Колкото по-голямо е доверието в банковата система и колкото повече сакапиталовите буфери, на които тази система се опира, толкова по-стабилна е тя. От доверието в неягризат неизрядните длъжници, авторите и разпространителите на слухове, а напоследък исамият финансов министър, който предложи доходността от поверените набанките пари да се облага. Към групата на рушителите се присламчиха и86 депутати, които решиха във време на криза да се прославят с глупава подкрепа към недомислена данъчна ставка, засягаща депозитите набългарските граждани. Депутатите, които не гласуваха, имат не по-малкавина, защото абдикираха от законните очаквания на своитеизбиратели. И едните, и другите обаче все още имат шанс да сереваншират пред тези, на чийто глас ще разчитат догодина припредстоящото второ гласуване на данъчните поправки в закона. Толкоз за доверието, засега.
Що се отнася до размера на капиталовия буфер на банките, той е 2.5 млрд. лв. и все още е достатъчен, за да поеме нови евентуални проблемни кредити.Паралелно с това растат и привлечените средства от граждани и фирми,макар покрай фискалната алчност на властта това да е до време.
В своя подкрепа банките отчитат и известен ръст на предоставенитекорпоративни заеми, както и на активите си. Все неща, които поневременно отдалечават от тях мрачната перспектива, която бизнесът всекидневно регистрира. И които вдъхват доза оптимизъм, че някои успяват да работят и печелят в условия, когато мнозина губят.
Противно на цялата европейска картина българските банки не създават грижи на правителството, нито се осланят на неговата подкрепа. Същото не може да се каже за отношението на властта към банките. Защото управляващите не само разчитат на чисти постъпления от БНБ, които в проектобюджета за 2013-а дори си позволиха еднолично да фиксират (според нуждите си), но и се намесиха в деликатните отношения банка – клиент, въвеждайки без предизвестие данък върху лихвите по депозитите. Освен всичко това финансовият министър не спира да се хвали у нас и по света с банковата стабилност, сякаш и тя е негова заслуга и сякаш няма Централна банка, в закона за дейността на която ясно пише кой кара локомотива на банковата композиция.
Още нагарча на небцето и акцията на неуморния Дянков отпреди близо година за намаляване на лихвените равнища по кредитите. Както и последвалото безцеремонно елиминиране на нашите банки и небанкови финансови институции от първичното предлагане на българските еврооблигации. Към това може да се добави и изненадващото въвеждане на нови, при това високи такси за присъединяване към електропреносната мрежа на възобновяемите енергийни източници, заради което Асоциацията на банките изпрати писмо до правителството, в което предупреждава, че заеми за 2 млрд. лв. могат да изпаднат в просрочие.
Резервите на банките също не са неизчерпаеми. И след като икономиката се гърчи в агония, няма как финансовите институции непрестанно да отчитат печалба. Такава е простата диалектика на живота. Банките не са изключени от нея.
Впрочем отчетите на БНБ за деветте месеца на 2012-а съдържат някои доста обезпокояващи факти. Например за печалбата.
Наистина натрупаният от началото на 2012-а до края на септември положителен финансов резултат е с близо 20 млн. лв. по-голям от този за същия период на 2011-а. Само че откъде идва това повишение? Отговорът е прост: то почти изцяло се дължи на Банка ДСК, чиято печалба е нараснала от 61.62 млн. до 186.12 млн. лева. Преобладаващата част от останалитекредитни институции са свили печалбите си. По-неприятното е, че, споредотчетите, успехът на Банка ДСК се дължи на намаляването на разходитеза провизии, а не на повишаването на приходите от дейността. Напротив, чистите й постъпления както от лихви, така и от такси и комисиони са се свили, което важи и за цялата банкова система.
А това означава, че банките може и да са овладели ръста на проблемните кредити, но не могат да се справят с предизвикателството за намиране на нов печеливш бизнес, който да кредитират. Отчетите на БНБ показват, че корпоративните заеми са се увеличили от 35.33 млрд. на 37.56 млрд. лв., докато при ипотечните и потребителските кредити има намаление.
Друга индикация за ерозионните процеси в банковия сектор са данните за т. нар. капиталов буфер. Това е онзи резерв от средства, с който банките разполагат, за да покриват нововъзникващите проблемни кредити. Преди година той бе около 3 млрд. лв., а в края на септември 2012-а е 2.5 млрд. лева. С други думи, половин милиард от него вече са изядени.
Дори и със сегашния си размер въпросният капиталов буфер представлява достатъчно висока гаранция за стабилността на кредитната система. Но никой не може да прогнозира дали той ще издържи до края на кризата, защото никой не е предсказал колко дълго ще продължи самата криза. А опасенията, че проблемите с просрочията по кредитите ще се задълбочават, се подхранват и от други данни на БНБ. Според тях чистият размер на необслужваните (повече от 90 дни) заеми продължава да расте.
През март той е бил 10.71% от всички отпуснати кредити, три месеца по-късно е 11.28%, а в края на септември 2012-а – 11.6 процента. БНБ не е предоставила официална информация за предишни периоди, но по косвени показатели може да се съди, че необслужваните кредити нарастват.
Намерението на управляващите да сложат данък върху доходите от лихви по депозитите на гражданите също може да рефлектира негативно върху банките, а чрез тях и върху целия бизнес. Причината е, че именно спестяванията на населението са основният източник на свеж финансов ресурс, който позволява да се поддържа сегашната висока ликвидност и осигурява ръста във фирменото кредитиране.
За една година влоговете на физическите лица са се увеличили от 30.53 млрд. до 34.71 млрд. лева. Благодарение на този допълнителен приток от 4 млрд. лв. годишно банките започнаха постепенно да свиват лихвите по депозитите и да намаляват тези по фирмените кредити. Ако новият данък спре ръста на спестяванията, банките ще бъдат принудени да вдигнат лихвите по влоговете, а оттам – и по новите кредити. Което ще е допълнителен удар за бизнеса, независимо дали става дума за търговия, за производство, за услугите, или за финансовия сектор.
nbsp;
