Европейският парламент бойкотира преговорите за приключване на бюджета на Евросъюза за 2013-а, защото правителствата на страните членки отказаха да одобрят допълнителни разходи за 8.9 млрд. евро за тази година. Депутати и правителствени ръководители трябваше да се срещнат вечерта на 13 ноември, за да постигнат съгласие преди в полунощ да изтече крайният срок за бюджет 2013-а. Според парламентарен източник единствено конструктивно предложение в последната минута за финансовия недостиг за 2012-а би могло да отпуши преговорите. Но последва остър отказ на британския кабинет да одобри каквито и да било нови средства за общността, които европейските данъкоплатци ще са принудени да платят от джоба си в условията на строги финансови ограничения.
Европейската комисия, подкрепена и от парламента, предупреди, че допълнителните пари са необходими, за да не се намаляват средствата за образование, инфраструктура и научни разработки, включително и за програмата за обучение на студенти Еразъм и гласуваните 670 млн. евро помощ за пострадалия от земетресението район Емилия Романя в Италия. Страните членки обаче се съгласиха да изпълнят единствено ангажимента си да изпратят тези 670 млн. евро на бедстващите италианци, въпреки че няма споразумение как да ги платят. При това положение Еврокомисията ще трябва да подготви нов проектобюджет за 2013-а като последен опит за постигане на консенсус да края на тази година. Ако няма сделка до 1 януари, ще се изпълнява сегашният бюджет месец по месец, като за всяко увеличение на разходите ще се изисква споразумение между комисарите, държавните ръководства на 27-те страни членки на и Европейския парламент.
Бюджетът за 2012-а е 129.1 млрд. евро – с 1.9% по-висок от този през 2011-а. Комисията и депутатите искат 138 млрд. евро за следващата година – с 6.8% повече, отколкото са сега, което е доста над средната инфлация. Повечето държави пък настояват увеличението да е не повече от 2.8 на сто, като позицията на Лондон е дори разходите да се замразят на равнището им от 2011-а.
Този развой на събитията обещава една разделена Европа на срещата на върха на европейските лидери на 22 и 23 ноември, когато ще се обсъди и евентуално приеме бюджетът на общността за следващия седемгодишен период (2014-2020). Спорът за него се вихри още от момента, когато Европейската комисия внесе предложението за размера му – 1033 млрд. евро, плюс най-малко 50 млрд. евро за допълнителни разходи. Група страни начело с Германия поиска бюджет в размер на 1% от БВП на ЕС, или около 900 млрд. евро. А Великобритания бе още по-крайна – замразяване на бюджета в реално изражение, или грубо 200 млрд. евро по-малко, отколкото иска ЕК. На 29 октомври се появи и проект, който орязва с 50 млрд. евро оригиналното предложение на комисарите. Негов автор бе Кипър, който като ротационен председател на Евросъюза има задача да посредничи за постигането на компромисно решение между отделните правителства.
В кипежа на препирните фронтовата линия доби очертания на 13 ноември, когато английският премиер Дейвид Камерън отлетя за Холандия и за Италия, за да получи подкрепа от премиерите им Марк Рюте и Марио Монти. В същото време в Брюксел 15 държавни ръководители от противниковия лагер от групата приятели на кохезията се събраха, за да съгласуват позициите си. Както е известно, кохезионният фонд на ЕС е второто най-едро разходно перо от бюджета след средствата за обща селскостопанска политика и е предназначен да помогне на най-бедните да настигнат отличниците в икономически и социален план.
Членовете на Приятели на кохезията са нетни получатели на пари от европейския бюджет. Председатели на групата са Полша и Португалия и в нея влизат България, Чешката република, Естони, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Румъния, Словакия, Словения и (в последните месеци) Испания. Техни опоненти са осем от общо 11 държави нетни вносители в европейския бюджет – Великобритания, Австрия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Холандия и Швеция. Три нетни бюджетни донори засега не вземат страна и това са Белгия, Люксембург и Италия. Ден след оттеглянето на Европарламента от масата на преговорите председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой представи ново бюджетно предложение – орязване на разходите за Общата селскостопанска политика с 25 млрд. евро – ход, незабавно критикуван от Франция, и намаления в средствата за Кохезионния фонд до 309.5 млн. евро. Председателят на Съвета настоява общите разходи за селскостоапнска политика да са на стойност 364.5 млрд. евро, от които 269.9 млрд. евро да са за директни плащания на фермерите и пазарни разходи. Но Еврокомисията много бързо отхвърли проекта на Ромпой, поради прекалено големите съкращения спрямо съществуващите средства.
Всички сме на едно мнение, че бъдещият европейски бюджет трябва да е катализатор за растеж и работни места. Нуждаем се от правилния баланс между инвестиране в правилните политики за растеж и заетост и споделена отговорност за по-доброто харчене – заяви говорителят на Барозу – Пия Хансен, в Брюксел.
Европейският парламент излъчи екип, който да подготви парламентарната позиция и да информира Съвета на Европа преди срещата на европейските ръководители на 22 и 23 ноември. Същевременно европейските законодатели предупредиха, че на всяко решение, което не вземе предвид позицията им, ще бъде наложено вето. С други думи, повече от очевидно е, че след генералната репетиция на 13 ноември можем да се очакваме истинско шоу през следващата седмица.
nbsp;
