България окончателно излезе извън рамките на водената досега балканска политика и предупреди в прав текст Македония, че ще блокира членството й в ЕС, ако провокациите към България от нейна страна продължават. В сряда, докато еврокомисарят по разширяването беше на посещение в София, президентът Плевнелиев заяви, че страната ни не отрича европейската перспектива пред Скопие, но че съседите все още не са готови да станат член на Европейския съюз. Българските институции са действали координирано, защото и външният министър, и президентът, и външната комисия на Народното събрание са предали на Щефан Фюле еднозначното си послание.
Похвално е, че България най-сетне показва твърдост по въпроси, които отдавна трябваше да бъдат поставени по-остро. И всички щяхме да имаме основания да поздравим държавниците ни, ако не беше тяхното непоследователно отношение по проблема.
Преди по-малко от пет месеца след срещата си с македонския президент Плевнелиев заяви ясно пред медиите: Искаме да градим мостове. Да оставим историческите факти на учените. Както и: Историята е на историците, а бъдещето е широко и ние можем да го изградим заедно. Сравнете този благ и прощаващ тон с думите му от тази сряда: Не можем да дадем евросертификат на действията на управляващите в Скопие, които системно налагат идеология на омразата към България. Естествено възниква въпросът какво толкова се е променило за по-малко от половин година, че тъкмо сега решихме да ударим с юмрук по масата.
Още тогава беше известна инициативата Скопие 2014, в която съседите са издигнали паметници на Св. св. Кирил и Методий, Гоце Делчев, цар Самуил, Климент Охридски и Тодор Александров и ги представят за свои герои. Знаеше се и за пропагандния филм Трето полувреме. Добре известно беше и лошото отношение на някои македонски институции към българите. Остава изложбата в Брюксел, на която съседите искаха да представят стари български ръкописи като свои да е накарал най-накрая първите ни мъже да усетят незаслужените шамари.
Да, ама друг път, вероятно и този път обяснението е доста по-тривиално. Предстоят избори, темата Македония е заредена с горещ патриотичен заряд, а икономиката, финансите, законодателството са сложна и суха материя. Къде-къде по-лесно е да вкараш в оборот патриотарските сюжети, които въпреки че не могат да напълнят джоба, умеят да топлят сърцата. Подобно на увеличаването на пенсиите и българо-македонските отношения се оказаха предвидени за десерт към края на мандата.
Иначе плавната промяна в позицията на София, за която в. Банкеръ писа, започна още когато македонски съд даде правата на детето на българската гражданка Спаска Митрова на бившия й съпруг през юни. Тогава Бойко Борисов каза, че за него случаят е изпит по дипломация. И той скръцна със зъби, заплашвайки при присъединяването на Македония към ЕС България да е изключително стриктна към… съдебната й система. Както е казал народът за подобни случаи Присмял се хърбел на щърбел. И все пак така стоят нещата – ние сме членове на ЕС, съседите – не, можем да решаваме проблемите си с тях от позициите, които заемаме.
Впрочем, независимо от съмненията относно истинските мотиви за смяната на тона към Скопие, позволено ни е да приветстваме края на сервилността към съседите. Може да е малко, но пък е от сърце – точно както и при пенсиите.
