Финансовият министър на Великобритания Джордж Озбърн обяви на 26 ноември в 15.30 ч. по Грийнуич името на новия управител на Бенк ъф Инглънд. От кандидатите да наследят сегашния кормчия Мървин Кинг, чийто мандат изтича в края на юни 2013-а, Озбърн си избра канадеца Марк Карни (управител на Канадската централна банка), чието име не фигурираше в листата. След номинацията се разбра, че Озбърн навил Карни да заеме поста миналата седмица. Двамата договорили годишна заплата от 624 хил. англ. лири (около 1 млн. щ. долара), включително и пенсионните отчисления. Карни не се е ангажирал с осемгодишния срок на мандата. Той ще остане начело на Бенк ъф Инглънд пет години. Аргументите му били, че не иска да работи прекалено дълго като централен банкер и че в края на 2018-а изтича и срокът му като председател на Борда за финансова стабилност.
По повод избора на Карни агенция Блумбърг припомня една среща на световния финансов елит през февруари 2010-а, състояла се в Икуалит, само на 195 мили южно от Арктическия кръг. Облечени в дебели палта, за да се предпазят от минусовите температури, стражите на глобалното стопанство отпътували за скования от ледове крайбрежен град с кучешки впрягове. И докато англичанинът Кинг седял послушно зад водача на шейната, канадският му колега управлявал сам своя впряг от кучета хъски. Така както през юли догодина ще поеме юздите и на Бенк ъф Инглънд от ръцете на 64-годишния Кинг.
nbsp;
Четиридесет и седем годишният Карни е първият чужденец, който ще управлява централната банка на Острова в нейната 318-годишна история. Той ще е и най-младият й шеф за последния половин век. И за разлика от английските си (вече бивши) конкуренти, ще осъществи неотложните структурни промени на старата дама като човек, който не е замесен в банкови скандали и е независим от местните политически кръгове и влияния.
Три обзора, поръчани от управителния борд на Бенк ъф Инглънд и публикувани през ноември, критикуват йерархичната структура на институцията и подчертават, че на банковия персонал трябва да се разреши да е по-напорист. Самият Озбърн разшири правомощията на централната банка в хода на финансовата криза и я направи регулатор на местната банкова и финансова система. Това ще усложни задачата на новия банков управител, който вече не трябва да е само надзорник на лихвената политика.
Преди да се стигне до изненадващия избор на Карни, челната тройка на кандидатите да наследят Кинг изглеждаше така: Пол Тъкър – заместник-председател на Бенк ъф Инглънд, лорд Търнър – председател на английската Агенция за финансови услуги, и Джон Викърс – шеф на независимата банкова комисия на Острова. В надпреварата участваше и Шарън Боулс – председателка на комисията за икономическа и парична политика на Европейския парламент.
Фаворит на фирмата за залагания Уилям Хил (която не бе включила Карни сред кандидатите) беше Тъкър със залози 1 към 4 на 26 ноември, часове преди изявлението на Озбърн. Това означаваше, че при четири заложени английски лири победителят получава една лира печалба. Залозите за Викър бяха 6 към едно, за лорд Търнър – 10 към едно, а за госпожа Боулс – 20 към едно.
Още през юли обаче стана ясно, че Тъкър трудно би се преборил за поста на Кинг, защото името му бе замесено в скандала за манипулациите на междубанковите кредитни лихвени проценти LIBOR. Запис на телефонен разговор от 29 октомври 2008-а между Тъкър и бившия шеф на Барклейз Боб Даймънд показва, че Тъкър се е интересувал дали банката не може да намали лихвените си котировки за LIBOR. Тъкър проучил въпроса, след като пожелали анонимност официални представители на правителството го запитали защо Барклейз подава най-високите лихвени котировки. Диалогът между Даймънд и Тъкър по-късно бил предаден на оперативния изпълнителен директор Джери Дел Мисиер, който го изтълкувал като правителствено разрешение хората му да внасят по-ниски лихвени котировки.
За да предпази банковата система на Канада от влиянието на световната финансова криза, Карни предоставя допълнителна парична ликвидност на националната финансова система и до 2010-а държи основната лихва на страната на възможно най-ниското ниво от 1 процент. През 2010-а повишава лихвените проценти три пъти и единствен от централните банкери от Г-7 е готов да продължи да качва кредитните разходи и да се въздържа от покупки на активи, защото канадските банки разширяват кредитирането на реалния сектор.
Според Дейвид Бланчфлаур – бивш член на паричния комитет на Бенк ъф Инглънд:
Карни е цяла глава над другите кандидати. При това той не е единственият чужденец на ключова позиция в английската институция. Например член на паричния й комитет от 1997-а до 2001-а е американката Диан Джулиъс, а по-късно и Адам Поузън, чийто мандат изтече в края на август. Австралиецът Кит МакМахон пък е работил в Бенк ъф Инглънд повече от две десетилетия, като от 1980-а до 1986-а е бил заместник-управител.
nbsp;
Марк Джоузеф Карни е роден на 16 март 1965-а във Форт Смит в семейство на учители. Има двама братя и една сестра. Дипломира се като бакалавър по икономика в университета в Харвард през 1988-а. По-късно се обучава в Оксфорд, където последователно защитава магистърска степен по икономика през 1993-а и докторат през 1995-а.
Карни е женен за англичанка, с която се запознава в Оксфордския университет. Двамата имат четири дъщери и живеят в Рокклиф Парк в Отава. Приемайки да оглави Бенк ъф Инглънд, Карни ще подаде документи за английско гражданство.
Тринадесет години от кариерата на Марк Карни преминават в офисите на Голдмън Сакс в Лондон, Токио, Ню Йорк и Торонто. На 5 август 2003-а той става заместник-председател на Бенк ъф Канада. Година по-късно се прехвърля във федералното министерство на финансите на Канада, където от 15 ноември 2004-а до октомври 2007-а е старши помощник на заместник-министъра на финансите и негов заместник в Г-7. Работи под ръководството на финансовия министър либерал Ралф Гудейл и на консерватора Джим Флахърти.
В Бенк ъф Канада Карни се връща през ноември 2007-а, след като е избран за неин управител. До 1 февруари 2008, когато официално встъпва на този пост, е съветник на излизащия в пенсия Дейвид Додж. През 2008-а, когато става гуверньор Карни е и най-младият шеф на централна банка в страните от Г-8 и Г-20.
Заради начина, по който се справя по време на финансовата криза, Карни е избран от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 2010-а. През май 2011-а той е определен за ползващия се с най-високо доверие канадец от редакционния колектив на Рийдърс дайджест. А през октомври 2012-а списание Юромъни го обявява за Централен банкер на 2012-а.
На 4 ноември 2011-а Карни е избран за председател на Борда за финансова стабилност на Базел, което той отдава на високата репутация на финансовата система на Канада и на водещата роля на страната при разработването на най-важните международни реформи. Мандатът му на този пост е три години и той ще го запази, след като напусне Канада.
През последната година, в която Карни е шеф на международния банков надзор, той работи за по-строго регулиране на световните кредитни институции. Влиза в пряк сблъсък с главния изпълнителен директор на Джей Пи Моргън Чейз Джейми Даймън относно изискванията за по-висок банков капитал. В реч в Монреал на 8 ноември Карни подчертава, че мерките за засилване на финансовата стабилност по-скоро подкрепят икономическия растеж и създават работни места, а не работят срещу тях дори в краткосрочен план.
