Повикът на ръководството на новия Съюз на съдиите (в лицето на новоизбрания председател на съюза Таня Маринова) за бързи разследвания срещу магистрати, за които има съмнения, че са сгазили лука, заслужава похвала. Логиката на подобно искане е, че ако бъдат събрани доказателства срещу някой съдия, прокурор или следовател, той трябва да бъде отстранен незабавно, а при доказана невинност бързото разследване ще помогне магистратът да не бъде държан в зависимост.
Повод за това предложение беше олелията около Венета Марковска и провалената й клетва като конституционен съдия. Това предизвика професионалната организация да призове Висшия съдебен съвет (ВСС) да провери движението на всички разследвания срещу неизвестен извършител по данни, свързани с дейността на магистрати.
Ако се концентрираме върху израза бързо разследване и особено ако разширим периметъра към бързи процеси срещу магистрати, ще видим, че това са две взаимно изключващи се понятия. Такива не съществуват през последните шест години, откакто се намираме под зоркото наблюдение на Европейската комисия. При сигналите срещу магистрати бързината е характерна по-скоро относно бързото им потулване.
Един от най-пресните примери в това отношение е проверката, която извършва от доста време Инспекторатът на Върховната касационна прокуратура (ВКП) на действията на прокурора в Софийската апелативна прокуратура и неин бивш шеф Вичо Вичев. Както неведнъж сме припомняли, магистратът е обвиняван от своя колежка, че е баща на нейното дете, но той отказва да го признае. Според твърдения на майката, (която е районен прокурор), Вичев представил пред съда лъжлив документ, че му е направена вазектомия и по тази причина не можел да е родител на детето. Най-малко от една година Инспекторатът проверява извършил ли прокурорът документно престъпление, или не е. Ето на това му се викат бързи действия по разследване на сигнал срещу магистрат.
В друг по-отдавнашен – но не по-малко нашумял случай на разследване на магистрат, също бяхме свидетели на оперативни действия по сигнал срещу сегашния заместник-шеф на Софийския градски съд Петя Крънчева. Името на Крънчева и получаването от нея на 200 хил. евро за освобождаването от ареста на Златко Баретата бяха споменати във видеоматериал, приложен като доказателство по делото за подкуп срещу съдията Петър Сантиров, бившия военен министър Николай Цонев и бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Сигналът за вземане на подкупа бе подаден от прокурора по делото Божидар Джамбазов в началото на 2010 г., а едва в края на ноември същата година Върховната прокуратура отчете, че Крънчева не е извършила никакво престъпление.
Когато става въпрос за един сигнал, подаден в прокуратурата три месеца след датата на предполагаемото деяние, да се събират доказателства в минало време по такъв повод и очакването от тях нещо да излезе, е, силно казано, преувеличено, обясни тогава говорителят на прокуратурата Стелияна Кожухарова. Един от доводите на Инспектората да прекрати проверката бе, че във видеозаписа не се споменавали свидетели на вземането на парите.
В подобна на гореописаната ситуация обаче ВСС не би могъл да упражни контрол по разследването (за какъвто настоява новият съдийски съюз), тъй като членовете на кадровия орган нямат допуск до класифицирана информация, макар че подобна информация – за подкупи, вземани от магистрати, тече в ефира на голяма част от прилаганите СРС-та по оперативни дела. Държавната комисия за сигурност на информацията (ДКСИ) дори навремето влезе в полемика със съдебните кадровици относно достъпа им до тайна информация и в крайна сметка се оказа, че според сега действащите норми кадровиците не се водят магистрати и по тази причина не могат да четат секретни материали.
В малкото случаи, в които разследване срещу магистрат (било то бързо или бавно) стига до съд или до образуване на дисциплинарно производство от ВСС, служителите на Темида се отървават с лека присъда или биват оневинявани според принципа гарван гарвану око не вади. Досега на пръстите на едната ръка се броят ефективните присъди срещу магистрати. Осъдени съдии все още няма, а от представители на обвинението в затвора има само двама прокурори – един от Шумен и един от Плевен. По всяка вероятност съдията Петър Сантиров ще излезе невредим от обвиненията в даване на рушвет, след като съдът на първа инстанция постанови оправдателни присъди по цитираното по-горе дело срещу него и бившия военен министър Николай Цонев.
Сред най-шокиращите примери за измъкването на служителите на Темида от гръмки скандали с тяхно участие е аферата с апетитните имоти край Приморско, прилапани от бедни роднини на видни магистрати. Шумът около раздадените на безценица парцели окончателно приключи без наказани, след като ВАС отмени през май тази година наказанията на колегите си Николай Урумов, Андрей Икономов и Панайот Генков. Тримата бяха порязани от ВСС с намаляване на 25% от заплатата им, но в крайна сметка решението на кадровия орган беше отменено с мотива, че не е ясно с какво точно те са нарушили моралните норми на гилдията. Преди това друг петчленен състав на същия съд отмени и наказанието на съдия Деница Урумова (дъщеря на Николай Урумов) за придобиването на евтин парцел с обяснението, че когато е станала собственик, тя все още не е работела в системата, и е нямало как да урони Етичния кодекс на магистратите. Сега тя отново е възстановена на работа в Окръжния съд в Благоевград, откъдето бе уволнена заради скандала. По-рано на поста му шеф на Софийския апелативен съд бе възстановен Веселин Пенгезов, чиято дъщеря също бе замесена в имотната далавера. Така след тези решения на ВАС окончателно се сложи край на т. нар. скандал Темида бийч, без да бъде наказан нито един магистрат.
Без кой знае какви последствия за героите в него завърши и кадровият скандал с плевенския бизнесмен Красьо Черния. Въпреки доказаните си контакти с нарочения за съдебен лобист плевенчанин малцина от десетките замесени в аферата магистрати получиха адекватни наказания. Най-сериозно пострадаха двама от членовете на ВСС – Иван Димов и Стойко Стоев, които бяха отстранени от съдебния съвет и уволнени от системата. Повечето от останалите десетки магистрати, които изплуваха от тефтерчето на плевенския предприемач, се отърваха с понижение в ранг.
Но дори и тези наказания се оказаха безпредметни, тъй като плевенският бизнесмен си остава недоказан лобист. Подобно на своите предполагаеми контрагенти от съдебната сфера Красимир Георгиев бе оправдан окончателно и по двете дела, които се водеха срещу него – за укриване на данъци и за лъжесвидетелстване. Твърдеше се, че преди години Красьо излъгал прокурор във връзка с разследване за търговията с влияние в съдебната власт, като казал, че не познава магистрати.
Съдебните преследвания срещу него обаче приключиха, след като преди две седмици Върховната касационна прокуратура обяви, че е съгласна с решението на Софийския градски съд (СГС) да го оневини по т. нар. дело за конфликт на интереси. Така Черния излезе по-бял от снега по тази афера. Съдът прие, че деянието на подсъдимия е несъставомерно и че са налице редица пропуски при разследването от разследващите органи. Сега излиза, че напразно са наказани магистратите от тефтерчето на Красьо, след като съдът го изкара в крайна сметка невинен.
Сред най-коментираните напоследък скандални истории със замесени магистрати е и делото за обида, което съдия Мирослава Тодорова все още води срещу вътрешния министър Цветан Цветанов. Бившата шефка на съдийския съюз атакува министъра заради негови изявления в медиите, според които Тодорова действала в услуга на мафията и така накърнил престижа й. На първа инстанция Пловдивският районен съд оправда Цветанов. Предстои втората фаза на делото – и да видим доколко независими от изпълнителната власт са по-горните съдебни инстанции.
