Капанът около спестяванията на гражданите щракна окончателно. На 15 ноември след дълъг, но безмислен и нискосъдържателен дебат парламентът окончателно прие доходът от лихвите по депозити на населението да се облага с 10 процента. Пререканията в пленарната зала бяха разгорещени, но популистки. Може би затова тежката артилерия на опозицията в областта на финансите се въздържа от изказвания. Нито Иван Костов, нито Пламен Орешарски, нито Йордан Цонев сметнаха за нужно да хабят енергията си и да просвещават управляващите по въпроса защо не бива да се въвежда този данък. Нека обложат лихвите. Те самите не знаят какво си причиняват. Аз лично съм съгласен да си платя, за да може правителството да се самоунищожи и ГЕРБ да загубят изборите, ехидно промърмори депутат от ДПС в кулоарите на парламента.
С приемането на последната и окончателна редакция на текстовете, въвеждащи данъка, стана ясно, че управляващите отчаяно се нуждаят от всичките планирани 120 млн. лв., които очакват той да донесе. Точно по тази причина те положиха неистови усилия да обложат и авансово платените лихви. За целта председателят на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова прокара специален текст, който гласи: При авансово изплащане на дохода същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.
Според въпросната разпоредба излиза, че ако имате депозит, чийто падеж настъпва през 2013-а, но сте взели авансово лихвата през 2012-а, тя пак ще ви бъде обложена. Как ли? Като дължимият данък ви бъде прихванат от главницата на депозита. Другият изход е да го прекратите предсрочно, но тогава ще понесете загуби, защото ще трябва да възстановявате вече взетата лихва. Тук обаче изниква един много важен въпрос, върху който и опозицията и омбудсманът на Република България, защитаващ по закон правата на гражданите, са длъжни да действат. И той е дали подобно облагане на доходите от авансово платени лихви е законосъобразно? Защото доходът е получен през 2012-а, а данъкът влиза в сила през 2013-а. Не е ли това събиране на данък със задна дата? Ако е така, въпросният налог не противоречи ли на конституцията?
Освен за Марковска президентът може да помисли и по темата дали да не наложи вето върху приетия на второ четене проектозакон именно защото той дава право да се събира данък за доходи, получени през вече минали години. Разбира се, управляващите ще отстоява позицията си, че доходът се смята за получен на датата на падежа на депозита, а не когато реално е платена лихвата. Но подобна теза е и силно дискусионна и от правно естество.
Впрочем цялото развитие на събития около законодателните текстове, въвеждащи данъка върху лихвите по влоговете, показа, че понякога разгорещеният публичен дебат по дадена тема не е в полза на самото общество. Внесеният от правителството проектозакон бе толкова калпав, че просто нямаше да сработи. Ще припомним, че в първоначалния вариант бе пропуснато дори вписването на ставката, с която ще се облагат лихвите. Нямаше ясна правна дефиниция за това какво точно ще се облага – депозити, влогове или нещо друго. Текстовете, регламентиращи процедурата, по която ще се събира данъкът (при начисляване) пък бяха технически неприложими. Извън обхвата на облагане бяха оставени лесни и простички финансови схеми, с които данъкът можеше да се избегне (например авансово платените лихви). Всички тези недостатъци бяха коментирани в медиите от експерти и от журналисти, а това освежи мисловните процеси на правителствените чиновници и те внесоха необходимите корекции.
Дебатите в парламента по същността на облагането на доходите от лихви бяха атрактивни, но от тях не произтече нищо полезно. Предложенията на опозицията за въвеждане на праг за размера на депозитите, лихвите по които да се облагат, естествено не минаха. Не е права обаче председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова, която твърди, че това не е нов данък, а само разширяване на данъчната основа на вече съществуващия плосък данък от 10 процента. В България имаме най-ниските данъци и определено най-ниският данък за облагане на доходите на физическите лица – 10 процента. Този пропорционален и най-нисък данък предполага широка база, върху която той се начислява – т.е. без преференции в една или друга посока, убедена е Стоянова. Ами ако е така, хайде тогава да отменим всички необлагаеми по смисъла на закона доходи – в това число и помощите и добавките, които държавата дава на една или друга обществена група. Нали не трябва да има преференции? Но съзнават, че това ще им извади очите, и могат само да сънуват втори мандат. Точно по тази причина ударът бе насочен срещу спестителите и атаката срещу тях се проведе при небивал популизъм, че се облагат богатите. И това се случва в държава, членка на ЕС, която претендира, че насърчава частната инициатива.
Що се отнася до самия закон, в него като че ли всичко е ясно. Според думите на заместник финансовия министър Владислав Горанов ще се облагат единствено депозитните сметки, така както те са дефинирани в Наредба N3на БНБ. Депутатите от управляващото мнозинство смятат, че гражданите няма защо да се притесняват, че при събирането на данъка ще им се удържат допълнителни такси. И причината за това е технологията на самото облагане. Тя предвижда банките да удържат данъка, като събират парите в една сметка, и на всяко десето число от месеца, следващ удържането на налога, парите от въпросната сметка да бъдат изпращани в хазната. При удържането на данъка става въпрос за вътрешнобанкови операции, които в почти всички кредитни институции у нас са безплатни. Самите трансфери от банките към хазната ще са само дванадесет на брой през годината и няма да създадат някакви големи разходи за самите кредитни институции. Така че въпросният данък едва ли ще доведе до допълнителни разходи за населението.
А иначе, ако налогът не бъде съборен в Конституционния съд за това, че ще събира и със задна дата върху доходи, платени през 2012-а, политиците от ГЕРБ ще постигат напълно заложените цели – да си осигурят едни пари, с които предизборно да напудрят пенсиите. Стане ли това, следващите управляващи ще бъдат вкарани в същия капан, какъвто тройната коалиция заложи на ГЕРБ през 2009-а. Е, каква е разликата между двете политически формации при това положение? Ако пък ГЕРБ продължи да управлява и след парламентарните избори през 2013-а, тогава, за да се поддържат увеличените пенсии, през следващия мандат ще се вдигат и други вече съществуващи данъци – корпоративни, косвени, а могат да бъдат измислени и нови.
