо да тръгне от общоприетите отправни точки, нашата държава се хвърли в дълбокото и направо започна да закрива детските домове. Та дори и това не се прави като хората по каналния ред. Другаде започват от домовете за деца до 3 години, защото това е входът на системата, както казва и Дани Колева от Националната мрежа за децата. В много страни действат и закони, преследващи изоставянето на дете като наказуемо деяние и бъдещите майки, които нямат възможност да отглеждат децата си, са насочвани към кандидат-осиновители. А ние държим първенството по изоставени деца, като само през 2011-а 2509 бебета (13% повече от 2010-а) са настанени директно в детските домове. Още по-показателно е, че само петдесетина от тях са сираци.
Властта у нас ударно се захвана с 24-те дома за деца с увреждания, които ще бъдат заменени със 149 по-малки приемни заведения. Те уж трябва да наподобяват среда, по-близка до семейната. Преди два месеца по този проект здравното министерство извади на масата 6.88 млн. лв. за реконструкция на домовете в Русе, Монтана, Пазарджик, Търговище, Перник, Габрово, Пловдив и Света Параскева в София. Но колкото и те да предлагат екстри от рода на дневни занимални и нови кътчета за игра, специалистите са категорични, че не могат да заместват семейството. Все пак на едно място ще се отглеждат 14 деца, което значи, че концепцията е сбъркана. Освен това зад лъскавите им стени ще останат старите финансови проблеми. Неправителствени експерти пресмятат, че за осигуряването на що-годе адекватна грижа държавата трябва да инвестира 14 хил. лв. за разкриване и издръжка на едно място. А тя е отпуснала едва половината средства.
Независимо от всичко номинално се отчитат някакви успехи. Заместник-директорът на Държавната агенция за закрила на детето Даринка Янкова твърди, че децата, лишени от родителска грижа, са 4755 през 2011-а на фона на около 2000 повече през 2009-а. Янкова обаче явно пропуска да спомене, че намалението е главно заради излезлите на улицата 18-годишни, както и заради временно действащата програма за приемна грижа.
Всъщност въпросът има и един друг аспект – липсва механизъм за реинвестиране на средствата. От намаляването на децата в социалните домове през 2011-а е останал неизползван финансов ресурс от 6.5 млн. лева. Но той не е останал в системата, а е отишъл за запълване на дупки в държавния бюджет, при все че по-голямата част от парите са европейски.
Естествено, няма и достатъчно подготвен персонал, тъй като държавата упорито продължава опитите си да лови маймуни с трици. В България 351 социални работници са оставени да се справят с проблемите на над 6000 деца, което няма как да стане. Социалното министерство искаше да назначи допълнителни служители, които да работят по двегодишните проекти, но смешните заплати от 350 лв. и лошите условия на труд отказаха много от тях още в началото.
Според изпълнителния директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов е необходимо затварянето на детските домове да се прави внимателно, защото може да бъде много стресиращо за децата. Така или иначе, това е била защитена среда за тях и ако не осигури добра приемна грижа, тези деца са обречени в обществото. Само че кой български управник в днешно време гледа в перспектива? Работи се на парче по-скоро, за да изпълним разни европейски критерии и да не изпуснем парите на Брюксел.
nbsp;
