Европа бавно, но сигурно се плъзга към нова рецесионна дупка. След като отчете нулев растеж за първото тримесечие на годината, през следващите два поредни периода БВП на еврозоната е с негативни знаци (спадът е) съответно 0.4 и 0.6% на годишна база. Икономиките на Стария континент се свиват и повличат след себе си стопанствата на САЩ, на Китай и на другите водещи световни сили. Ето защо разпродажбата на по-рисковите активи продължи с пълна пара. Но получените парични средства не се насочиха към държавните книжа, защото и те вече не са толкова сигурни, колкото ни се струваше, че са преди седмица, а към цветните метали. Цените на ДЦК останаха почти непроменени.
Тази нова световна турбуленция със сигурност се отразява и на България, чиято икономика е предостатъчно отворена и е свързана най-вече с тази на страните от еврозоната. Държавните ни финанси, поне в изявленията на финансовия министър, са под контрол и са в цветущо здраве, за което много от другите държави можели само да си мечтаят. Но е очевидно, че икономическата ни активност страда. Това подкопава доверието на инвеститорите, в резултат на което цената на книжата ни леко се понижи, а доходността им се покачи вследствие на обратнопропорционалната връзка цена/доходност.
Българските еврооблигации с падеж 2017 г. вече могат да се придобият на цена от 108.88 евро за 100 евро номинал. На практика тя отчете понижение от 0.25 евро, като доходността й се повиши до 2.2%, а беше 2.17% на годишна база преди седмица.
Цената и на деноминираната ни в долари емисиия , също търгувана на международните пазари, се понижи до 114.88 щ. долара за 100 номинал. Те носеха възвръщаемост от 1.23% годишно.
Понижи се и цената на глобалната ни евроблигация с падеж 15 януари 2013 г. и тя вече е 101.13 евро за 100 номинал. Доходността й обаче продължава да е 0.1% предвид на падежа й, който е след два месеца.
У нас в продължение на няколко дни Българска народна банка не регистрира нито една сделка на междубанковия вторичен пазар на държавни ценни книжа. Причината се крие във факта, че дилърите следяха събитията на световната финансова сцена и изчакваха момента. В края на седмицата продавачите се престрашиха и решиха, че това е моментът да инкасират печалбите си. Сделки се договаряха предимно с книжа, чийто падеж е през януари 2017 г. и през юли 2022 г., при доходност съответно 2.0 и 3.2% на годишна база.
Опасенията на участниците на пазара у нас, че в скоро време може да има по-високи лихви, ги възпря от бясно наддаване за проведения в понеделник от Българска народна банка аукцион за продажба на държавни облигации, деноминирани в евро и с падеж през януари 2019 година. Предложеното от Министерството на финансите количество за реализация беше 30 млн. евро. Поръчките за участие бяха за едва 58 млн. евро. При предишния търг, проведен в средата на септември, също бяха предложени книжа за 30 млн. евро от същата емисия, но заявките бяха за 110 млн. евро. Явно интересът на инвеститорите се е охладил, въпреки че банковата ни система си остава свръхликвидна и банките разполагат с предостатъчно паричен ресурс. Достигнатата сега средна продажна цена бе 111.3 евро за 100 номинал, с годишна доходност от 2.51 процента.
Следващият аукцион е предвиден за 26 ноември, когато първичните дилъри ще се състезават да придобият книжа за 55 млн. лв. номинална стойност от емисия с падеж юли 2022 година.
Индексът ЛЕОНИЯ от началото на месеца е на непоклатимото ниво от 0.03% на годишна база. Той е по-нисък дори от своя братовчед ЕОНИЯ, чиято стойност е 0.08% годишно. И двата индекса отчитат еднодневните сделки на междубанковия паричен пазар съответно за лева и за евро. За отбелязване е, че до края на тази седмица юридическите лица у нас превеждат ежемесечните вноски по акцизи, за ДДС и за данък печалба. По тези пера от 700 млн. лв. до 900 млн. лв. излизат от банковата система, за да попълнят хазната. Въпреки това ЛЕОНИЯ не реагира, което означава, че банките разполагат с прекомерно много излишна левова ликвидност. У нас едноседмичните контракти се търгуваха при 0.1% годишно, а едномесечните достигаха 0.5 процента. Среднодневните обеми остават стабилни на равнище 170 млн. лв. дневно.
nbsp;
Петър Драмов,
ldquo;УниКредит Булбанкrdquo; АД
