В края на най-наситената, откъм силови посегателства срещу банки и финансови институции, година повечето мераклии за свободен достъп до трезори и каси може да отворят шампанското. Статистиката отчита ускорено темпо на набезите, а резултатите от работата на полиция, прокуратура и съд са незавидни дори когато МВР успее да разплете някои от ударите. Като се има предвид, че краят на кризата не се вижда, а дори да настъпи, България ще го усети със закъснение от няколко години, банковите обирджии вероятно вдигат наздравици за: Успешна и спорна 2013 година!
Броени дни преди Коледа вътрешният министър Цветан Цветанов се оплака в свой стил, че задържани при банков обир преди повече от година десет души вече са на свобода. Цветанов уточни, че става въпрос за арестувани 10 души, че банката е ДСК и че с постановление на обвинителя Попколев от Софийската градска прокуратура от 27 август разследването по случая е прекратено тихомълком. Министърът обяви напористо, че ще иска проверка от временния главен прокурор Бойко Найденов, защото ако те не бяха на свобода, нямаше днес да извършват престъпления.
В началото на юли миналата година Цветанов също говореше по темата напористо, но с далеч по-приповдигнато настроение. И имаше основания – подчинените му наистина спипаха 10 души след опит за грабеж в клона на Банка ДСК на столичния площад Александър Батенберг. Арестите станаха след наситено със засади нощно преследване, продължило повече от час и половина. Двама души бяха спипани в кв. Люлин, един в Суходол, а седем – в Западен парк.
Оказа се, че обирджиите са от класа и са наблюдавани от месец и половина. Те пристигнали пред банковия клон с две таксита, в които имало апаратура за подслушване на честотите на полицейските радиостанции и за заглушаване на СОТ -системи. Започвали да действат на два пъти, включително и да къртят камерите на сградата, но се отказвали заради опасения, че може да бъдат засечени. В крайна сметка Цветанов обяви, че това е една от най-известните криминални групи, най-добре подготвената група на някогашния люлински клан в престъпността. Всички били хора около Джиджи – Мишо Кривия, Сашо Кюстендилеца, Ники Куфара, Любо Гъзара, Васко З., Илиян Хрътката, Иван Т., Пешо Крадеца, Калин В. и Стоян Мозъка.
На специална пресконференция пък заместник-шефът на столичната криминална полиция Георги Арабаджиев поясни, че разкриването на бандата е било част от започнала активна работа по контингента, свързан с кражбите, касоразбиванията и грабежите. Задържаните били изключително обиграни, лидери на локални организирани по-малки престъпни групи, които сега са се събрали, за да направят един много голям удар – сумата, която се е намирала в банката, е била над 1 млн. лева. Бандитите имали техника, с която много строителни фирми на Запад биха се гордели, радиостанции, хващащи честотите на Първо районно управление, схеми на жилища, на фирми и СОТ инсталации, метални клещи и ножици в огромни количества.
Операцията по задържането стана повод за една от най-цветистите атаки на Цветанов срещу съдебната система. Силовият министър обясни, че тя е именувана Защитените, защото в повечето случаи задържаните са известни и са контактували с полицията, но са освобождавани от съда при всеки случай на задържане, т.е. те са под защитата на съда.
Нека да излезе този съдия, който пусна тези лица с парична гаранция. Искам да благодаря на Лазар Груев (председател на Върховния касационен съд), че призова българските съдии да се отчитат пред медиите как и по какъв начин са взели решенията си, заяви Цветанов, иронизирайки неизменната позиция на Груев, че никой няма право да търси сметка на съдиите.
В добавка вицепремиерът се зарече следващите операции на МВР ще бъдат назовавани с имената на съдиите, които са пуснали крадците преди това под парична гаранция, както и да не позволи съдебната система да се подиграва с труда на участвалите в операцията служители. За капак Цветанов допусна, че докато хората му са работили за разкриване на престъплението, съдиите вероятно са били на маса, яли са, пили са и са се веселили. А венец на тирадата му беше заканата да направим всичко възможно тези лица да бъдат съдени навън, защото тук получават потупване по рамото да продължават в същия дух. Един от задържаните – Любо Крумов-Гъзара , беше задържан през 2009 г. за кражбата на 2 млн. лв. от магазин Фантастико, но съдийката от Софийския градски съд Виолета Магдалинчева го пусна на свобода под гаранция.
nbsp;
Вътрешен човек
Прилаганите от апашите хитрини и технически способи почти винаги са придружени от съдействието на вътрешен човек, който изнася информация за системата на сигурност и наличните средства в трезора. В навечерието на Коледа Цветанов съобщи, че са задържани лицата, които в края на октомври обраха банково-застрахователен клон на Алианц-България на софийския бул. Княз Ал. Дондуков. При обира бяха задигнати всички налични средства – на обща стойност 90 000 лв., част от които във валута.
Първоначалното описание на извършителите беше: високи, атлетични, въоръжени с пистолети и скрили лицата си в мотоциклетни каски със спуснати визьори. Те се оказаха двама студенти (Михаил Гюров и Кристиян Александров)в Свищов, където и бяха арестувани. В София пък беше изненадан шофьорът на групата Владимир Стоянов, което показа, че мотоциклетните каски са ползвани нетолкова за прикриване на лицата, колкото за заблуда относно ползвания транспорт. Стоянов е бивш служител в същия офис, напуснал през септември 2011-а. Именно негова била инициативата за удара. Невероятното е, че според МВР са намерени и част от задигнатите преди повече от година пари – около 5000 лева! Други 17 000 лв. отишли за покупката на кола.
Първоначално обирът беше свързан с друг, извършен в началото на април – на клон на ОББ в Студентски град. Общото в почерка беше прецизността на ударите с оглед наличните средства и ползването на сходни превозни средства – мотоциклети. И в двата случая трезорите бяха нападнати малко след зареждането им с пари от инкасо-автомобил. Разликата бе, че вместо пистолети маскираните и облечени с черни комбинезони мъже размахали автомати, а плячката им се оказа неколкократно по-обилна – 215 000 лева. Късметът им изневери частично при оттеглянето, тъй като чувалът, в който отнасят банкнотите, се скъса и част от сумата – около 40 000 лв., се разпилява на земята. Намира ги клошар, но радостта му трая кратко, тъй като собственик на близко заведение вика полицията. Така загубата на банката бе редуцирана.
Броени дни след като МВР отчете успех в разкриването на удара срещу Алианц-България, петима въоръжени щурмуваха клон на Централна кооперативна банка в столичния квартал Люлин. Бандата, чийто арсенал включваше автомати Калашников, опита късмета си след полунощ и единствено бързата реакция на охранителя й попречи да пристъпи към разбиване на касите. Гардът запазил самообладание, след като нападателите разбили входната врата, и подал сигнал както в дежурния център за сигурност на банката, така и на телефон 112. Петорката успя обаче да изчезне, преди да бъде прихваната.
Първенец
Най-големият удар на годината направи охранителят Георги Енев, заслужил титлите Жоро Милионера и Жоро Инкасото. Енев отмъкна 1.5 млн. лв. от инкасов автомобил, укри се и беше обявен за общонационално издирване. Издадена беше и Европейска заповед за ареста му, след което охранителят се предаде. До ден днешен обаче той не обелва дума за станалото, а от парите няма и следа. На въпрос дали има вероятност Георги Енев да излезе от затвора милионер Цветанов обеща че ако това стане, той няма да има възможност да харчи тези пари, ако намеренията му са такива. Интересно какви други биха могли да бъдат. И дали междувременно Енев не си е понакупил едно-друго или не е внесъл парите в трезора на някоя банка чрез подставени лица.
В меда
Банковите наличности са апетитни не само за прилагащите силови методи обирджии. В деня, в който полицията задържа душманите на Алианц-България, криминалистите в Севлиево разкриха банкова служителка, използвала фалшиви документи за неправомерно отпускане на 11 кредита и издаване на шест кредитни карти. За периода от 2009 до средата на 2012 г. жената, чиято длъжност е кредитен специалист, усвоила около 100 000 лв., ползвайки различни схеми. По едната убеждавала клиенти при подаването на молба за кредит да поискат издаване и на кредитна карта, притискайки ги, че само така молбите им щели да бъдат одобрени. След това тя теглела пари от чуждите карти, без да покрива разходите По друга схема служителката вписвала поръчители по кредити, без те изобщо да подозират, че се задължават към банката. По трета схема кредитната специалистка просто съобщавала на клиента, че банката му отпуска по-малка сума от исканата и прибирала разликата. Засегнати са повече от 30 кредитополучатели и поръчители.
