Бюджетът за следващата финансова година е завършващ в рамките на настоящия управленски мандат, което дава повод за обобщения за икономическите и финансовите политики на настоящите власти. Какво присъства и какво отсъства от него – да потърсим отговорите в един по-широк, четиригодишен времеви спектър
Кога е времето за реформи?
В новия бюджет на страната най-видимо отсъстват каквито и да е реформи. Обичайно в последната година на всеки управленски мандат (в случая дори половин година) не се стартират по-мащабни и дългосрочни инициативи за преустройване на публични звена и услуги. Такива обаче не бяха осъществени и през изминалите три години. Властите обясняваха, че е криза и не достигат финансови ресурси, а реформи се правели в добри икономически времена. В практически план обаче няма по-благоприятни условия за реформиране на публичните сфери от периоди на недостиг на финансиране.
Краткият преглед на последните 22 години ни убеждава, че най-съществените промени в социално-икономически аспект бяха осъществени точно в условия на кризисни проявления в съответните сектори и недостигащо финансиране. Нещо повече, самите основополагащи реформи на прехода бяха стартирани след дълбоката и всеобхватна криза от 1996-1997 година. Затова и в последните години бяха пропуснати отлични възможности за подобряване на ефективността на публичните дейности. Плановете за местене на централни администрации из страната пресъздават ироничната страна на необходимостта от административна реформа. Добре е, че бяха отложени…
Събираемостта на бюджетните приходи
nbsp;
Влошената събираемост на бюджетните приходи е най-характерният белег не само на новия бюджет, но и на отминалите три години на фона на достигнатите равнища в предишни периоди. При по-високи нива на централните данъци (увеличени акцизи на горива и цигари, данъци върху застрахователните премии и хазарта и нововъведения данък върху лихвите) относителният дял на данъчните приходи в БВП намалява дори от равнището на кризисната 2009 г. и остава далеч от предкризисната 2008 година.
За последните три години бюджетът събира под 20% от БВП при 21% през 2009 г. и над 23% през 2008 година. Обяснението с променената структура на външната търговия не звучи достатъчно убедително след по-внимателния преглед на вноса и износа по години. Особено показателни са някои индикатори при най-важните от фискална гледна точка акцизни стоки. През 2011 г. на едно лице се разпределят средно 550 броя обложени цигари срещу 860 броя през 2008 година. Вероятно за този период е налице известно намаление на броя на пушещите, но спад от 40% е твърде здравословен, за да е верен.
Сходни изводи могат да се направят и при анализите за производството, вноса и продажбите на дребно на автомобилен бензин. През 2011 г. производството и вносът на този вид гориво са 1773 хил. т, при практически същото количество през 2009 г. – 1733 хил. тона. Разликата в продажбите обаче е осезателна – през 2011 г. са отчетени 465 хил. т, докато две години по-рано – през 2009 г., те са били 850 хил. тона. Необходими са значителни софистични умения, за да се интерпретират горните числа по начин, различен от този, че става дума за разширяване на сивия сектор.
Ефективността на публичните разходи
nbsp;
След като представители на мнозинството толкова много говориха, че публичните разходи са управлявани лошо от предишните правителства, през отминалите три и половина години не промениха нищо в тази област. Сякаш самото им присъствие във властта е достатъчно, за да осигурява по-ефективно управление на публичните разходи. Ситуацията ще се запази и през следващата година, доколкото новият бюджет също не предвижда никакви оптимизиращи мерки.
Програмното бюджетиране е в състоянието си от 2009 г., когато за първи път бе приложено за всички централни ведомства. И както при всяко начало, бе приложено доста формално. Прозрачността на разходите бележи отстъпление. Финансирането на общините, извън делегираните от държавата дейности по разходни стандарти, се осъществява по явни политически критерии – една практика, позабравена от 90-те години на миналия век. Системите за финансово управление и контрол не са придвижени нито крачка напред. Държавната финансова инспекция пое функции на политическа полиция, което също наподобява отминали вече практики от края на миналия век.
Бюджетните дефицити
nbsp;
В последните три мандата, предшестващи настоящия, бюджетите бяха практически балансирани, а в периода 2005-2008 г. те приключваха с големи бюджетни излишъци – 3 и над 3% от БВП. При настоящото управление бюджетните дефицити се завърнаха в нашата фискална практика. При това първите две години на мандата същите надхвърлиха Маастрихския критерий от 3% от БВП. След като ЕК откри процедура за прекомерен бюджетен дефицит, правителството влезе в ролята на спасител и намали дефицитите под 3%, като по този начин ни спаси от самото себе си.
За следващата година бюджетът ни също ще бъде на дефицит. Предвидени са нови 1.1 млрд. лв. вътрешни дългове, за да се финансират разходите при недостигащи приходи. Така в рамките на мандата ще се оформи сумарен бюджетен дефицит на касова основа от около 6 млрд. лева. (До тази година касовите бюджетни дефицити са, както следва: 2009 г. – 626 млн. лв., 2010 г. – 2823 млн. лв., 2011 г. – 1487 млн. лв., или общо 4936 млн. лева.)
Освен като сбор от бюджетните дефицити по отделни години сумата може да се засече и като съвкупно намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствените дългове. След емисията на външните облигации по-рано тази година фискалните резерви се позапълниха, но за сметка на осезаемо увеличаване на правителствените дългове. (Към края на октомври размерът на консолидирания държавен дълг възлезе на 7470 млн. евро, при 5031 млн. евро в средата на 2009 г., или сумарно емитирани нови дългове в размер на 2439 млн. евро.)
Антициклични политики
Други европейски страни също увеличиха правителствените дългове, но за да капитализират своята банкова система, да спасяват структуроопределящи корпорации или да насърчават потреблението на определен вид стоки (в Германия например, за да стимулиратпокупката на автомобили). Нашите власти намалиха фискалните резерви и увеличиха правителствените дългове, без да финансират каквито и да се антициклични мерки. Не положиха усилия дори в направления, които не изискват сериозно финансиране – като подобряване на инвестиционния и стопанския климат.
Неслучайно преобладаваща част от външните наблюдатели оценяват бизнес средата ни негативно. Своеобразен епилог на тези оценки направи Doing Businessна Световната банка (последната месторабота на единия ни вицепремиер), като наскоро премести страната ни от 59-о на 66-о място по условия за правене на бизнес.
Вместо обобщение оптимистични нотки могат да се открият само във факта, че това е последният бюджет на настоящите власти.
nbsp;
