В навечерието на избора на главен обвинител на България прокуратурата ни се изложи като кифладжия във финала на поредното от т. нар. знакови дела. Дори може да се каже – най-знаковото, ако се съди по шума, който се вдигна около него у нас и в Европа. Подсъдими в него са бизнесмените Марио Николов, Людмил Стойков и още няколко души за източването и изпирането на 7.5 млн. евро от програмата САПАРД. След оправдателната присъда, която те получиха, за капак тази седмица стана ясно, че прокурорът Стойчо Ненков, който би трябвало да я протестира, е решил да оттегли този документ. При това положение знаковите подсъдими приключват процеса… съвършенно невинни.
По казуса с прането на пари бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков, заедно с още четирима техни сподвижници – жената на Николов – Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов, през 2010 г. бяха наказани от Софийския градски съд с ефективни присъди лишаване от свобода. Николов получи десет години решетки, жена му – Мариана осем години, а останалите четирима подсъдими – по шест години затвор. Осъдените трябва да възстановят 13 млн. лв., присвоени от европрограмата. Бизнесменът Людмил Стойков бе оневинен по това дело още на тази (първа ) инстанция.
Точно преди два месеца – на 21 септември, към оневинения Стойков се присъединиха и останалите подсъдими. Тях обаче ги оправда състав на Софийският апелативен съд (САС) с мотива, че липсват достатъчно доказателства за вината им. Ръководител на състава бе избраният после за член на Висшия съдебен съвет съдия Калин Калпакчиев.
Според съдебния състав прокуратурата е направила грешка, като е разделила делата срещу подсъдимите, и това е основна пречка за установяване на фактите по делото. Това съдебно решение предизвика остра обществена реакция. Премиерът Бойко Борисов открито се нахвърли срещу Калпакчиев, изтъквайки, че понеже е противник на вътрешния министър Цветанов, е взел пристрастно решение. Тези думи бяха изречени в присъствието на шефа на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер, който по ирония на съдбата точно когато бе оповестена тази оправдателната присъда, се оказа в София. Именно ОЛАФ преди няколко години предостави доказателствата за незаконната дейност на групата Николов – Стойков. Та сега Кеслер изрази недоумение, че при наличието на абсолютно еднакви доказателства за аферата САПАРД в Германия още през 2008 г. са осъдени двама немски граждани, а в България на втората инстанция се стига до пълно оневиняване.
В началото на октомври бившият вече главен прокурор и сегашен конституционен съдия Борис Велчев се закле, че обвинението няма да си остави магарето в калта. Ще анализираме работата на прокуратурата по казуса и непременно ще протестираме присъдата, зарече се той. В шумотевицата тогава единствено заместник главният прокурор Галина Тонева се осмели да каже, че прокуратурата може да е допуснала грешка по делото.
Тази седмица научихме, че съдебната система е по-прогнила, отколкото си въобразяват и най-големите песимисти. Оказва се, че нарушавайки всякакъв ред, апелативният прокурор Стойчо Ненков на своя глава и в последния възможен момент е оттеглил протеста на прокуратурата пред ВКС по отношение на подсъдимите Николов и Стойков. В сряда (21 ноември) и.д. главен прокурор Бойко Найденов на спешен брифинг обяви, че прокуратурата всъщност не се отказва от делото САПАРД и иска то да бъде разгледано и на трета инстанция – пред Върховния касационен съд. Прокурорският шеф обясни, че започва дисциплинарно производство срещу сгафилия обвинител и че може да се наложи Софийската градска прокуратура (СГП) да образува и досъдебно производство срещу него за възпрепятстване на правосъдието.
В последвалата истерия се изясни, че първоначално заместник апелативния прокурор на София Магдалена Лазарова е протестирала изцяло оправдателната присъда на всички обвиняеми по САПАРД. Но след като тя бе избрана за член на ВСС, делото е било разпределено на прокурор Ненков. Според Найденов той не се съобразил с правилата на прокуратурата и въпреки общото мнение е оттеглил протеста.
Странния си акт Ненков обясни с вътрешното си убеждение. Според началника му Найденов обаче Ненков не познавал добре случая САПАРД , което не предполага да е бил убеден, че постъпва правилно. Самият Ненков, който бе заплашен и с уволнение, настоя, че е оттеглил протеста само в частта му за главните обвиняеми Марио Николов и Людмил Стойков поради липса на достатъчно доказателства срещу тях и след като прочел мотивите на апелативния съд.
Интересно е обаче как той е успял да се запознае с купчините папки, за което е разполагал само с четири дни и дори успял да изложи в 30 точки аргументите си. Освен това набеденият обвинител твърди, че не действал на своя глава, а докладвал за оттеглянето на протеста си на заместник главния прокурир Галина Тонева. Тя обаче категорично отрече, при това в телевизионния ефир, това да е истина.
От цялата мъглява история единствено ясно стана, че Върховният касационен съд е призован да прецени дали има пропуски в самото разследване, да се произнесе има ли виновни, или не в аферата САПАРД, или пък да върне делото за повторно разглеждане.
Както е известно, апелативният съд твърди, че прокуратурата е сгрешила, разделяйки процеса по аферата САПАРД на две части – едното дело за източването на милионите евро, и другото – за изпирането на самите пари. Според магистратите разделянето му на две е основна пречка за установяване на фактите по него. За това обаче би трябвало да отговаря обвинителят Андрей Андреев, който е разделил делата. Междувременно той бе издигнат в специализираната прокуратурата да се бори с мафията и вече никой не му иска обяснения.
По делото срещу Николов и компания за източването на седемте и половина милиона евро от ЕС през юни 2010 г. също бяха произнесени сериозни присъди – за Николов 12 години затвор. Но на 3 август тази година друг състав на Апелативния съд – София, отмени и го върна за доразследване. Мотивите на съда бяха развити на 60 страници, на които се описва как съдията по делото Георги Колев (сега председател на ВАС) е постановил решение, пълно с противоречия, с декларативни твърдения, с некоректни факти и повърхностни изводи, които не почиват на реално установени обстоятелства по делото. При изготвянето на обвинителния акт на досъдебното производство и при постановяване на първоинстанционната присъда са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които наложиха отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Така че сагата САПАРД продължава и ще бъде едни от пробните камъни дали новото ръководство на прокуратурата ще внесе ред в хаоса. На дневен ред е и въпросът дали все пак делото да не бъде прехвърлено в Германия, както предложи вътрешния министър Цветанов. Докато чакаме отговорите, набедените за престъпници Марио Николов и компания може да кандидатстват за някой и друг милион от някоя европейска програма. И да очакват окончателното си оправдаване, за да използват средствата.
nbsp;
nbsp;
Историята
През 2006 г. Криминалната митническа служба в Германия започва разследване, което се наблюдава от прокуратурата в Аугсбург. Засечени са финансови потоци и прехвърляния на машини за преработка на месо между няколко фирми. Разследващите в Аугсбург стигат до двама немски граждани – Михаел Енгелхарт и Улрих Райзахер, двама швейцарци и четирима българи – Марио Николов, Ана Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова.
През декември 2006 г. в България започва разследване срещу групата. През февруари 2007 г. са арестувани Марио Николов, съпругата му Марияна, Иван Иванов и Людмил Стойков. На 31 май 2007 г. германските служби прехвърлят в България разследването срещу българската част от групата. Те описват подробно как българските фирми изнасяли стари машини за Германия, където те били рециклирани и продавани като нови на българските фирми на завишени цени, като покупката била финансирана с евросредства, като става дума за измама за над 15 млн. лева.
