98 години от гибелта на поета Пейо Яворов

Migration Image

На 29 октомври през 1914 г. е починал Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Яворов е един от най-големите български поети на 20 век. Първата му публикувана творба е стихотворението Напред във вестник Глас македонски. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – Гоце Делчев (1904 г.). На Кюстендилския конгрес на ВМОРО е избран за допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО. В 1909 г. издава мемоарно-есеистичната си книга Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902-1903.

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание Мисъл. Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга Мисъл и се превръща в неделима част от него, е поемата Калиопа. В кръга Мисъл той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония. Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански.

През 1901 г. издава първата си стихосбирка Стихотворения, чието второ издание от 1904-а е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – В полите на Витоша (1910 г.) и Когато гръм удари, как ехото заглъхва (1912 г.).

През 1910-а излиза от печат антологичната книга на поета Подир сенките на облаците, чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, сравняван с този на Христо Ботев.

При избухването на Балканската война през 1912 г. е доброволец в Македоно-одринското опълчение и оглавява партизанска чета №15, съставена от девет души. Придвижва се по долината на река Места и излиза на Бяло море при Кавала. Награден е с кръст За храброст.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство. До края на живота си другарува и кореспондира с водача на ВМОРО Тодор Александров, а също и изпълнява негови поръчки. Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст