Амбициозна програма за генериране на над 10 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета на икономическото министерство през следващата година предвижда планът на Министерството на финансите. Те се формират основно от концесии, от наеми, от такси и глоби. През тази година ведомството, управлявано от Делян Добрев, трябваше да получи най-малко 63 млн. лв. от концесионни такси, но според предоставения от икономическия министър отчет (преди седмица) този план вече бил преизпълнен.
Със завидно самочувствие министър Добрев каза пред представител на в. БАНКЕРЪ, че това увеличение въобще не го притеснява, тъй като до края на тази година щял да прибере 180 млн. лв. вместо планираните 63 милиона.
На фона на оптимизма на икономическия министър обаче от няколко месеца насам, особено в професионалните среди, отново се артикулира въпросът,
дали са полезни за държавата някои от раздадените концесии?
Завърналият се след дълъг престой в Съединените щати бивш активист на СДС и ексвъншен министър Стоян Ганев преди дни директно обяви, че българското злато от години потъва в джобовете на шепа чужденци. Според него приходите от преработката му са в рамките между три и пет милиарда долара, а държавата получава едва пет на сто от тези пари.
Между впрочем твърдения, че се плячкосват залежите в страната ни чрез концесията за добив на злато, която правителството на Иван Костов даде още през 1999-а на канадската компания Дънди Прешъс, изплуват периодично, но и много бързо потъват (или ги потапят?!). Години наред никой така и не успя да види договора за тази концесия, а параметрите му така и си останаха скрити за обществото. Преди време инициативен комитет, обявил се в защитата на Челопеч, твърдеше, че експерти от екоминистерството пък прикривали и опасността, която създават за жителите на региона непозволените от никого взривове в шахтите. Според участниците в гражданското сдружение оценката за въздействието върху околната среда, което оказва работата на мощности на Дънди, била сериозно манипулирана. Преди време Дончо Иванов, член на този инициативен комитет, също твърдеше, че по негови сведения тази компания печели годишно около 4-5 млрд. долара. Той поясни, че от изкопаната у нас маса освен злато, което се преработва в Африка, допълнително се извличат и три пъти по-скъпи вещества като уран (ние сме една от деветте държави в света, които притежават залежи от него), доста по-скъпия от жълтия метал – германий, а също селен, сребро и други доста по-ценни метали.
Пред в. БАНКЕРЪ сега Иванов не се ангажира да коментира финансовите резултати на компанията, тъй като не бил запознат с тях, но наблегна на екологичните проблеми в региона. Той каза, че е недопустимо компанията да продължава да експлоатира открит склад за концентрат, който се намира на пътя София – Бургас и бил абсолютно незаконен. Според него концентратът съдържа арсен и други тежки метали, които падат не само по пътя, но и в дворовете и къщите на хората. А от там попада и в дробовете им. Да не говорим, че взривовете и вибрациите от рудника вече предизвикали напукване на къщи и на стопански постройки, които са станали опасни за обитаване. Необяснимо е, че независимо от това, че канадската компания има спряна оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) за увеличаване на производството (с решение на Върховния административен съд) тя е увеличила производството си от 900 хил. т на 2 млн. т годишно, твърди Иванов.
Хората в района са се обединили в няколко граждански сдружения и непрекъснато изпращат сигнали до институциите, но
никой не им обръща внимание
nbsp;
Огромни 60-тонни камиони, натоварени с добитото от Дънди, преминават през населените места Челопеч и Златица, разрушават пътищата в тези населени места, а после общинските власти се чудят с какви точно пари да ги ремонтират. Друг проблем, който поставят гражданските сдружения, е, че компанията товари и разтоварва добива си на гара Златица, без да има нито одобрено инвестиционно предложение, нито ОВОС за тази си дейност. На всичкото отгоре товарите се превозват до Бургас в открити вагони и замърсяването продължава по целия път, твърдят еколози.
Върхът на безобразието е, че след протестите през лятото хората от предприятието са започнали да мият остатъците от концентрата, като са отвели – отново незаконно и без разрешение от басейнова дирекция – отпадните си води в р.Балъм дере. Тя пък се влива в р. Златишка, оттам преминава във водите на река Тополница и се прелива в Марица. На практика това означава, че иде реч за трансгранично замърсяване, категоричен е Иванов.
Не на последно място, е необходимо да се отбележи, че са регистрирани пропадания на склоновете на Стара планина, които на практика попадат в НАТУРА 2000. Фактът е установен с направените от сдруженията сателитни снимки. Въпреки всички сигнали на този етап екологичното министерство остава глухо за тях. В тази връзка през седмицата протестиращи пред ведомството поискаха оставката на министър Нона Караджова.
Опитахме се да разберем как стоят нещата и в самото предприятие. Логично е да не цитираме имената на хората, с които сме разговаряли там, но геолози твърдят, че находището е изключително богато. Според тях до този момент от него е усвоена едва една трета, а реализираните печалби за канадската компания са огромни. Хора от предприятието потвърдиха, че добиваният у нас концентрат се изнася в третия свят, където се обработва на изключително ниски цени и със забранена поради екологичните вреди технология, а този добив ощетява страната ни с милиони и милиарди левове.
По темата се вдигна отново шум през последните дни, но всъщност от години учени геолози се опитват да привлекат вниманието на всички, изредили се в управлението партии след Костов към този проблем. Странно защо обаче никой не иска и да чуе за него. Според информация на вестник БАНКЕРЪ не един и два пъти известни специалисти геологопроучватели са пращали подписки с предложения и разработки през всичките тези години и са се опитвали да атакуват дадената на безценица концесия.
И докато властваше кабинетът на Симеон Сакскобургготски, и после – на Сергей Станишев, управляващите вместо да обърнат внимание на специалистите, показаха, че по някаква причина се боят да безпокоят с претенции канадската компания Дънди прешъс метълс и са я оставили на спокойствие да си изнася концентрата, да си извлича на спокойствие не само златото, но и другите минерали и да пълни джобовете си за сметка на даденото ни от Бога природно богатство. У нас тя се представя чрез едноличното акционерно дружество Болкан Минерал енд Майнинг.
И този път се опитахме да разберем какъв точно договор е подписало правителството на Иван Костов, та той да не може да бъде осветлен вече толкова години. Министър Делян Добрев обеща, че ще направи всичко възможно да задоволи интереса ни, но така и не успя да стане първият икономически министър, който се е престрашил да го направи…
Единственото, което ни съобщи, е, че по дадената преди няколко месеца втора концесия на Дънди – тази на Ада тепе край Крумовград, все още не се работи, тъй като се чакали окончателните заключения за гаранциите за защита на околната среда.
Министър Добрев обаче подчерта, че тя е дадена при най-добрите условия, които законът предвижда, а именно България да получава четири на сто от приходите на компанията, а не от печалбата й. Според него те няма как да се скрият, тъй като златото се търгува на борсата и всичко е публично.
Справка в публичните регистри на концесиите на икономическото министерство показва, че Болкан Минерал енд Майнинг освен участъка Ада тепе е получила и участъците Къпел, Къклица, Скалак, Зона Синап и Сърнак. Какви ще бъдат приходите за държавата от тях обществото ще разбере (може би), след като компанията започне да ги експлоатира…?!
Дали обаче само тази канадска компания се е облажила от
нашенското приклякане пред чуждестранните инвеститори
независимо какви са те.
Алекс Нестор от Минногеоложката камара смята, че под нашите земи лежат 500 тона злато, а годишно се добиват около 4 тона. Проф. Илия Балтов и доц. Иван Дончев пък са правили сериозно изследване, публикувано в книгата им Георесурси и технологии за преработка на златни и златосъдържащи руди в България, според което у нас има 25 златни находища с 576. 9 млн. тона руда, в които има 442 тона злато и 3930 тона сребро. Сред най-големите находища са Челопеч, Чала, Седефче, Хан Крум, Розино и Маджарово. Данните, които двамата учени изнасят, са базирани на действителни геоложки проучвания и доклади.
Скоро Трънското находище ще бъде регистрирано като търговско откритие, но както се оказа, и него сме дали на канадци. Като чужди чорбаджии на нашите природни богатства тук почти са встъпили Юромакс рисорсис. Правото им е гарантирано от закона, тъй като те са правили сондажите. По предварителни данни в участъците Трън-север и Трън-юг има 60 млн. тона руда, в която се съдържат над 100 тона злато. В рудата има и много волфрам. От компанията казват, че този метал трудно ще може да се извлича, но аз знам, че има технологии и това е възможно, твърди проф. Балтов. В Трън се намира най-старата златна мина в България – Злата, която преди 9 септември 1944-а е разработвана от английска компания.
Според проф. Балтов в България трябва да се оформят няколко големи центъра на златодобив, а рудата да се преработва в не повече от пет модерни предприятия. Собствениците на мините може да са различни, но да инвестират в общи инсталации за извличане на метала. Така ще е по-рентабилно и по-екологично. Държавата обаче трябва да разработи стратегия за този отрасъл, категоричен е ученият.
На практика канадската компания за геоложки проучвания Юромакс рисорсис (EurOmax Resources) се появи у нас още през 2006-а, когато започна сондажи за ценни и цветни метали в едно от находищата в местността Перото, също в района на Челопеч.
През 2011-а тя обяви, че е открила ново златно находище на 80 метра под съществуващите ресурси на златно-сребърното находище в Брезник. Тя кандидатства за Търговски сертификат Дискавъри за проекта, което беше и първата стъпка да получи концесия за добив. Находището, което вече получи положителни оценки от местните и националните регулатори, се простира на площ повече от 1.5 кв. километра. Наличните ресурси са оценени на 2.44 млн. т, съдържащи 463 000 унции злато и 2.1 млн. унции сребро, които лежат средно на 150 м под повърхността. Юромакс има две компании в България – Мартен и Трейс рисорсиз, които търсят тук благородни метали от 2006 г. насам. От 2009-а активите на Трейс рисорсиз се управляват от Мартен.
На практика златото и от това находище няма да се добива в България в крайния му вид, защото тук не разполагаме с такава технология. Преработената и обогатена руда ще се транспортира до Пирдоп, където ще се преработва до ниво златен концентрат, а финалната преработка ще се извършва в чужбина.
Канадците очевидно имат особени интереси из нашите географски ширини. През това лято те подписаха договор на стойност 415 млн. евро и с македонското правителство за изграждането и експлоатацията на мина за злато и мед в град Иловица.
nbsp;
Природозащитници и националистически формации отдавна искат прекратяване на концесиите за добив на злато от чуждестранни фирми в България. Скандално нисък процент от добиваното – само 0.75% от златото остава в България. На фона на дори най-елементарните калкулации за залежите, оценявани на повече от 3 млрд. долара, това е равно на огромна кражба. Или на странно щедър подарък, особено като се има предвид, че с необработената руда концесионерите, както се твърди, получават даром още куп редки и ценни метали.
Изобщо от година на година с ужас научаваме, че влъхвите на демокрацията у нас са се оляли с размера на даровете, които са раздали.
nbsp;
