През 90-те години на миналия век големият български актьор Тодор Колев неуморно питаше нацията от малкия екран Как ще ги стигнем? Американците, канадците… без значение. Отговорът дойде в ХХI век и по-точно на 29 ноември 2012-а. Тази дата ще остане паметна за България. Защо ли? Защото не само открихме как да настигнем западняците, но може дори да ги задминем. Както се казва – да има да вземат.
След горещи дебати и политически празнословия народните ни избраници определиха цената на българското гражданство – 1 млн. лева. Българин не може да се стане току-така. Освен да те е родила майка юнашка, е нужен и дебел портфейл. Но за какво точно иде реч?
Напоследък стана модерно с уж дребни редакции в един закон депутатите да вкарват значими промени в редица други. Случаят с гражданството не прави изключение. Защото с промени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за насърчаване на инвестициите бяха изменени законите за българското гражданство и за чужденците. Нововъведенията бяха освиркани от опозицията и дори от определени фракции в ГЕРБ. Президентството и правосъдното министерство също изразиха резерви, но останаха недочути. В последна сметка новите правила вече са факт. Натурализацията ще става, ако въпросният човек има статут на постоянно пребиваващ от поне една година и е вложил не по-малко от един милион лева в капитала на българско търговско дружество. Статут на постоянно пребиваващ пък ще могат да получат инвеститори, които са внесли в капитала на наша фирма поне 4 млн. лв., притежават не по-малко от 50 на сто от дружеството и са разкрили 50 работни места. Разрешение за постоянно пребиваване у нас може да получи и чужденец, който извършва дейност по изпълнение или поддържане на инвестиции, (клас А и Б), или по друг приоритетен инвестиционен проект.
С чиновническите термини спираме дотук. Ако не сте разбрали нищо от написаното по-горе, ще обобщим, че за да може един японец например да се сдобие с нашенски паспорт, първо, трябва да вкара 4 млн. лв. в някоя фирма, с които да стане мажоритарен собственик, да наеме 50 човека и да изчака една година.
Сега вече желаещите могат да заповядат! При тази тарифа обаче никак не е сигурно, че ще има такива. А и сами си знаем, че страната ни не е чак толкова привлекателна, за да поставя подобни условия. То всеки трети българин си е стегнал багажа за чужбина, а ние ще чакаме някой чужденец да дойде тук. Може! Ако в държавата му се води война…
Грешката, както се казва, си е в нашия телевизор. Купуването на гражданство е широко използвана практика по света. Само че страните, които я прилагат, имат конкретни цели и според тях определят правилата. Ние обаче сме точно в позицията барабар Петко с мъжете. Слагаме летвата високо, без да е съвсем ясно какво очакваме да постигнем, ако някой я прескочи – да ограничим или да улесним чужденците.
Ето защо казахме в началото, че открихме как да стигнем американците, но дали в претенциите си не ги дори задминахме? В САЩ също се дава гражданство за инвестиция, но размерът е само 1 млн. долара, а целта е да се привлекат иновативни и креативни предприемачи. В Канада бизнес емиграцията е дори по-лесна – необходими са вложения в компания от порядъка на 400 хил. долара.
Ще каже някой Америка е далече и там нещата стоят другояче. Да, ама не. И в Европа е същото. Испания например се кани да предлага разрешителни за пребиваване на чуждестранни граждани, които купят жилища на стойност над 160 хил. евро. Планът, който се очаква да бъде одобрен най-късно до края на годината, цели раздвижване на имотния пазар и е насочен най-вече към китайски и руски богаташи. И правилно – иберийците имат над 700 хил. непродадени жилища, безработицата в страната е над 25% и единственото им спасение са чужденците. А мизата е съвсем поносима и със сигурност няма да са малко желаещите да вземат испански документи.
Продължаваме с Унгария, която също дава гражданство срещу инвестиции. В случая всеки чужденец, който купи държавни ценни книжа за поне 250 хил. евро, може да стане унгарец и да получи правото да живее и да работи навсякъде в ЕС. Мярката отново е насочена към богатите от Китай и Русия, а целта е да се намали огромният държавен дълг, падежите по който са през идните години.
Но да се върнем у нас. Очевидно е, че продажбата на българско гражданство не цели намаляването на външния дълг (той и без друго не е висок). Няма да раздвижи и имотния пазар, защото депутатите отхвърлиха предложение паспорт да се дава и за покупка на скъпо жилище. За съжаление няма да привлечем и качествени инвеститори. Исканите милиони са едно на ръка. Големият проблем пред чуждестранните бизнесмени обаче е огромната бюрокрация и повсеместната корупция у нас. Именно за премахването на тези язви на българската икономика няма назначено лечение. Което донякъде обезсмисля и очакванията за наплив на кандидати за българско гражданство.
