Еврото попадна под сериозен натиск и слезе под 1.28 щ. долара след поредица от песимистични вести. Първо,
Европейската комисия прогнозира застой
през 2013-а заради дълговата криза, която вече застрашава и Германия.
БВП на общността ще нарасне едва с 0.1% през следващата година – доста под прогнозирания през май 1%, съобщи Брюксел на 7 ноември. Еврокомисарят по икономика и парична политика Оли Рен обясни пред репортери, че Европа преминава през труден процес на макроикономическо коригиране и ребалансиране, който ще продължи още известно време. Той добави, че икономиката плава напред в бурни води.
По оценка на ЕК германският растеж ще е 0.8% – наполовина на първоначално предвидените 1.7%, а БВП на Франция ще се увеличи с 0.4 процента. Това буди сериозно безпокойство, защото френският кабинет очаква 0.8% растеж през следващата година и само при това условие страната ще може да снижи бюджетния си дефицит до 3% от БВП и да го задържи на това ниво и през 2014-а.
Расте натискът и върху Испания, чиято икономика ще се свие с 1.4% през 2013-а. Това означава по-ниски постъпления от данъци и ръст на обезщетенията, което ще качи бюджетния дефицит на страната до 6% от БВП през следващата година и до 6.4% през 2014-а, когато той трябва да слезе до 3% от БВП.
Италия е в по-добро фискално положение от средиземноморските си съседи. Очакванията на ЕК са бюджетния дефицит на страната да достигне 2.9% от БВП през тази година и да слезе до 2.1% през следващата.
Икономическият растеж на Германия
няма да се ускори през следващата година, защото кризата пресушава търсенето на германски експорт, констатира в годишния си доклад, публикуван на 7 ноември в Берлин, съветът на икономическите консултанти на германския кабинет. БВП на най-голямото европейско стопанство ще има 0.8% ръст, точно колкото и през тази година, пишат петимата правителствени съветници в анализ от 476 страници. Основното гориво на германския двигател – чуждестранният търговски обмен, няма да има принос за растежа, защото вносът се увеличава по-бързо от износа.
В доклада е констатирано, че второто полугодие се характеризира с повсеместни рецесионни тенденции в еврозоната, които влияят отрицателно и на Германия. Германският канцлер Ангела Меркел съзря на 5 ноември първите успехи на общността в преодоляване на кризата на държавния дълг. Шведският премиер Фредрик Райнфелд пък каза в университета в Стокхолм ден по-късно, че никак не е ясно как ще се развият събитията в еврорегиона.
Икономическите съветници на германския кабинет определят пазара на труда като много стабилен и прогнозират средна безработица от 6.9% през 2013-а срещу 6.8% през 2012-а, което е най-ниската й стойност след обединението на Германия през 1990-а.
Централните банки
на Острова и на континента взеха поредните решения за паричната политика на страните си на 8 ноември.
Бенк ъф Инглънд спря да увеличава размера на паричните стимули за английското стопанство и заяви, че не планира да купува нови количества облигации над вече напазаруваните книжа за 375 млрд. англ. лири. Решението на паричния комитет на английската централна банка предполага, че вниманието ще се измести към инициативите за увеличаване на банковото кредитиране. Увеличеният инфлационен натиск вероятно също е оказал влияние върху мнението на деветчленния паричен комитет на Бенк ъф Инглънд.
Европейската централна банка запази основната лихва на еврозоната на досегашните рекордно ниски 0.75 процента. На пресконференцията след съвещанието на банковия управителен съвет председателят на ЕЦБ Марио Драги заяви, че икономическата перспектива се влошава и той и колегите му са готови да активират програмата за покупка на държавни дългови книжа, ако правителствата изпълнят необходимите условия за това.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният валутен оборот бе в размер на 2737 млн. евро (5353 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 1% от купената и продадена валута.
