Ще рече човек, че единствената грижа на европейските политици е как да задържат Гърция в еврозоната. А защо това е толкова важно отговор дава бившият главен изпълнителен директор на германския банков лидер Дойче Банк – Йозеф Акерман. На 29 октомври той призна, че отпадането на страната от общността ще струва на европейските данъкоплатци неколкостотин милиарда евро.
Атина внесе на 31 октомври в парламента окончателния проектобюджет за 2013-а, който разкри страховития размер на фискалните предизвикателства пред страната. От него става ясно, че БВП ще се свие с 4.5% през следващата година (вместо прогнозираните 3.8% на 1 октомври), а бюджетният недостиг ще достигне 5.2% от БВП. Съкращението на разходите ще е в размер на безпрецедентните 9.2 млрд. евро. И въпреки това публичният дълг пък ще скочи до 189.1% от БВП, а през 2014-а ще гони 192 процента. Този сценарий надхвърля и най-песимистичните очаквания на МВФ, че държавният дълг ще падне до 120% от БВП през 2020 година. Надеждата на гръцкото правителство е безработицата да се понижи от 25.1 през юли тази година до до 22.8% през 2013-а.
Европейският съюз и МВФ засилиха натиска върху Гърция, настоявайки парламентът на страната да одобри бюджета за следващата година едновременно с пакета от средносрочни структурни реформи, преди да вземат решение дали да преведат забавения от юни кредитен транш от 31.5 млрд. евро. Гръцките законодатели трябва да гласуват двете предложения на 11 ноември – ден преди официалната среща на финансовите министри от еврорегиона в Люксембург.
Финансовото министерство приключи окончателния вариант на бюджет 2013-а преди телеконферентния разговор на финансовите министри от еврозоната на 31 октомври, който трябваше да оцени напредъка на фискалните и структурните реформи в страната. Той започна в 12.30 ч. брюкселско време и на него финансистите положиха основите на бъдещото си споразумение за Гърция. По информация на запознати с разговорите лица всяка страна е очертала червените граници, които не трябва да се престъпват.
nbsp;
Какви са позициите на основните играчи?
Международните кредитори на Гърция
Европейската централна банка, Европейската комисия и МВФ са препоръчали в заключенията си от последната мисия в Гърция правителствата от еврозоната и ЕЦБ да поемат своята част от загубите и до 2020-а да понижат публичния дълг на южната ни съседка до 120% от БВП. Това твърди немското списание Шпигел, което притежава копие от доклада на тройката.
В него се настоявало също Гърция да проведе още 150 реформи, като някои от тях са свързани със загубата на суверенитет. Например плащанията на кредиторите от спасителния пакет да бъдат замразени в специална сметка под контрола на светата троица. Тройката да има право да увеличава автоматично данъците. А гръцкият парламент да приеме нови закони, улесняващи уволненията и промените на минималната заплата.
В замяна Атина ще получи две години отсрочка – до 2016-а – за да постигне заложените бюджетни параметри. Тази отсрочка обаче ще струва 38 млрд. евро, които никой не се наема да плати.
Позицията на Германия
Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви през уикенда, че загуби за сметка на данъкоплатците са немислими. Правителството категорично изключва допълнителна финансова помощ или преоценки на част от гръцките облигации, за да се намали дълговото бреме на Атина.
Както е известно, тези въпроси са изключително чувствителни за ушите на германското общество и могат да доведат до политическа експлозия. Нещо повече, германският канцлер Ангела Меркел ще трябва да отчита всякакви загуби пред Бундестага.
Управителят на ЕЦБ Марио Драги
заяви, че банката не може да направи никакви преоценки на гръцкия дълг, който държи, защото това би означавало незаконно финансиране на държава. Така че загубите ще трябва да поемат правителствата от еврозоната и спасителния й фонд.
МВФ даде ясно да се разбере
че няма повече да изпраща пари на Гърция, ако страната не се върне на пътя на постижимите параметри, с други думи – ако публичният й дълг не падне до 120% от БВП.
Гръцкият президент
Каролос Папуляс
раздразнен от тона на кредиторите и в частност на Германия, предупреди те да престанат да притискат прекалено страната му, която вече шеста година е в дълбока рецесия. Ние не можем да искаме повече от хората, каза той на 28 октомври и не пропусна да припомни, че Европа е забравила за задълженията си към гръцките бойци, които в средата на 1941-а са успели да задържат достатъчно дълго силите на Вермахта, за да забавят инвазията на нацистите в бившия СССР.
nbsp;
nbsp;
Шефът на германския институт IFO Ханс-Вернер Син смята, че вече е прекалено жестоко да се държи Гърция в еврозоната. Защото суровите ограничения, целящи да възстановят конкурентната мощ и заплатите, първо ще разбият обществото. Той подчерта, че в момента се принася в жертва цяло поколение млади хора, които не могат да намерят работа, и всичко това – в името на еврото.
nbsp;
В словесната схватка се включи и руският президент.
Владимир Путин
е на мнение, че пред Гърция би трябвало да има изход – да се върне към драхмата и да я девалвира. Според Путин Европа е избързала с проекта за еврото по политически причини и днес се сблъсква с последствията.
nbsp;
Официални представители на еврозоната виждат три вероятни възможности за запушване на финансовия недостиг при двугодишната отсрочка за Гърция: ново понижение на лихвените проценти по спасителните заеми за страната; обратно изкупуване на гръцки облигации на сегашните ниски цени или постигане на споразумение с ЕЦБ да се откаже от печалбата си по гръцкия дълг, който държи, и който е оценяван на 55 млрд. евро. Възможна е и комбинация от тези три опции.
nbsp;
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, който председателства групата на финансовите министри на еврозоната, заяви след конферентния разговор на 31 октомври, че се надява да има решение до следващата официална среща на финансовия елит на общността на 12 ноември.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
