Българските фирми за пореден път ще бъдат наказани от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия. Teняма да получат навреме необходимите им секторни анализи за чуждестранните пазари и съответно трудно ще успеят да развият експортния си потенциал. Така, освен че провали мераците на бизнеса да се възползва от евросредствата по оперативната програма Конкурентоспособност, ръководената от Марияна Велкова институция успя да прецака предприемачите и с помощта, която по закон трябва да им оказва.
На практика ведомството разполага с 27.4 млн. лв. по линия на програмата Конкурентоспособност, с които да подпомага и насърчава малкия и средния бизнес. Досега от парите са оползотворени над 10 млн., с което агенцията се нарежда на първо място по усвоени средства сред всички възможни бенефициенти по тази програма. Трудно може да се каже обаче с какво точно тя е спомогнала на фирмите. Поначало парите бяха предназначени за намиране на чуждестранни партньори и насърчаване на износа на задъхващите се от кризата малки и средни предприятия. Но на практика това не се случи и една част от средствата бяха похарчени за закупуването на нови автомобили, компютърна и офис техника, канцеларски материали и други прищевки на чиновниците.
Тези пари така или иначе са заложени в оперативната програма за подпомагане на дейността на изпълнителната агенция, така че е хубаво да бъдат усвоени, оправда се преди време Велкова. Улисана в проекти за собственото си удобство обаче, тя съвсем забрави предприемачите. Заради изключително мудните действия на ръководената от нея институция в най- добрия случай бизнесът ще разполага с по-малко от три месеца, за да се възползва от секторните анализи за чуждестранните пазари, които трябва да се финансират с част от въпросните 27.4 млн. лева. Проблемът идва оттам, че агенцията може да разполага с отпуснатите й средства най-късно до края на април 2013-а, тъй като тогава изтича определеният тригодишен срок.
Проверка на в. БАНКЕРЪ установи, че обществената поръчка за наемане на външни консултанти, които да подготвят пазарните анализи, е била обявена едва на 5 декември – по-малко от пет месеца преди крайния срок. Какво е пречело конкурсът да се направи още през 2010-а например – не е ясно. Явно за чиновниците е било по-важно първо да си осигурят лъскави коли и мощни компютри. Да не говорим, че е някак нелогично държавните служители, които на всичко отгоре получават двойни заплати заради работата си с еврофондовете, да не могат сами да анализират съответните пазари, та се налага да плащат на външни консултанти. А и от заданието към процедурата се разбира, че с 1 416 666 лв. без ДДС ще се разработват 170 продуктови пазарни проучвания и анализи. Това прави средно по 10 хил. лв. за бройка – истински джакпот за дружеството, което бъде избрано за изпълнител. Иначе 110 от тях ще за са страните от ЕС плюс Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Черна гора, Сърбия, Хърватия, Турция, Норвегия и Швейцария. Идеята е по този начин да се улеснят българските производители при търсенето на търговски партньори зад граница.
Най-голямо внимание е отделено на секторите облекло, храни, каучук и пластмаси, както и на машините и оборудването. За тях са заложени две трети от всички анализи. В същото време за традиционно силните за българската икономика отрасли – като производството на мебели и лекарства, които имат безспорен експортен потенциал, са предвидени съответно шест и четири търговски проучвания.
Разпределението по сектори е ориентировъчно и е направено въз основа на официалните данни за приноса на отделните индустрии към обема на износа и създаваната заетост. Взети са предвид предложенията на браншовите организации, както и резултатите от проведена анкета сред предприятията от нашата базата данни – обясняват от агенцията за малките и средни предприятия. – Броят на проучванията по сектори е индикативен – казват още нейните служители – и ще зависи от постъпилите конкретни запитвания от производителите. След изчерпване на първоначалните лимити и в случай на повишен интерес от страна на бизнеса пък ще бъдат възлагани допълнителни проучвания.
Самите анализи ще включват обзор на нормативната рамка, митническите регулации и изисквания, както и линцензионните режими в сектора на конкретната държава. Те ще съдържат също описание на характеристиките на потребителите, ще показват тенденциите в търсенето, развитието на националното производство в дадена сфера и каква е външнотърговската статистика. Ще се изисква и разширен списък с описание на водещите компании и конкуренти. Накрая ще е необходимо консултантите да дадат практически съвети за навлизане на пазарите на отделните страни и да предоставят контакти за всички организации, потвърдили интерес към българските продукти след извършено допитване.
Дотук добре, но има и редица неясноти, които могат да опропастят иначе хубавата идея. Първо, в техническата спецификация е записано, че агенцията всеки месец ще възлага изготвянето на максимум 25 пазарни проучвания. С други думи, по едно за всеки работен ден, че и повече. А срокът за изработването на едно пазарно проучване не може да е по-кратък от 10 и по-дълъг от 20 работни дни. Едновременното спазване на тези две изисквания предполага наличието на голям човешки ресурс и директни външнотърговски контакти. Това обаче съвсем не е така. За спечелване на процедурата ще е достатъчен екип от трима експерти с висше образование, степен магистър. Дори не се посочва в коя област да са дипломите. Необходимо е само всеки магистър да е участвал в подготовката на минимум три пазарни анализа. Фирмата като цяло пък може да има само два изпълнени договора, свързани с извършването на пазарни проучвания, включително и за намиране на търговски партньори.
Налице е и друг проблем. С предвидените 25 анализа месечно няма как да се изпълни заложената бройка от 170, тъй като фиксираният срок за реализация на поръчката е по-малък от три месеца – от 1 февруари до 19 април 2013-а. Реално излиза, че ще бъдат възложени около 70 проучвания. А може и да са много по-малко, тъй като при едно евентуално обжалване на процедурата не е изключено договор с изпълнителя да се сключи чак през март или дори по-късно, с което цялото начинане ще се провали.
В последна сметка, с такава агенция за насърчаване на малките и средните предприятия няма причина да се чудим защо нашите фирми не успяват да пробият на чуждестранните пазари или да ориентират производството си за износ. Истината е, че липсва и каквато и да било статистика как потрошените милиони левове от екипа на Марияна Велкова са се отразили на обема български стоки, пласирани зад граница. Агенцията не събира подобни данни, тъй като разчита единствено на анкетите, които бизнесмените попълвали при завръщането си от международни изложения и панаири. Освен това, според самата Велкова, било изключително трудно да се изчисли какъв точно е размерът на експорта, който реализират българските малки и средни компании. Ами да си наеме и за тази информация външни експерти, пък барем научи нещо от тях!
nbsp;
nbsp;
Желаещите да участват в конкурса за избор на фирма, която да направи пазарните проучвания, могат да подават документи до 15 януари 2013-а. Предложенията им ще бъдат разгледани още на следващия ден и ако всичко върви по план, договор с победителя трябва да бъде подписан преди края на месеца. За да се включат в надпреварата обаче, кандидатите е необходимо да докажат поне 3.4 млн. лв. общ оборот за последните три години и минимум 1.7 млн. лв. приходи от договори за изготвянето на пазарни проучвания.
