Финансовите министри от еврозоната отложиха с още една седмица (до 20 ноември) проточилото се с месеци решение за превеждане на поредния спасителен финансов транш от 31.5 млрд. евро на Атина. На продължилото до среднощ съвещание помежду им на 12 ноември те удължиха с две години (от 2014-а на 2016-а) крайния срок, до който страната да постигне съгласуваните с международните кредитори параметри за бюджетния си дефицит. Тоест вместо бюджетният недостиг на Гърция да падне до 2.2% от БВП, а първичният бюджетен излишък да достигне 4.5% от БВП през 2014-а, това ще стане през 2016-а.
Пикантната новина от Брюксел обаче е безпрецедентната публична схватка между управляващия директор на МВФ Кристин Лагард и председателя на финансовите министри от еврорегиона Жан-Клод Юнкер, потвърдила тлеещото от месеци напрежение зад кулисите в тройката кредитори на южната ни съседка. Интригата е за публичния дълг на Гърция, който Лагард настоява да слезе до 120% от БВП до 2020-а. Това е магическото ниво, което Фондът смята, че е напълно постижимо за обслужване и което ще отвори пътя на Атина към капиталовите пазари. Но за да бъде достигната тази стойност в този срок, обаче ще се наложи поредното преструктуриране на гръцките задължения. Без такива мерки гръцкият дълг щял да бъде 150% от БВП през 2020-а. Ето защо Фондът предлага страните от еврозоната да преглътнат част от загубите, произтичащи от поредна дългова преоценка.
Европейската комисия обаче твърди, че МВФ е прекалено песимистично настроен и Гърция може да отчете по-бърз икономически растеж, ако получи повече време да изпълни поетите ангажименти. Експертите на Брюксел оценяват на малко над 140% от БВП дълга на Атина през 2020-а. И ако крайният срок за заветното дългово ниво от 120% от БВП се измести с две години – до 2022-а, правителствата от Еврорегиона ще имат достатъчно време да формулират план, в който техните данъкоплатци да не плащат за гръцкия разгул.
Госпожа Лагард предупреди в нощните часове на 12 ноември, че не се шегува за дълга на Гърция и МВФ поддържа виждането си той да слезе до 120% от БВП до 2020-а. Дамата добави, че в случая мнението й определено се различава от европейското. Юнкер пък побърза да замаже нещата и в интервю на 13 ноември заяви, че няма реален спор и е убеден, че МВФ ще остане на борда. Той очаква окончателно решение на извънредната среща на финансовите министри от еврозоната на 20 ноември. Споразумението между МВФ и Европейския съюз по този въпрос е изключително важно, защото Фондът е осигурил около една трета от общо 148.6 млрд. евро заемни средства, изпратени на Гърция от 2010-а досега. И Лагард трябва да бъде убедена да продължи участието си в сделката, иначе ще се наложи делът на МВФ да поемат правителствата от Еврорегиона .
Все пак Юнкер се застрахова, че може да се наложи той и колегите му да се консултират още веднъж до края на ноември, за да одобрят формално осъвременения спасителен пакет.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле каза пред репортери в Брюксел на 13 ноември, че Гърция е приела дългосрочни решения в правилната посока. Както и че програмата за южната ни съседка е необходимо да се преработи, за да се запуши финансовата дупка от 32.6 млрд. евро, която ще зейне в резултат на двугодишната отсрочка, дадена на Атина от финансовите министри от еврозоната. Целта е кредиторите да не похарчат нито цент повече за този недостиг. Това би могло да стане, като се понижат лихвите по спасителните кредити за страната или се удължи срокът за погасяването им. Германският вестник Билд дори съобщи, че Берлин е готов да ускори превеждането на одобрените плащания за Атина, като увеличи следващата вноска от 31.5 млрд. на 44 млрд. евро. В основата на тази олелия е фактът, че всякакъв вид отписване и преоценка на държавен дълг са правно и политическо табу за германския канцлер Ангела Меркел, която в края на 2013-а ще се явява на избори. И шансът да ги спечели е аргументът, че антикризисните й рецепти работят и не се налага парламентът да разрешава отпускането на още пари.
Що се отнася до Атина, заключенията на експертите на тройката кредитори са, че правителството на премиера Андонис Самарас ще трябва да проведе непопулярни мерки за още 4 млрд. евро за 2015-а и 2016-а. Сумата е извън гласувания с триста зора от парламента в малките часове на 11 ноември бюджет за 2013-а, предвиждащ икономии за 13.5 млрд. евро. Което означава, че обещанието на Самарас, че гърците няма да търпят още лишения, по всяка вероятност няма да бъдат изпълнени.
Междувременно, за да успее да плати дължимите на 16 ноември 5 млрд. евро за лихви и облигации на падеж, Атина продаде на 13 ноември едномесечни и тримесечни ДЦК за общо 4.06 млрд. евро, а останалите ще набави гръцката агенция за управление на дълга. Или, както отбелязва Файненшиъл таймс, всички ние знаем какво да направим, но не знаем дали ще бъдем преизбрани , след като го направим.
nbsp;
