Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Завършил е медицина в България и френски колеж в Алжир. Малко преди промените през 1989 г. лежи в затвора по политически причини. На 8 февруари същата година основава НФТ Подкрепа, по-късно е и сред създателите на СДС. Заема поста президент на Конфедерацията на труда Подкрепаот март 1990 година. През 2005 г. е награден с орденСтара планина – I степен.
nbsp;
Г-н Тренчев, какви са корекциите, които ще настоявате да бъдат направени в проектобюджета?
– Проблемът не е да се посочват недостатъците и да се иска те да бъдат коригирани. По-важното е да има хора, които разбират аргументите. Но в това отношение лично аз не храня големи надежди. Вече няколко години съм свидетел на това как се прави бюджетът и как тези хора не се съобразяват с никакви забележки. Не слагам акцента толкова върху депутатите – те са принудени да облекат в норма идеите на вицепремиера Дянков. Честно казано, дори им съчувствам. Важна в случая е философията, която този човек се опитва да прилага чрез инструментите, с които разполага. Едва ли има някакво съмнение, че народните представители са били информирани за нововъведенията, които ще гласуват от медиите, а не по друг начин. Те, разбира се, няма да го признаят, но в лични разговори са се оплаквали от този подход. Така че, когато си имаме работа с неадекватността, нещата ще останат в рамките на теоретичния спор, независимо от предложенията, които правим.
Честно казано, вече смятам, че намерението на любимия ми вицепремиер е да добута до избори и после някой да си чука главата.
Има ли промени, заради които, ако не бъдат приети, ще организирате протести?
– Протестират хора, които са мотивирани, най-вече икономически. По-рано можеше да ги мотивираш с идеи – например човешките права, премахване на комунистическия режим и пр. Отдавна обаче идеите не могат да мотивират българина. Той е склонен към краен индивидуализъм и самоспасяване на парче. Хората могат да бъдат подтикнати към действие само от икономическа загуба или нещо като екологичен проблем за дадено населено място. Но не изключвам протести, ако бъдат засегнати икономическите интереси на големи групи хора. Така протестират например работниците в Сопот – заради неизплатените им заплати. Другата характеристика на българина е, че той е дълготърпелив, жизненият му статус категорично се влошава, но постепенно. Така че изглежда, че той се адаптира. Това е един биологичен феномен, казвам го като лекар. Ако болката се увеличава постепенно, с нея се свиква. Същевременно обаче понижаването на статуса води до дискомфорт, а когато той се натрупа, напрежението може да избухне, включително и от някое случайно събитие.
Разбира се, ако се срути голяма система – да речем, като пенсионната, тогава не изключвам такива събития.
Иначе ние се лутаме във всички големи сфери без ясна посока. Ще ви дам за пример Дунав мост 2. В България от 1992 г. се говори за него, сега добре, че все пак го направиха. Мога да ви кажа обаче, че по римско време само в района на Видин е имало шест моста. Били са дървени, строели са ги за няколко месеца, но те са били там. Нещо трябва да ни накара да се замислим защо у нас не могат да станат елементарни неща.
Ще успее ли правителството да събере с данъка върху лихвите парите, които са му нужни, за да закърпи бюджет 2013?
– Ние много остро реагирахме по въпроса за този данък и го изпратихме в съда. Причината е, че той не мина през Националния съвет за тристранно сътрудничество. Важно е защо и банкерите, и депутатите научиха за него от медиите. Отговорът е много тревожен, но прост – няма пари. Не знам как са разработвали тази идея, но виждате, че никой няма представа как ще бъде приложена. Щом и банкерите започнаха да дават рецепти как да се заобиколи налогът, е видно, че той не се харесва. А правилният път беше да се разясни, че подобен налог се използва в много държави. Само че там имат необлагаеми прагове. В Ирландия например се облагат спестявания над 18 хил. евро на човек, или над 36 хил. на семейство. Тук се тръгна с аргумента да се ударят богатите, само че, ако това беше така, трябваше да има и необлагаем минимум. Интересно е и защо не се въведе облагането върху транзакциите – там сме изключително свободолюбиви. Но, както вече казах, парите драстично са намалели и само се чудим откъде да вземем някой лев, за да закърпим бюджета. При това най-вероятно се мисли в рамките до юли догодина…
Непопулярните идеи, с които Симеон Дянков сюрпризира редовно обществеността (данъкът върху лихвите, регионалните минимални заплати и пр. – бел. ред.), само негови ли са според вас, или се пускат след координация с премиера?
– Не мога да кажа. При всяка среща с премиера аз съм поставял въпроса за Дянков. В прав текст съм му казвал, че неговите действия влошават имиджа както на Борисов, така и на цялата партия ГЕРБ. Но той го е назначил и той може да вземе окончателното решение.
Какво мислите за идеята за прогресивен данък за най-заможните, която БСП лансира в началото на годината?
– БСП са също професионални политици, което означава професионални лъжци. Именно БСП и тройната коалиция въведоха плоския данък. И то стана по такъв начин, че министърът на финансите разбра за това от медиите. Можете да направите аналогия между тогава и сега. След това социалистическата партия беше подложена на жестоки критики от ПЕС. Но за мен този въпрос е изчерпан, защото и Подкрепа, и КНСБ бяха против плоския данък. Никъде в развитите западни демокрации няма плосък данък, а ние направихме тук да е точно обратното. Във всички бели държави, колкото и да не харесвам това определение, има прогресивно подоходно облагане. ГЕРБ можеха да премахнат плоския данък още докато траеше меденият им месец – в първите 100-150 дни. Както видяхме, плоският данък не само че не доведе в България инвеститори, но и онези, които бяха тук, започнаха да напускат. Признак на лицемерие е тъкмо БСП да настоява за премахването на плоския данък.
Има ли според вас безболезнен начин, след като данъците веднъж са били намалени, да бъдат вдигнати, без това да засегне икономиката?
– Никой не иска да прави непопулярни неща. Кой иска да му бъде увеличен данъкът? Ние не сме скандинавци, че да плащаме чудовищни данъци, но срещу това да получаваме огромни услуги от държавата. Българинът, ако може да не плаща никакви данъци, ще му е най-добре. А държавата и управниците са дали достатъчно аргументи да не им вярваме. Когато обаче властта усети дебелия край – ще бъде принудена да вдигне данъците.
Сега обвинявате управляващите в липса на социален диалог, но през голяма част от мандата си те демонстрираха свръхчуваемост към мнението на работодатели и синдикати. Не се ли превърна за тях тристранката в удобен начин да избягат от политическа отговорност?
– Да. Аз обаче правя разлика между тристранката и Дянков. Всъщност, ако погледнете стенограмите на тристранката, включително и старите, ще видите, че няма разлика между позициите на КТ Подкрепа, които са се застъпвали там, и тези, които съм изразявал пред обществото. Проблемът е, че тристранката няма правомощията и не може да спре правителствени решения. Ние трябва да знаем какво се предлага и да кажем мнението си – дотам са правомощията ни. Синдикатите и работодателите имат най-големите структури в държавата и желаят обществото и държавата да се развиват. Но правилата не се пишат нито от работодателите, нито от синдикатите.
В крайна сметка обаче те не са и били избирани, за да вземат решения.
– Да, но те са структурите, които трябва да прилагат тези правила. А когато те се пишат от хора, които си нямат понятие за какво става въпрос, които не са влизали в цех и не са управлявали и пет човека, какво искаме? Липсва им и професионалният, и дори жизнен опит.
За част от наблюдателите синдикатите не са достатъчно легитимни, защото нямат достатъчно представителство. Чувствате ли се на равна нога с работодателите?
– Не мога да разбера защо постоянно се тиражира една неистина, в това наистина има някакъв гьобелсов елемент. Постоянно се повтаря, че в частните предприятия няма профсъюзи. А това не е вярно. Може да се направи справка, от която ще се види, че основната ни членска маса е именно в частния сектор. В металургията например – няма държавна металургия. Стомана – Перник, Дебелт – Бургас, КЦМ – Пловдив. Какво остана държавно – БДЖ, Вазовските заводи, да, ние наистина имаме хора там. Но също така имаме и в БТК, както и в Мобилтел . Ами в шивашкия бранш – там няма нито едно държавно предприятие. Не мога да разбера защо това непрекъснато се тиражира. Има правила, по които се установява легитимацията на профсъюзите и работодателите и те съвсем скоро бяха приложени. Тя се проверява на всеки четири години по правила, които не пишем ние. И тъкмо по тях излезе, че има четири легитимни работодателски съюза и два синдиката.
Но в какъв процент от частния сектор имат присъствие българските синдикати? Имате ли такава статистика?
– Организационният ни отдел има и може веднага да ви даде справка. Членовете ни в частни предприятия са над 80% от общата ни членска маса.
Дали обаче те са в приватизирани дружества, или в такива, които са създадени в последните 20 години?
– Запазили сме членовете си в много от приватизираните предприятия. А нови предприятия, на зелена поляна кой знае колко няма. Всъщност има малко, аз дори мога да ви ги изброя. И не виждам защо се счита, че частните структури и синдикатите не могат да съществуват заедно. В крайна сметка това е доминиращият модел в западните демокрации, моделът на модерните индустриални отношения.
Начело на КТ Подкрепа сте от почти 23 години. Кога според вас е здравословно лидерът на една организация да се оттегли или да бъде сменен?
– На конгреса исках да се оттегля, но никой друг не пожела да се кандидатира. Аз отдавна се чувствам уморен. Постът е много тежък. Иначе за по-ниските позиции има много мераклии. Аз имам самочувствие да не разчитам само на тази си дейност. Човек съм на науката и желая да се върна в нея.
