Десетте гряха на финансист №1
1. Бави, редуцира или не плаща задължения по изпълнени обществени поръчки.
2. Въвежда Единното платежно нареждане, което ще предизвика хаос в плащанията към държавата.
3. Бави и не връща данъчен кредит.
4. Манипулира бизнеса с безкрайните си изявления за промяна в ставката на ДДС.
5. Обеща, но не въведе Данък Богатство.
6. Въведе на пожар данък върху лихвите по влоговете.
7. Разстрои работата на няколко държавни администрации с променливите указания за местенето им.
8. Не предприе нито една антикризисна мярка.
9. Вдъхнови междуфирмената задлъжнялост.
10. Влоши бизнес климата в страната.
nbsp;
Фискалната стабилност, наложена ни от емисаря на Световната банка, понастоящем български финансов министър – Симеон Дянков, изпомпа жизнените сили на българския бизнес и вече го постави на колене. Безцеремонният фискализъм, от типа Всичко за фронта, всичко за победата! (разбирай – за бюджета), обезкърви реалната икономика във времена, когато тя отчаяно се нуждае от ресурси и подкрепа. Защото в икономиката и производните на нея финанси много често две плюс две не прави четири, а пак две, че дори и нула. Такъв е и ефектът за реалната икономика от събирателската дейност на главния финансист на държавата. Ето защо и икономиката на България нараства с 0.5% на годишна основа през третото тримесечие на тази година и с 0.1% спрямо предното тримесечие, по данни на НСИ. А защо ли нараства средната работна заплата в реалния сектор? Защото бизнесът е станал по-щедър към работниците? Не, просто, притиснати от кризата и мерките на Дянков, работодателите съкращават хора, и то най-нископлатените, което е логично, и по тази причина сумата на по-високите възнаграждения се дели върху по-малко заети.
Но откъде тръгва всичко?
Държавата не плаща навреме реализираните от фирмите обществени поръчки. Нещо повече, тя бави или не връща полагащия им се данъчен кредит. Големите фирми прехвърлят бремето си на средните, те пък на малките фирми доставчици. Това генерира междуфирмена задлъжнялост, която расте лавинообразно от година на година. Фактът, че държавата не се издължава навреме, влоши морала на плащанията. И просрочването на задължения се превърна в национален спорт. Защото когато най-големият платец – държавата, не е дисциплиниран, ефектът на доминото става неизбежен. С поведението си държавата дава достатъчно аргументи на всички неизрядни платци, които се оправдават с нея.
Дянков, разбира се, неколкократно се кле в парламента, че не дължи и стотинка на бизнеса. Последният му дълг бил от 5.5 млн. лв. по Водното огледало в Кърджали, които той плати през лятото.
Бизнесът обаче твърди, че държавата дължи над 200 млн. лв. по изпълнени обществени поръчки и още толкова като невърнат ДДС на фирмите. По последни данни на Стопанската камара от края на септември 2011 г. държавата бави на частния сектор 457 млн. лв., като малко повече от половината са от държавния бюджет, а останалите са задължения на общините. Изчислено като последици, това означава пряк негативен ефект за икономиката от около 1 млрд. лева. Държавата не плаща на предприемачите, те на доставчиците си, на работниците и следва една безкрайна спирала.
Нулевият дефицит на държавата излиза солено на всеки зает в частния бизнес. Ето и някои доказателства за това.
Около 10%, или 40 000 от регистрираните, малки и средни предприятия ще обявят фалит до края на годината, заяви преди дни Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малките и средните предприятия. Пазари вече се отварят, но тези фирми нямат оборотни средства, за да излязат на тях.
Според последните ни изчисления междуфирмената задлъжнялост ще надхвърли 110 млрд. лв. при 160 млрд. лв. обща задлъжнялост в страната. Това пък каза председателят на БСК Божидар Данев. В дъното на тези тревожни числа е държавата, която е най-големият неизправен длъжник. От друга страна, бизнесът, който е абсолютно безсилен да си получи вземанията, става съвкупен кредитор на държавата. Хазната трябва да се издължи за един месец, но тя не го прави и не й пука, обяснява Данев. Защо фирмата не заведе дело ли? Ами представете си една малка фирма, която трябва да води дела по шест-осем години без ясен резултат. Отделно от това и на първа, и на втора инстанция, да внася по 4% от претендираната сума, обяснява той.
Българските съдилища са тромави и корумпирани. Ето защо едва 390 компании са обявили официално фалит у нас през миналата година. Това сочи годишната статистика на международния кредитен застраховател Кофас за страните от Централна и Източна Европа. За сравнение, през 2010 г. техният брой е бил 462. Според официалните данни в България в момента са регистрирани около 314 хил. дружества. Така нормата на несъстоятелност (брой фалити към общ брой фирми) е едва 0.12 на сто.
Основните причини за смешно ниското равнище на несъстоятелност в България са бавните съдебни процедури в страната, които понякога отнемат няколко години, и възможността длъжниците да игнорират предвиденото в закона задължение да подадат иск за несъстоятелност в рамките на 30 дни, когато са в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. Още причини са свързани с нежеланието на кредиторите на стартират процедура по несъстоятелност към длъжниците си, когато те нямат обезпечения. В този случай кредиторите се нареждат на осмо място в реда на длъжниците, при това ако още са останали активи. Друга причина са опитите от страна на длъжника за заобикаляне на закона чрез плащане на ръка само за определени кредитори (често срещана ситуация, особено когато има запор на банкови сметки).
Голямата дилема е дали дълговете ще блокират дългосрочно растежа, или растежът ще намали риска от свръхзадлъжнялост, коментира шефът на БСК Божидар Данев.
По думите му и през следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения при слаб растеж на икономиката. Високата задлъжнялост, продължаващата декапитализация на предприятията и обезценяването на активите ще създават натиск и върху банковата система, подчерта още Данев.
Крайният резултат от натрапваната насила финансова стабилност се видя и при пререгистрацията на фирмите. Половината от българските фирми не се пререгистрираха, а напуснаха пазара. Депозитите се увеличават от едноличните търговци. Продават си бизнеса и чакат други времена. Изводът е, че данъчната политика е лоша за домакинствата и за малките и средните предприятия, защото те напускат. Домакинствата – като си пращат децата зад граница, а фирмите – като закриват бизнеса си, обобщи преди време ситуацията лидерът на ДСБ Иван Костов.
nbsp;
nbsp;
Мнения
Божидар Данев, председател на БСК:
Напълнихме се със сламени фирми
След спекулативния бум на нашата икономика през периода 2003 – 2005 г. започна постепенното й балансиране. Но идването на власт на новото правителство през 2009-а докара жесток дефицит в ликвидността. За голямо съжаление, за да няма дефицит в бюджета, държавата започна да реже и забавя плащанията към бизнеса. Бяха ударени средни и големи фирми, а ударът рефлектира по линия на доставчиците в средния и дребния бизнес. Абсолютно некоректно и незаконно държавата си прибра между 7 и 10% от вземанията на бизнеса през една сделка с посредничеството на Българската банка за развитие. Голяма част от фирмите имаха кредити, изтеглени при лихвени нива около 13%, и се изправиха пред невъзможността да ги обслужват.
През април 2011-а година правителството клекна на синдикалния натиск и вдигна минималната работна заплата. Големите предприятия успяха да изпълнят новите изисквания, защото имаха все пак някакви финансови запаси. Малките обаче, без никакви ресурси, на практика хлопнаха кепенците. Националната ни статистика е доста красноречива – в 49% от средните и дребните предприятия има нулева заетост. Това означава, че единствен собственикът се опитва сам да се измъкне за косите.
По наши анализи освен фамилния бизнес най-тежко пострадаха предприятията с до 100 души заети. Там собствениците бяха принудени да съкратят най-много работни места. Преценете сами – през последните три години са закрити 400 000 работни места, като само за тази година – до септември, техният брой е 93 хиляди.
В момента икономиката ни е пълна със сламени фирми и това замъглява картината. Проблемът е, че те съществуват в правния мир, регистрирани са, но ги няма във финансовия мир – те не плащат социални и здравни осигуровки, с една дума – не работят.
nbsp;
Пламен Орешарски, бивш финансов министър:
Никакви антициклични мерки
Големият проблем дойде още в началото на мандата на правителството, когато в поредица от стъпки, в основата на които беше неплащането на изпълнени обществени поръчки, на практиката икономиката бе преохладена. Това доведе до шоково свиване на ликвидността и ако големите фирми, разполагащи с известни резерви и по-добър достъп до банкови кредити, успяха да оцелеят, то значителна част от дребните фирми или фалираха, или изпаднаха в предбанкрутно състояние. В следващите няколко години не е реализирана нито една антициклична мярка, въпреки че имаше широк обществен дебат. В повечето случаи обаче се лансираха идеи, които имат по-косвено отношение към цикъла.
Проблемите на малкия бизнес дойдоха най-вече от рязкото затрудняване на достъпа до кредитни ресурси. Ако приемем, че този процес е обективен и като го поставим и до неплащането от страна на държавата в редица случаи, това изправи на нокти финансите на малките и средните фирми. А това, което трябваше да се направи, беше бързи стъпки за облекчаване на достъпа на малките и средните предприятия до ресурс с фактическото стартиране на Банката за развитие. Капитализирането й в края на 2008 г. и началото на 2009 -а даде възможности за по-съществено влияние върху кредитния пазар, но тази политика не беше продължена и развита.
Правителството действа проциклично заради преследването на фискални цели. Един от основните проблеми тук е прекаленото забавяне на връщането на ДДС. Възприета беше практиката отделни териториални звена да получават лимити колко ДДС могат да върнат. Обявената цел на тази мярка беше, за да се управлява по-точно фискалният резултат.
Друго, нещо много важно, което винаги го е имало от 2009-а насам, е избирателното връщане на ДДС, без обективни доводи. Не знам дали делението е на базата наши и чужди, т.е. гравитиране или не около ГЕРБ, отписване на 10% от сумата или някакви други форми и критерии, които в основата си нямат нищо икономическо.
Аз не откривам нищо светло, което би могло да подобри икономическата среда в страната и в бюджет 2013.
Със своята непоследователност и непрозрачност – твърде често сменяне на мнения по ключови въпроси – Дянков създаде непредсказуемост на бизнес средата.
