Освен че е несправедлив, предложеният от правителството данък върху лихвите по депозитите се оказа напълно объркан и противоречив. Според някои финансови експерти той дори е противоконституционен, защото както твърди данъчният консултант Атанас Кацарчев, първо се събира върху суми по договори, сключени преди въобще да е имало идея за облагане на влоговете и второ, се облага отрицателен доход, тъй като лихвите по депозитите са по-ниски от инфлацията. Тезата му, разбира се, е дискусионна, тъй като решението на Конституционния съд, с което Кацарчев се аргументира, се отнася за местни данъци и такси върху имуществото, а не върху доходи. Но в крайна сметка и този аргумент може да се използва във войната на обществото срещу данъчните безумия на управляващите. Както се казва: това е малкият дявол.
Голямата драма е, че предложенията, свързани с облагането на лихвите, внесени от правителството в парламента, са толкова объркани, че в сегашния си вид са направо неприложими. Напълно резонни се оказаха опасенията на вестник БАНКЕРЪ, че в закона няма ясна формулировка какво е депозит и какво е разплащателна сметка, за което писахме в предния си брой.
Нещо повече, наложи се председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, заедно със заместник финансовия министър Владислав Горанов да се срещат с Асоциацията на търговските банки, за да се уверят в това. И да предприемат мерки за изчистване на тази недомислица.
Скандален сам по себе си е фактът, че в проектозакона не е записано каква е ставката, с която ще се облага данъкът. Тази издънка бе хваната и от независимите експерти, и от журналистите още преди първото заседание на бюджетната комисия. И въпреки нея управляващите си приеха закона, с който се налага данък върху лихвите по влоговете. Сега Менда Стоянова обяснява, че това е техническа грешка и ще бъде поправена. До нея се стигнало след като юристите на Министерския съвет поискали промяна в изброяването на алинеите в Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Всъщност няма значение как се е стигнало до подобна грешка. Тя е ярко доказателство за качеството на работа в правителствената администрация, и то, както се вижда, е кошмарно.
Банките отвориха очите на управляващите, че има разлика между начисляване и превеждане на лихвата. И това е от съществено значение за успешното събиране на данъка. Е, и това ли не знаят специалистите на Дянков, които са писали законопроектите? За какво тогава получават заплати от парите на данъкоплатците?
На всичко отгоре и онези текстове, от които би трябвало да разбират подчинените на Дянков данъчни служители, се оказаха, че не са прецизни. Уж гражданите нямало да бъдат задължени да записват доходите си от лихви в своите годишни данъчни декларации. А накрая се оказва, че тази привилегия щяла да важи единствено за хората, получаващи доходи само от трудов договор. И за да не започне масов хаос, когато настъпи времето за подаване на въпросните декларации, сега проектозаконът ще трябва да се доработва, за да не са длъжни хората да отразяват в тях и доходите си от лихви.
Какво се оказва в действителност? Че предложеният от Министерството на финансите и правителството законопроект не става за нищо. Самото вкарване на такъв нормативен документ в Народното събрание е обида към законодателната институция. И тук говорим само за техническите му параметри. Ако говорим за философията му и мотивите за облагане на доходите от лихви, едва ли вече някой се съмнява, че ГЕРБ се опитва да отнеме част от доходите на населението, за да може предизборно да си върже бюджета. По-страшното е, че дори и да го върже, не е сигурно, че ще го изпълни!
nbsp;
nbsp;
nbsp;
