От тъмните дебри на родното здравеопазване здравни гномове нашепват клетви за дълбока реформа. На талази се носи мирис на гнилоч и пари. Държавни болници затъват в алъш-вериш със скъпоструващи лекарства за редки болести на деца, купувани на цени в пъти по-високи от реалните, при това заплащани не по приетите правила , а по еднолични решения и хронологичен ред на високопоставени чиновници.
Както вече “Банкеръ” писа, проверка на Министерството на здравеопазването в седем държавни болници – четири в София (УМБАЛ “Свети Иван Рилски”, СБАЛДБ “Проф. Иван Митев”, УМБАЛ “Александровска”, УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”) и по една в Пловдив (УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив), Варна (УМБАЛ “Света Марина” – Варна) и Плевен (УМБАЛ “Д-р Георги Странски” – Плевен) установи драстични разминавания в цените на едно и също лекарство -закупено от една болница за 46 427.70 лева, а от друга за 150 402 лева.
При друг случай столична болница купила медикамент за 517 лева (ИСУЛ), докато лечебно заведение в Пловдив е платило за същия продукт 8500 лева (УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив). Разяснихме и на какво се дължи тази фрапантна разлика – на това, че лекарствата не са регистрирани в Позитивния лекарствен списък в България и нямат официално определена цена. Те се закупуват по специален ред за конкретен пациент, а средствата идват директно от бюджета на МЗ чрез трансфер към Здравната каса , който както се оказва от стенографски протоколи от сайта на НЗОК, може много сериозно да бъде надвишен именно поради сериозното , икономически и логически неоправдано набъбване в пъти на цените.
Боледуващото здравеопазване
С намерението да разплетем това кълбо направихме анализ на таблицата с лекарства, болници, цени и доставчици, публикувана на сайта на здравното министерство. Справка с таблицата показва, че общо по доставки на лекарства е заплатено 114 020 552 лева. Отчетените разходи за сравнение, които са предоставени, при минимална единична цена и средна единична цена варират между над 93 000 000 и близо 109 000 000 лева. Разбирайте – спестяванията, които могат да се направят спрямо минималните цени са близо 21 млн. лева, а спрямо средните цени над 5 млн. лева. Данните обаче не показват в кой джоб отива ценовата разлика – дали за конкретен доставчик, болница или някой друг. Ето защо направихме „кой с кого“- анализ и обобщение на лекарствата, болниците и доставчиците, при които има най-големи отклонения между реално платените суми и разходите, изчислени по минимални единични цени.
На първо място, като комбинация, се нареждат лекарството Koselugo 10 mg, УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и доставчика „Кабо Фарма“. От всички, най-голям потенциал за спестяване на някоя и друга държавна пара има тук. След тях са лекарствата Vyjuvek/Ultomiris, СБАЛДБ “Проф. Иван Митев” и доставчика „Реимекс Фарма“. Чести отклонения има и при комбинацията с лекарството Ambisome, УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив и доставчика „Кабо Фарма“.
Реално погледнато при лекарствата най-големи разлики между реално платеното и хипотетичния разход при най-ниската отчетена единична цена има при: Koselugo 10 mg (5.03 млн. лeва) и Ultomiris (2.44 млн. лева). Това е за всички болници в таблицата на здравното министерство! С други думи, това е размерът на потенциалното надплащане спрямо най-ниската установена цена за съответното лекарство. По доставчици най-големите разлики между заплатеното по договори и минималните единични цени на всички лекарства са при – „Реимекс Фарма“ (6.84 млн. лева) и „Кабо Фарма“ (5.20 млн. лева. Трудно е обаче да заключим, че това са реалните печалби на дружествата, понеже разликата може да се дължи на различни договорни условия.
По болници най-големи ценови отклонения между заплатеното и потенциалното купуване на лекарствата на минимално отчетените цени има при: УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив (9.68 млн. лева) и СБАЛДБ “Проф. Иван Митев” (7.08 млн. лева). Но отново – това не означа, че болниците са получили директна финансова облага, а по-скоро става въпрос за неефективно изразходван обществен ресурс.
Е, тогава къде е разковничето?
Нека вземем за пример основните доставчици за лекарството Koselugo capsules (hard) 10 mg в УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, които са „Кабо Фарма“ и „Капитал Фарм“.
Според таблицата с лекарства, болницата, освен че е сключила договор с въпросните доставчици да купува Koselugo capsules (hard) 10 mg на цена близо три пъти над минималната такава (дадената за сравнение е 13 100 лева), тя се е споразумяла да купува лекарството като за 25 mg, т. е. цената ще е по-висока за лекарство с по-малък милиграм. Важно уточнение е, че само при извършените доставки (на 18 февруари, 18 март, 26 юни, 15 юли, 28 юли, 21 август, 16 септември, 30 септември, 29 октомври, 4 ноември и 4 декември 2025 година) има разминаване в милиграмите. Всички останали доставки (за 10 mg) от лекарството са отчетени, както трябва, но отново на по-високи цени. Освен това за периода 18 февруари 2025 година и 4 декември 2025 година болницата купува общо 92 броя от лекарството, за цена, варираща от 35 000 лева до 82 000 лева. Целият масраф излиза около 5 600 000 лева.
Именно тук се появява отговорът – когато при едно и също лекарство, независимо кое, се наблюдат отклонения от десетки хиляди левове, когато едни и същи болници, едни и същи доставчици се появяват многократно в списъка на най-големите разлики, то тогава може да си направим извод за добре структуриран модел, въртящ се в полето на законовите вратички.А дали тези разсъждения не навяват и мисъл за може би добре организирана схема, нелоялна конкуренция и дори може би картелни споразумения за цени – това е въпроса на проверка от съответните органи и институции. А кой печели от цялата разбория?… Данните не могат да ни дадат категоричен отговор! Но със сигурност той ще е някъде по веригата на между провеждане на договарянето, одобрение на лекарствата, одобряването на плащането и разни недобросъвестни лобита по тази верига.
Оказва се, че пари в здравната система има, само трябва да знаеш къде да бръкнеш…
При доставката на лекарства за редки болести обаче може да се появи друг проблем – въпросните гореспоменати болници могат да не успеят да си набавят конкретните медикаменти поради факта ,че ги няма в Позитивния списък и така най-ощетените да са пациентите , като за този тип заболявания това не рядко е единствената възможност и надежда за тях..Както почти винаги в българската реалност на българското здравеопазване една много добра идея за по-широк достъп на пациентите до лечение постепенно води до странични негативни резултати и схеми , които категорично не са в полза на пациентите , въпреки че идеята има именно този замисъл Ето защо, под благородния мотив да се облекчи процедурата за снабдяване на болниците с продуктите, през 2018 година по предложение на ГЕРБ, лечебните заведения бяха освободени от обществени поръчки за тях. Мотивите на вносителите бяха, че лекарствата не подлежат на ценова регулация, като има малък на брой доставчици, което на практика обезмисля процеса по възлагане на обществени поръчки. Вносителите на предложението бяха Даниела Дариткова и Данаил Кирилов.
Единствен депутатът от БСП Георги Михайлов предупреди, че промените всъщност отварят широко вратата пред всяко лечебно заведение да сключи “мълчаливо” споразумение с определен дистрибутор. И на практика да реализира добре познатата схема с един-двама монополисти, които повишават цената с 40 – 50 пъти.
Предупреждението на Михайлов обаче увисна във въздуха. Данаил Кирилов го определи като “хиперболично” и успокои, че такъв драстичен ръст в цените направо е невъзможен. И така промяната бе приета.
Осем години по-късно пророчеството за шокиращо високи цени се сбъдна. И се заговори за поредни промени, за „електронизация“, „прозрачност“, „нулева толерантност към корупцията“ и „борба с олигархията“ и “мафията в бели престилки“. Истината е, че здравеопазването се превърна в бизнес за печалба и влияние, използващ човешката уязвимост като валута и това се случва години наред пред очите ни. В същото време институции мълчат, а отговорността се прехвърля като горещ картоф.
Опасни връзки
Източник на „Банкеръ“, пожелал анонимност, коментира, че в схемата с дистрибуцията на лекарства за редки болести за деца участват хора, които имат близки и най-вероятно важни за бизнеса им връзки с високите етажи на властта.
Пример за такива връзки е компанията “Реимекс Фарма”, която е собственост на Янко Попстоилов и баща му Пламен Попстоилов. “Реимекс Фарма” и собствениците й са били обект на разследвания, уличаващи ги в интересни познанства. Разследване на сайта BIRD например ги свързва с подуправителя на здравната каса проф. Момчил Мавров и Бойко Пенков (бивш заместник-министър на здравеопазването). Компанията разработва схема за лекарство за редки болести , целенасочено дерегистрирано от Позитивния лекарствен списък: Мавров подпомага решението на НСЦРЛП за дерегистрацията на медикамента от лекарствения списък, а Янко Попстоилов постепенно се превръща в доставчик- монополист при доставките на продукта чрез управляването от него компания.
При проверка на лекарствения пазар за редки болести на 27 март 2025 година , Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) установява нарушение на “Реимекс Фарма”. Според публичния регистър на антимонополния орган производството е образувано по сигнал на “Фарма Трейд БГ” срещу “Суикс Биофарма”, като санкцията засяга и “Реимекс Фарма”, на която е наложена имуществена санкция в размер на 11 674 лева. Нарушението е свързано с отказ от оказване на съдействие, с което се възпрепятства и затруднява проучването на комисията на необоснован отказ от доставка на лекарствен продукт.
Проучването на КЗК на практика доказва съществуването на схема, при която ограничен брой фирми контролират достъпа до определени скъпоструващи лекарства и достъпа на други “играчи” до пазара.
От информацията, с която разполагаме, Янко Попстоилов
(един от собствениците на “Реимекс Фарма”) е свързан с дружествата “ДКЦ-Медико”, “Имплантик Активи”, “ОТС Кепитъл”, “Пропърти Инвест България 2021” и Асоциация на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти за лечение на редки болести, която излезе с позиция, че здравното министерство представяло “неверни, непроверени и правещи внушения” данни за злоупотреба с обществен ресурс.
Заедно със Станислав Карадонов и Васил Лесов (собственици на “ДКЦ-Медико”), Попстоилов-син e също част от съвета на директорите на ДКЦ-то. От 30 септември 2025 година “ДКЦ-Медико” се влива в “ОТС Кепитъл”, където до 9 декември 2025 година представител в съвета на директорите също е Янко Попстоилов. Освен това “ДКЦ-Медико” е едноличен собственик на капитала на “Пропърти инвестмънт България 2021”, където Янко Попстоилов отново е бил в съвета на директорите. Сега в съвета на директорите е Костадин Гущанов, който е свързан с Попстоилов през “Пропърти инвест България 2021”, тъй като Гущанов е управител на дружеството “Кюприа” – собственост на “Пропърти инвест България 2021”.
Казусът обаче се разгръща отвъд общата представа за източване на здравната система чрез клинични пътеки и фиктивни хоспитализации.
Притеснително е, че около тези бизнес отношения, изплуват имена от съдебната власт. Например с бащата на и. ф. председател на Върховния административен съд (ВАС) Любомир Гайдов – Панайот Георгиев Гайдов. Първоначално Гайдов-баща се вписва като управител и едноличен собственик на капитала на бургаската фирма „Индустриалпроект“ в края на 2009 година. Впоследствие той прехвърля дяловете на фирмата на Виктор Любомиров Гайдов (син на Любомир Гайдов) и става “Индустриалпроект” ООД със съдружници внук му и Веселина Николова Ковачева. Дружеството се преобразува в “Индустриалпроект” АД през 2018 година, като собственик е Караданов от 2020 година. Карадонов, който е свързан с Янко Попстоилов. Това, разбира се, е
верига на корпоративни връзки
и трудно би се превърнало в доказателство за влияние и конфликт на интереси.
Интересен детайл от кариерата на Любомир Гайдов обаче е, че той е бил заместник-министър на здравеопазването в две правителства – от август 2009 до ноември 2009 година при кабинетът “Борисов 1”, докато здравен министър все още беше Божидар Нанев и от октомври 2016 до февруари 2017 година в служебния кабинет на Огнян Герджиков, когато Илко Семерджиев беше министър на здравеопазването.
Друго интересно име, което може да се счита за още една причина за наблюдаваната дълга институционална “тишина” в казуса със скъпите лекарства, е Кирил Тончев (син на експредседателя на ДАНС Пламен Тончев и сегашен председател на Комисията по досиетата). Връзката е, че Тончев-син става съдружник с Янко Попстоилов в “Мед Хелт” през август 2024 година. От справка с Търговския ретистър става ясно, че от 21 март т. г. управител е само Кирил Тончев.
Това е истински здравен миш-маш с горчив привкус на загоряло… А замитането на проблема под килима досега е достатъчно ясен знак за тоталната абдикация на държавата от живота на хората.
