Не се срещам с фирмите, които имат интереси в енергетиката
На 9 ноември ще подпишем за Южен поток
Ще обявим процедура за финансиране на нашия участък от газопровода
Началникът на моя кабинет замени в борда на АЕЦ Козлодуй началника на кабинета на министър Трайков
Радвам се, че БАНКЕРЪ следи всяка наша крачка по Конкурентоспособност
Облекчаването на административната тежест ще спести по 300 млн. лв. на бизнеса годишно
nbsp;
Г-н Добрев, ще подпишем ли на 9 ноември споразумение с Газпром за газопровода Южен поток?
– Да, на 9 ноември ще вземем окончателно инвестиционно решение за Южен поток. В началото на седмицата имах среща в Брюксел с еврокомисаря, отговарящ за енергетиката, Гюнтер Йотингер, и шестима ресорни министри в страни членки, през които ще минава трасето. Целта бе да хармонизираме действията за газопровода и всеки един от тях афишира тази позиция, която ние поддържаме от много време – че подкрепяме Южен поток, защото е нова газова инфраструктура на територията на Европа. Но приоритет за всеки един от нас е Южният газов коридор, тъй като ще ни даде достъп до природен газ от Каспийския регион. Останалите държави са на различна степен на готовност за взимането на окончателното инвестиционно решение за проекта, Сърбия например вече взе такова. Интересното е, че и Гърция присъстваше на срещата. Тя също работи по развитието на Южен поток, нищо че поне на този етап не се предвижда отклонение към тях. Но пък трасето все още не е на 100% окончателно уточнено. Комисар Йотингер заяви, че Европейската комисия не е против газопровода, с уговорката, че той ще ни донесе единствено по-голяма сигурност на доставките, а не реална диверсификация. Подчерта още, че трябва да се спазва европейското законодателство, както и че Европейската комисия се ангажира да участва в разговорите с Русия по този въпрос, каквото бе и нашето желание.
Как точно ще участва Европейската комисия в тези разговори, след като от думите ви останахме с впечатлението, че всичко вече е уточнено и сме готови да подпишем другата седмица?
– Появиха се спекулации, че Газпром бърза с окончателното инвестиционно решение, защото след 1 януари 2013-а няма да са същите правилата на Европейския съюз.
Имате предвид третия енергиен либерализационен пакет?
– Да, но вие знаете, че той е в сила от години, така че правилата днес ще са същите, както и през януари, март или юли месец догодина.
Ще присъства ли на подписването на инвестиционното споразумение за Южен поток руският президент Владимир Путин?
– Аз нямам такава информация – обикновено външното министерство организира такива посещения на високо ниво. Не съм запознат.
А къде ще е самото подписване?
– Или тук в София, или близо до Варна – в района на Провадия, където Южен поток ще се свърже с нашата транзитна газопреносна система.
Предполагаме, че ще се позовете на търговската тайна, но все пак ще ви попитаме – договорен ли е вече размерът на транзитните такси и какъв е той?
– Едно, че са търговска тайна, а и все още се изготвя икономическият модел. Мога обаче да ви уверя, че тези транзитни такси ще гарантират, че цялата тръба ще се изплати за срок от 15 години. В акционерното споразумение между Българския енергиен холдинг и Газпром, което бе подписано през 2010-а, пише, че двете фирми ще участват с 30% собствени средства, а останалите ще са привлечен капитал. Нас това ни притесняваше, защото става въпрос за значителна сума, която сега няма как да отделим. Затова искахме Южен поток да се финансира на проектен принцип и отлагахме нашето окончателно инвестиционно решение, докато не постигнем такова споразумение. Проектната компания ще търси външно финансиране.
И то ще дойде пак от Газпром – нали така бяхте казали преди около месец?
– Това не е определено на този етап – ще има процедура, по която да се търси финансираща институция, както ще се направи и за строителството, доставките… Която банка предложи най-добри условия, тя ще финансира проекта. Този кредит, който вземем, ще трябва да се връща. Това ще стане с транзитните такси, които ще получаваме още от първия ден и ще постъпват в дружеството Южен поток – България. И според това какви ще са транзитните такси може да си изплатим заема по-рано, но не и по-късно от 15-ата година.
Тоест руснаците са поели ангажимент, че ще напълнят тръбата с достатъчно количество газ, за да може тя да се изплати за не повече от 15 години?
– Да.
Не ви ли притеснява примерът със Северен поток, където се оказа, че транзитираните количества от началото на експлоатацията му са далеч по-ниски от очакваните?
– Имаме гаранции, записано е съвсем ясно, че тръбата трябва да се изплати за 15 години. Но дори и да допуснем, че няма достатъчно количества или нещо друго се случи – например по технически причини, разликата между този проект и АЕЦ Белене е, че Южен поток носи отговорност само за себе си и не повлича други части на българската енергетика.
Транзитните такси за Южен поток по-високи или по-ниски ще са от тези, които получаваме по действащия сега договор с Русия?
– Това отново е въпрос на икономическия модел – да знаем колко точно струва тръбата, за да се определи каква ще е транзитната такса и да се фиксира норма на възвръщаемост. Но в акционерното споразумение е записано, че ще запазим приходите от съществуващите газопроводи. Знаете, че има една 90-километрова отсечка от пункта Черна вода (бел. ред. – на руската граница) до началото на Южен поток, която като загуба на приходи е необходимо да бъде компенсирана от останалия транзит.
Така и така говорим за газ, докъде стигнаха преговорите с Газпром по новия договор за доставки на синьо гориво в страната от началото на следващата година?
– Когато поехме ангажимент да имаме окончателно инвестиционно решение за Южен поток до 15 ноември, се споразумяхме до тази дата да е изчистено и споразумението за доставките на синьо гориво за вътрешния пазар, който да влезе в сила от 1 януари.
Какви ще са клаузите по него – бихте ли дали малко повече подробности?
– Контрактът ще е за шест години и ще е с Газпром експорт. Няма да има договор с Винтерсхал и Овергаз – посредниците отпадат. Цената също се надяваме да е по-добра, но още е рано да говорим за конкретни параметри.
Как ще е рано – до 15-и остава една седмица?
– Тогава всичко ще е ясно, но шестгодишният договор ни дава алтернативи. А най-важната за България е добивът от находищата в дълбоководната зона на Черно море. Всички данни показват, че имаме значителни количества газ в този регион. След проучвателната фаза ще са необходими още година-две, за да започне същинският добив. Да не забравяме, че и Южният газов коридор ще се развие до 2018-а…
Изобщо обаче не е сигурно, че този коридор ще мине през България…
– През юни догодина консорциумът, експлоатиращ азерското находище Шах Дениз, трябва да вземе окончателното решение за маршрута, по който ще изнася синьото гориво към Европа – дали това ще е TAP (бел. ред. – трасето през Гърция, Албания и Италия) или Набуко Запад. Но дори да бъде избран ТАР, което според мен е много малко вероятно предвид факта, че Набуко е в много по-напреднала фаза, ние ще имаме достъп до него. Това ще стане чрез интерконектора с Гърция, чиято първа копка ще направим през март 2013-а. Успяхме да убедим Европейската комисия и акционерите в Набуко – Запад да започнем първата фаза на Южния газов коридор, изграждайки отсечката от Мармара до Карнобат. На турска територия тя е част от проекта ТАNAP (бел.ред. – Трансанадолският газопровод), а на наша от Набуко – Запад. Това може да стане още следващата година.
Може или ще стане? Питаме ви, защото през последните години много обещания и декларации бяха давани за Набуко, но все още няма нищо конкретно…
– Аз съм оптимист, че ще започнем строителството през 2013-а. Съвсем скоро ще посетя Азербайджан, където ще водим разговори именно по този въпрос, а на 15 ноември ще се видим с турския ми колега Танер Йълдъз, за да обсъдим темата и с него. Целта е до края на годината да сме се обединили около това решение.
Да поговорим за другия голям енергиен проект, който наследихте – АЕЦ Белене. Имате ли вече повече информация кой стои зад частния инвеститор Глобал Пауър Консорциум?
– Не сме получили някакви допълнителни данни. Аз бях поел ангажимент, когато се появи някакъв инвеститор за Белене, да го представя в Народното събрание и затова отидохме заедно в ресорната комисия.
Познавате ли собственика на Риск инженеринг Богомил Манчев? Срещали ли сте се с него?
– Виждал съм го най-малкото в парламента, когато представях инвеститорите. Но аз не поддържам контакт и не се срещам с фирмите, които имат интереси в енергетиката. Изключение правят големите международни компании като Арева, Уестингхаус и т.н., когато поискат срещи чрез посланиците си.
Според предшествениците ви Румен Овчаров и Петър Димитров Белене е един много изгоден за страната ни проект, а вие сте изгонили инвеститора – RWE…
– Вижте, RWE изпратиха официално писмо, в което казаха, че се отказват по две причини – липсата на подписан окончателен договор и другата е, че не може да бъде осигурено финансиране за проекта…
Това е старото писмо от 2009-а. А вие изпратихте ли им ново, както поиска премиерът Борисов?
– Не, защото смятам, че те ще отговорят същото, което и тогава. Аз мисля, че техните причини да се откажат от АЕЦ Белене са достатъчно основателни. След като е имало инвеститор през 2008-а, защо не бе подписано с него и да започне строителството?
Добре, какво ще правим оттук нататък с този проект? Да предположим, че референдумът мине и повечето хора дадат положителен отговор. Ще правите ли тогава АЕЦ Белене?
– Според мен това няма да промени факта, че държавата не може да си позволи този проект. Тя няма откъде да намери 20 млрд. лева. Затова още през март взехме решение да го спрем.
Ще търсите ли тогава инвеститор отново?
– Не бих искал да коментирам тази тема.
Има ли вече насрочена дата за арбитража по взаимните финансови претенции с Атомстройекспорт?
– Не мисля, че има. Нашите адвокати от Уайт енд кейс работят по тази тема. Според тях искът на руснаците за 1 млрд. евро е напълно необоснован.
Политически натиск за подписването на Южен поток ли е този иск и изненадаха ли ви руснаците с него?
– Съветът на нашите адвокати е да се въздържаме от коментари по тази тема, защото след като вече има заведени искове, те са тези, които си говорят с колегите им от руска страна.
Съществува ли вариант да се споразумеете, преди да се стигне окончателно до съдебните процедури?
– Имаше такава възможност, преди да бъде заведен искът. Преговорите вече се водят между юристите.
И сега ще трябва вече да се пляскаме?
– Не бих се изразил така, всичко е в ръцете на адвокатите…
А руски реактор ли ще се използва за 7-и блок на АЕЦ Козлодуй?
– Такава е идеята. На площадката на АЕЦ Козлодуй трябва да се изгради хибриден проект с руския ядрен реактор за Белене с неядрена конвенционална част от друг доставчик. Тази площадка има редица предимства – изградени далекопроводи и цялата съпътстваща инфраструктура, което ще намали цената на проекта. Чуха се на няколко пъти теории, че това не е възможно, тъй като площадката е претоварена, но тази теза е от един анализ, правен преди години, когато са работили шестте блока на АЕЦ Козлодуй. Сега там има само два.
Когато подписвахте с американската компания Уестингхаус за извършването на предпроектното проучване, заявихте, че те имат в заданието си да разгледат и възможността за изграждане на изцяло нов реактор, различен от руския. Или бъркаме?
– Заданието е да анализират възможността за строителство на хибриден проект и потенциала за нова площадка в АЕЦ Козлодуй. Това по никакъв начин не предопределя каква ще е технологията или изпълнителя на неядрената част.
Откакто сте министър на икономиката и енергетиката, сменихте голяма част от ръководството на АЕЦ Козлодуй и сложихте свои хора там. Визираме началника на политическия ви кабинет Марина Армутлиева, Калин Стануков, Любен Маринов и т.н. Защо?
– Началникът на моя кабинет замени в борда на Козлодуй началника на кабинета на министър Трайков. В борда обикновено се вземат решенията за обществени поръчки и е важно те да бъдат прозрачни и да дават възможност на всяка компания да участва. Допреди четири-пет години всички процедури на АЕЦ Козлодуй са били договаряни директно, без обявление. Имало е определени компании и се е работило само с тях. Сега това се промени. За останалите назначения – аз съм дал възможност всеки от ръководителите да определя сам хората, с които ще работи, защото търся отговорност от тези, които съм назначил.
Смятате ли, че има октопод в енергетиката?
– Не. Когато има открити процедури с най-ниски цени, печели най-добрият. Това е най-силното оръжие срещу фирми, които имат нечисти интереси и помисли.
Ще се продава ли Българският енергиен холдинг на борсата?
– Сега ще му определим кредитен рейтинг, а в началото на следващата година ще пуснем емисия облигации, от една страна, за да рефинансираме заема от 250 млн. евро за Белене, отпуснат БНП от Париба, а от друга, за да осигурим допълнителна ликвидност за предприятията, които са в холдинга.
Какво се случва с Химко, има ли интерес към предприятието, или ще се продава за скрап?
– В момента назначеният синдик извършва инвентаризация на активите му, за да уточни наличното имущество. След като анализът бъде направен, много активно ще се търси възможност за продажба на предприятието със запазване на неговата дейност, а не за скрап. Засега няма сериозно заявен интерес, но бъдещето на Химко винаги е свързано с условията по газовите договори, защото това е основната суровина. Конкурентна цена на газа дава надежди за бъдещето на Химко. Ще ви дам пример със САЩ, където вече има над 100 хил. сондажа за шистов газ и цената му е 70 долара (бел. ред. – за 1000 куб. м ). Съответно техните предприятия в химическата промишленост изживяват ренесанс. Не знам как българските торови заводи с цена на газа от близо 500 долара могат да се конкурират с останалите на пазара.
Обещахте да ускорите приватизацията на ВМЗ Сопот, където и през тази седмица имаше брожения. Какво се случва по тази тема?
– Има подадени три оферти. Агенцията за приватизация скоро ще излезе със становище кои кандидати отговарят на изискванията на разписаната стратегия. До 29 ноември те ще трябва да подадат обвързващи оферти и отлаганото с години раздържавяване на предприятието е необходимо да се случи по най-бързия начин. Междувременно ние търсим възможности да осигурим допълнителни договори на ВМЗ за реализация на продукцията му, за да може да вземе аванс и да плати на служителите си. Близо сме до това решение и мисля, че страстите около ВМЗ ще се уталожат в следващите няколко дни.
А уталожиха ли се те вече в ОЦК – Кърджали?
– Имаме две групи инвеститори. Едната е закупила активите на предприятието. Другата група фирми, свързани с Първа инвестиционна банка, са взели сградите за цинковото производство и са поели ангажимент да възстановят дейността. Очакваме скоро да започнат инвестиции за модернизацията на цинковото производство и да се дадат още 50 години живот на завода. Успоредно текат и търговете за продажбата на активите, свързани с оловното производство, но по моя информация това ще е много трудно.
Вярно ли е, че самият Валентин Захариев е участвал отново в търговете за ОЦК?
– Негова компания е закупила една пречиствателна станция за около 2 млн. лева. Но аз говорих с новите собственици на активите, свързани с производството на цинк, и това няма да попречи на техните инвестиционни намерения. Строителството на нова пречиствателна станция ще струва под 2 млн. лв., а и тя ще е далеч по-съвременна.
За да върви напред икономиката, не е достатъчна само финансова стабилност. Малките предприятия буквално умират в кризата. Какви мерки вземате, за да им помогнете?
– Работим в три насоки. Едната от тях е оперативната програма Конкурентоспособност. Аз виждам, че БАНКЕРЪ наблюдава внимателно тази тема и се радвам, че следите всяка наша крачка. Мисля, че там се случват добри неща. (бел. ред. – по-подробно по тази тема на стр. 29).
Работим и по промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Планираме да сертифицираме и проекти, които са в сферата на услугите, даваме възможност на инвеститорите клас А и Б да си възстановят направените осигуровки за период от две години, което предизвиква голям интерес в софтуерните и аутсорсинг компаниите. Това ще стимулира допълнително преките чуждестранни инвестиции, които през тази година нараснаха в сравнение с миналата. За периода януари-август 2011-а те бяха 513 млн. евро, а сега са 875 млн. евро.
Третата насока е облекчаване на административната тежест. Разработваме план с редица мерки, които ще спестят на бизнеса над 300 млн. лв. на година. Най-просто казано, променяме законодателството така, че да не изискваме от фирмите документи, които държавата може да си набави по служебен път. Електронното правителство трябва да заработи през март догодина с 5000 пилотни карти за използване на единния портал. Аз съм говорил с колегата Ивайло Московски и той пое ангажимент 4 хил. от тях да бъдат дадени на бизнеса, който най-често работи с администрацията, за да им се пести време.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Делян Добрев е роден през 1978 г. в Хасково. През 2002-ра се дипломира като икономист в Wesleyan University, Мидълтаун, Кънектикът, САЩ. Притежава магистърска степен по маркетинг от Университета за национално и световно стопанство, София. Специализирал е счетоводство и финанси в Лондонския университет по икономика и политически науки.
Добрев е експерт по управление на европейски проекти, финансово и данъчно законодателство. Професионалната му кариера започва в консултантската компания KPMG в Торонто, Канада и Нютон Финанс Мениджмънт Груп – България. След завръщането си у нас работи в областната управа на Хасково и като ръководител проекти с европейско финансиране. До назначаването си за заместник-министър е народен представител, член на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по икономическа политика, икономика и туризъм в парламента.
Делян Добрев е заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма от 18 май 2011-а до 21 март 2012 г., когато е избран за министър.
