Обикновените хора в Европа живеят по ясни и също толкова обикновени правила. Инвестират в образование, за да започнат добра работа, усъвършенстват уменията си, за да израснат в йерархията, трупат опит за по-високи доходи, съответно за по-добър стандарт, създават семейство, осигуряват му дом, раждат деца и продължават да се трудят за тяхното благоденствие, докато не достигнат онази преклонна възраст, когато и семейството, и обществото, и държавата им отдават дължимото за десетките години труд и грижи.
България също е в Европа, но, както е известно, тук обикновени неща няма. Хората, решили да инвестират в собствените си знания, получават диплома, която работодателят дори не поглежда и назначава съседа им, защото е поискал по-малко пари. Допълнителните курсове и обучения само влошават нещата, понеже твърде квалифицираният персонал у нас не е желан (все пак излиза скъпо, а сме в криза!). В случай че успеят някак да се промъкнат покрай шуробаджанащината и да си осигурят приличен доход за тричленно семейство, същите тези хора печелят единствено място в дългия списък на данъкоплатците и нищо повече. Намерението да създадат семейство и да продължат рода си е техен личен проблем, който се очаква да бъде финансово подплатен с техните собствени средства. За какво да работят иначе! И никой няма друг избор, защото алтернативата също не струва – регистриран безработен в бюрото по труда, самотен родител, хронично болен или инвалид, останал на скромната издръжка на държавата.
Българинът започва да разбира колко яко е бил прецакан от собствената си татковина, когато сложи подписа си върху брачното свидетелство. Вместо да носи данъчни облекчения или парични стимули, както е примерно в Германия (където младите двойки получават отстъпки дори когато купуват телевизор за новото си домакинство), бракосъчетанието у нас нахлузва допълнителен хомот около врата на всеки престрашил се да каже да. На първо място, брачните партньори автоматично се разделят с половината от личната си собственост, освен ако предвидливо не са подписали предварително споразумение това е мое, а това – твое.
Но санкцията всъщност е възпитателна, защото ги подготвя и занапред да получават всичко наполовина. Съпругът например може да е щастлив, че издържа сам цялото си семейство с доволната сума от 3 хил. лв. месечно, но когато се усмихне на банковата служителка, за да я убеди да му отпусне възможно най-високия ипотечен кредит с поносима лихва, тя го застрелва с въпроса: А колко получава съпругата ви?. И ако случайно е имал благоразумието да се влюби в нископлатена жена, спукана му е работата – получава малък заем с големи лихви, защото е източник на висок кредитен риск. Реши ли да продаде нещо свое, пак не може! Трябва и любимата да каже да. Без нейното съгласие дори разводът е химера, защото другата възможност е съдебно дело с доказване на вина. А то продължава дълго, но за сметка на това рязко съкращава живота и освобождава партньорите от тежкото бреме да пазят семейното достойнство. Когато всички разберат колко непоносима е била миризмата на мъжки чорапи в хола и как в семейството не е останал и един здрав сервиз (включително и този от сватбата)заради непреодолимото желание да излееш яда си върху някой близък, получаваш свобода – както физическа, така и душевна. И все пак е за предпочитане пред изпълнение от типа, докато смъртта ви раздели.
Истинският цирк обаче настъпва, когато се появи детето. То рязко покачва семейния адреналин още в зародиш, като впряга всички общи усилия в една-единствена мисия – взимане на по-високоплатен отпуск по майчинство. За никого не е тайна, че повечето представителки на женския пол са потърпевши, защото работят и се осигуряват върху скромни суми, независимо че взимат по-високи месечни заплати. Призна си го дори държавата, като публично обяви, че през 2011-а е превеждала средно по 366.79 лв. месечно за този тип обезщетения. По груби сметки това са десетина пакета памперси (от големите, с намаление). По-изобретателните бъдещи майки убеждават работодателя да ги назначи върху цялото им възнаграждение и успяват да вдигнат броя на пакетите с още няколко, ако предварително не са компенсирали увеличението със съгласието сами да плащат осигуровките върху вече новата им заплата. В резултат на сложната схема доходът им намалява правопропорционално на растежа на корема, вместо да се срине изведнъж с повече от 70 на сто.
И ето идва най-щастливият ден, когато… държавата купува още четири пакета памперси на първородния син или дъщеря, като щедро връчва 200 лв. заедно с акта за раждане. Но не месечно – еднократно! И тъй като на родителите сърце не им дава да злоупотребяват с добротата на държавата, майката бърза да се върне на работа. Започва кандидатстването за детска ясла и втора серия на кошмара отпреди раждането. В този етап от надпреварата за държавна помощ предимството е на страната на самотните майки и на хроничноболните деца, което щеше да е напълно справедливо, ако имаше достатъчно места за всички. В конкретния случай обаче логиката действа в съвсем друга посока. Та кой е луд да се жени, когато неангажиращото съвместно съжителство го изстрелва с три точки пред другите в класацията? И какво от това, че по документи детето завинаги ще е с астма? Най-много да пострада професионалната му реализация, но кой ти мисли 20 години напред! Важното е, че вместо 600 лв. за частна детска градина или 800 лв. за детегледачка семейството ще дава само 50 лв. на общинската ясла. Така по-лесно се преглъща и абсурдното правило образованият и работещ българин да не получава детски надбавки (онези 35 лв. месечно), защото прагът на богатството у нас започва от 350 лева.
Ето по този начин държавата поема грижата за т. нар. бъдеще на нацията. Ако един тийнейджър на прага на зрелостта реши да остане в България, първо доста ще се замисли дали да учи, или ще му е по-изгодно да работи… като безработен в собствената си държава. Отглеждането на дете също не е оферта, защото струва скъпо. В случай че все пак даде приоритет на новото поколение, то със сигурност няма да израсте в семейна среда. И ако всичко това все пак трябва да се случи, защото човекът, дори у нас, е социално животно и се възпроизвежда, сценарият ще се играе зад граница. И така, докато България не придобие тъжния, но напълно реален образ на стара, самотна и бездетна европейска държава. Каквото ще бъде и населението й…
