На 20 декември през 1604 г. е отпечатан първият екземпляр на книгата Дон Кихот де ла Манча (на испански език: Don Quijote de la Mancha) от Мигел де Сервантес. Романът на испанския писател в два тома е първият бестселър в историята.
Първият е публикуван на 16 януари през 1605 г., а вторият – през 1615-а. Творбата се смята за една от най-емблематичните в испанската литература. На български е известна в превода на Тодор Нейков.
Към днешна дата съществуват много адаптации на романа, като основният текст също бива многократно преиздаван. През 2005-а книгата празнува 400-годишнина, която се отбелязва подобаващо по света. Испанското правителство пуска в обръщение монета от 2 евро, на гърба на която е изобразен рицарят с леген за бръснене на главата, стара ризница и копие.
Историята на дон Кихот разказва за приключенията на испанския идалго дон Кихот и неговия оръженосец – Санчо Панса. Алонсо Кехана е един обикновен благородник, вманиачен в четенето на рицарски истории и книги.
Неговите приятели и роднини го вземат за луд, когато ненадейно главният герой променя името си на дон Кихот и се самопровъзгласява за рицар. Дон Кихот поема на път из земите на тогавашна Испания, яхнал своята кранта – коня Росинант (на испански Росинат означава кранта), за да изобличава злото и да защитава бедните и нещастните от неправдите.
В процеса на развитие на историята и двамата герои преживяват метаморфоза, като възприемат част от основните черти на другия. Техните приключения са смешни и забавни, като в повечето случаи вършат повече пакости, отколкото добрини. В края на историята, на смъртния си одър, дон Кихот осъзнава, че се е вживял в невъзможна илюзия, но неговият оръженосец го моли да не се отказва.
Романът на Сервантес все още се счита за актуален. През различните епохи романът е бил тълкуван по различни начини. Така например когато за първи път книгата излиза ndash; публиката я възприема като комична история. След Френската революция романът се разглежда по съвсем различен начин, етичният модел е обърнат – индивидът може би е прав, докато всъщност обществото греши. През 19-и век романът се счита за журналистически коментар за общественото положение. Чак през 20-и век става ясно, че Дон Кихот е не само уникална морална творба, но и първият истински съвременен роман.
На испански кихот се използва като епитет за непрактичен идеалист. Много популярен на различни езици е и един израз от книгата – да се бориш с вятърни мелници.
След Кубинската революция новото правителство основава издателска къща, наречена Институт на кубинската книга. Целта на издателството е да отпечатва книги с голяма литературна стойност, които да се разпространяват на достъпна за обществото цена. Първата книга, която излиза от печатниците на института, е именно Дон Кихот на Сервантес.
