Приключено

Migration Image

Делото САПАРД за пране на пари пропадна и всички сме много възмутени. Защо обаче, не знаем. Кое от т. нар. знакови дела не е пропаднало, че да не пропадне и това? Безкраен низ от оправдателни присъди и тук-таме някоя условна. Радостта от инцидентните тежки наказания стига най-много до първата инстанция. Горната е безпощадна и заличава вътрешното убеждение на долната със свое убеждение, още по-вътрешно.

И все пак – законът един и същ, доказателствата – същите, а присъдата – обратна. Да е в едно от сто дела – да го разбереш. Да е съдебна грешка – също. Грешка обаче никой не признава – нито прокуратурата, нито съдът. Всички прави, а народът гледа накриво. В случая се стигна и до единомислие – съдът оправда недолюбваните от ОЛАФ Людмил Стойков и Марио Николов, а прокуратурата се съгласи. Хем безгрешни, хем единодушни.

Ама щели да разследват прокурора по делото, че оттеглил без знанието на началниците му протеста срещу оправдателната присъда. По какви доказателства? У нас те никога не стигат, дори да са с купища. А как ще оспориш вътрешното убеждение на един магистрат? В това е убеден човекът, това пише. Не можем да търсим сметка и за бъркотията в йерархията на прокуратурата. Преди да бъде въздигнат в конституционен съдия, бившият главен прокурор Борис Велчев ни втрещи с откритието, че тя нямала сериозен провал. Написа и книга срещу обвинителния уклон, с която стана професор. Междувременно искаше декриминализация на половината Наказателен кодекс и кореше Брюксел, че не вижда успехите му. И че там пресилват нещата с интереса си към знаковите дела.

Най-сетне да припомним, че такива вече няма след решението на новия ВСС да закрие едноименната комисия. Точка по въпроса!

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст