Верен на таланта си да прави от мухата слон, или може би поради неразбиране на проблема с финансирането на болниците, на заседанието на Министерския съвет преди седмица премиерът Бойко Борисов изрече една доста опашата неистина. Борисов заяви, че събрал всичките кметове на общини и им се скарал, защото 300 мил. лв. за апаратура стоят непохарчени в регионалното и здравното министерства, а общинарите се мотаят и не си правят поръчките. Всъщност изказването на министър-председателя напомнят вица за компютрите за внос, които се оказали компоти за износ. Първо, изобщо не става дума за 300 млн., защото половината са за областни и университетски болници, от останалата половина по-голямата част са за нови онкодиспансери, а за общинските многопрофилни лечебници остават по-малко от 100 милиона. И парите не са само за оборудване, а и за реконструкция и обновяване.
От думите на Борисов останахме с впечатлението, че милионите стоят на една маса, но кметовете не искат да си ги вземат. А това съвсем не е така, защото качествени проекти се пишат от квалифицирани хора. Има строги изисквания за инвестиции, покриване на финансови критерии, съфинансиране и ред други неща, за които
държавата никога не е подготвяла общините
nbsp;
дори и със съкратен курс на обучение. Вместо министрите Лиляна Павлова и Десислава Атанасова по заръка свише да обикалят постфактум от кмет на кмет, за да ги респектират и тормозят да си оправят документите, да бяха разяснили предварително критериите за добре написан проект. От разговорите на министър Атанасова с общинарите за причините, довели до неусвояването на средствата, се оказа, че местните власти се бавят, тъй като лекарите от болниците искат промяна на заложените технически спецификации. Министър Павлова каза, че това я навеждало на едни мисли, а единственото логично обяснение е, че въпросните параметри очевидно не са писани за нуждите и капацитета на лечебните заведения.
Освен това здравната система и общинските лечебници си патят от многовластието при разпределянето на парите от европейските оперативни програми. Регионалното ведомство прави инфраструктурата и купува медицинска апаратура, социалното следи за квалификацията на медицинските работници, транспортното прави електронната система, а за здравното останаха кампаниите за превенция. Един иска едно, друг те натиска за друго и накрая проектите логично не покриват изискванията.
Около дебатите за бъдещето на болницата в Девин здравният министър Десислава Атанасова пусна още една партенка, колкото да замаже проблемите в общинското здравеопазване. По думите й лечебницата в родопския град е отказала един милион лева, за да се модернизира. Ако изобщо такива пари са предлагани в Девин, те със сигурност не са били по тази схема, а по-скоро се е целяло превръщането й във филиал или медицински център. Което е далеч по-ниска категория от досега съществуващата многопрофилна болница. Изглежда, Атанасова е забравила, че списъкът с лечебници, които ще получат европейски средства, бе спуснат отгоре без конкурс, с който да се оценяват най-добрите проекти. В правителственото листче
бяха написани имената на големи болници
nbsp;
в Благоевград, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Шумен, Бургас, Враца, Русе, София, Свищов, Лом, Карлово, Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Самоков и Сандански. Със субсидиите между 3 млн. и 6.5 млн. лв. те ще си купят високотехнологична апаратура, ще ремонтират занемарените си чакални, кабинети и операционни и изобщо ще дръпнат много пред конкуренцията, ако, разбира се, се преборят с исискванията. По-късно, за цвят, към облагодетелстваните бяха добавени по-малките лечебници в Генерал Тошево, Тервел, Котел, Годеч и Малко Търново. Голяма част от общинските здравни заведения, особено в градовете с кметове, несподелящи политиката на партия ГЕРБ, останаха без пари и така бяха обречени на мъчителна агония и скорошно закриване. Както стана в Девин, Оряхово и много други региони.
В случая явно не става дума само за лош мениджнънт или неангажираност от страна на общините. Това е целенасочена и системно провеждана държавна политика, целяща да раздели болниците на бедни и богати. Неотдавна от Центъра за защита правата в здравеопазването разкриха, че на тяхно питане до Европейската комисия – защо с реализирането на тази схема на практика се нарушава конкурентната среда в здравеопазването на България, заместник директорът на дирекция Регионална политика Карстен Расмусен отговорил, че българското правителство е поискало 300-те млн. лв. да се разпределят с предимство за държавните болници. И Брюксел изпълнил желанието ни. Излиза, че кабинетът е влязъл в ролята на едноличен съдник кои болници ще се развиват и модернизират и кои ще бъдат зачеркнати от здравната карта. При това, без изобщо да се съобразява с най-важните фактори, по които се оценява необходимостта от съществуването на една лечебница – брой преминали пациенти, гарантиране на достъп до здравеопазване, медицински стандарти, персонал…
Така наречената реформа в здравеопазването се прави на парче, като единствената й цел и посока е свръхконцентрацията на болници в София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Русе и Плевен за сметка на обезкръвяването на тези в по-малките градове. Заради завишените медицински стандарти и клинични пътеки
големите пари от здравната каса изтичат
nbsp;
към болничните мегаструктури. Общинските лечебници съвсем явно са дискриминирани, като дори не си получават заработеното. Здравното ведомство например налива куп пари в отделенията за реанимация и спешна помощ на държавните болници. Тези в регионите извършват същите дейности, само че няма кой да им ги плати. Единствено формата на собственост определя дали някой ще получи парче от баницата. В резултат на системното недофинансиране няма пари за заплати, консумативи, оборудване и режийни разходи. Специалистите бягат и се получават зловещи парадокси като този в Оряхово, където линейка закара в болницата младеж в кома, а на вратата го чакаше един побелял фелдшер.
Финансовите разчети показват, че общинските лечебници изобщо не са най-големите грешници в системата, за да бъдат мачкани от държавата. Към момента задълженията им са около 69 млн. лв. при общ размер на дълговете на всички болници от 343 млн. лева. В същото време над 35% от пациентите преминават през общински лечебници, което значи, че те все пак работят ефективно, въпреки че са изправени до стената. Държавата обаче не мисли така и само пише хрониката на предизвестената болнична смърт. В много критично състояние са болниците в Трън, Елена, Полски Тръмбеж, Дряново, Кула, Радомир, Бобов дол, Тервел, Брезник, Кнежа, Попово. Някои от тях едва ли ще преживеят зимата, ако държавата не им подаде ръка. Поне предизборно, с цел лъскане на поизпарилия се имидж.
nbsp;
Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването:
Най-тежкият удар върху общинските болници бе нанесен от въвеждането на делегирани бюджети, с които здравната каса определя кой колко пари ще получи. В ситуация на административно ограничени приходи и на фона на нарастващи разходи за ток, отопление и работни заплати, няма как да бъдеш добър мениджър. Държавата купува апаратура и покрива дълговете само на държавни болници. Ако искаме да постигнем качество, единственият начин е да се следва честна конкуренция между лечебните заведения. Ако хората ме търсят, аз ще бъда силно мотивиран да ставам по-добър, да ходя на курсове и конгреси, за да имам повече пациенти. Оттам и по-големи доходи. И обратното. Ако доходът ми не зависи от броя на пациентите ми, аз няма да се усъвършенствам и няма да дам високо качество. Защото и добре, и зле да работя, пак ще получавам едни и същи пари.
Д-р Атанас Атанасов, управител на болницата в Нови Пазар:
Общинските болници не са излишни. Нещо повече – без тях не е възможно да работят и другите звена от общинската здравна мрежа. В болниците са разположени структури за образна диагностика и специализирани консултации, които работят денонощно. Така например голяма част от филиалите на спешните центрове са разположени именно в тях и непрекъснато ползват базата им. В много от спешните филиали няма лекари, а само фелдшери, санитари и шофьори. Създаването на медицински центрове на мястото на болниците също не е алтернатива, защото никой от тях не работи вечер и в почивните дни.
Цветомир Цветков, директор на болницата в Поморие:
Има явна неравнопоставеност във финансирането на болничната помощ по региони. Докато в София на един жител се падат по 129 лв. годишно, то в други по-малки общини гражданите разполагат с мизерните 17-20 лв. годишно. Няма различна ръка хора в регионите на България, навсякъде те еднакво се нуждаят от здравеопазване. Не е изненада за мен, че най-добре обезпечени откъм пари за болнично лечение са София, Пловдив, Плевен, Варна. Именно това са големите градове, в които има университетски болници. На шесто и седмо място в класацията обаче следват областите Пазарджик и Монтана, което не може да се обясни по смислен начин. С най-лоша обезпеченост откъм болнична помощ са Добрич, Видин и Перник.
