Вноските ни в ЕС – пари без панделки

Migration Image

Неизбежно от 2007 г. насам в разходната част на основния финансов закон на страната ни има глава IVВноска в единния бюджет на Европейския съюз. В нея се записват средствата, които България отделя, за да се напълни приходната част в Брюкселската хазна, откъдето се захранват разходите по страни за изпълнение на оперативните програми.

От 2009-а насам обаче в българския бюджет се наблюдава една повтаряща се странност – планираните средства за европейската вноска са доста повече от реално внасяните.

За да разберем какво определя този феномен в поведението на управляващите, трябва да си изясним кои са приходните пера на общностния бюджет.

nbsp;

Как се формира бюджетът на ЕС

Преди всичко от собствени ресурси, както и от данъци и други приходи от чиновниците, работещи в институциите и органите на ЕС. В него влизат приходи от административна дейност, вноски по различни споразумения, както и закъснели плащания и глоби. Собствените ресурси са митническите такси върху вноса от трети страни, селскостопанските налози, отчисленията от ДДС от всяка държава членка, които представляват 16-17 на сто от собствените ресурси на ЕС.

nbsp;

nbsp;

Най-значимото от тях, което вкарва почти 2/3 от средствата в общия бюджет са вноските на държавните членки според техния брутен национален доход, за нас – брутен вътрешен продукт. Облагането е 1.24% от БВП на всяка отделна страна.

Тъй като ЕС няма собствени данъчни и митнически органи, митата и налозите се събират от съответните национални органи. Митата например се събират от митниците на държавите, през които облагаемата вещ влиза на територията на ЕС. Именно те ги превеждат всеки месец на Европейската комисия.

Размерът на автоматичните отчисления от ДДС в момента е 0.5% от събраните суми.

Властта определено ни тормози заради вноските на страната в бюджета на Европейския съюз. Това се случи с изпреварващото и с нищо необосновано авансово достигане на акцизните нива за цигарите миналата година. Вярно, акцизите ни нямат пряко отношение към европейския бюджет, но вдигнаха цените на цигарите, с което се увеличи и обемът на събираното ДДС, а вследствие на това и частта от него, която дължим на Брюксел. Разбира се, това не стана веднага, а след половингодишен прозорец за контрабандата, която, според множество твърдения, се е отчела на кабинета. През тази година пък, въпреки идейното лъкатушене кога, с колко и за какво да пада ДДС, правителството отстоя твърда позиция – ставката от 20% остава. Както за всичко друго, така и за лекарствата, книгите и учебниците, въпреки че сме комай единствената държава в ЕС, където положението е без промяна.

Но да се върнем на темата откъде идват огромните разлики между планираните и реално платените средства и какво се крие зад това? В годините на криза в Законите за държавния бюджет на Република България винаги са записвани прогнозни вноски в бюджета на ЕС, които са с 40 до 150 млн. лв. по-високи от реално внесените след това суми. Така например за 2009 г. икономията е почти 186 млн. лева.

Това може да се дължи на грешни прогнози за развитието на българската икономика, залегнали в съответните кризисни бюджети. Но може и да е съзнателно надуване на разходи, за да се явяват изведнъж непредвидени икономии, т.е приходи. Попитахме един от добрите бюджетари на България – Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, правилна ли е нашата логика. Той ни отговори, че линията на разсъждение е правилна, но реално нещата са доста по-сложни.

Оказа се, че разликата между планираните и реално внесените пари в общия бюджет е поредният таен резерв на финансовия министър Симеон Дянков. Това са пари лично под негова опека, с които той може да регулира дефицита и да праща бърза помощ на мина, болница и металургичен комбинат – по заповед на Бойко. Дацов подкрепи това разсъждение. Парите нямат панделки, бе краткият му коментар. Тоест това бюджетно пространство, с което разполага Дянков, може да се използва по негово, на премиера и на правителството усмотрение.

За Дянков има едно задължително нещо – бюджетният дефицит, а как ще превърта парите, за да не го надхвърли, се е превърнало в негова лична работа. Както пътуването до Виетнам (заедно с близката до сърцето му Ирина Велкова).

nbsp;

nbsp;

Къде сме ние

Най-големият нетен платец на ЕС е Германия, нейните вноски са над 20% от всички приходи на ЕС, следвана от Франция, Италия, Обединеното Кралство и Испания. Ако съпоставим вноската на България за 2009 г. например, то тя е била 230 млн. евро, докато приносът на Белгия е бил 2.7 млрд. евро, а на Чехия – 998 млн. евро.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Къде смятате да прекарате лятната си почивка - в България или в Гърция?

Подкаст