Големите европейски маневри

Испанският премиер Мариано Рахой пристига на пресконференция след срещата на върха на лидерите на Европейския съюз в Брюксел 14 декември

Европейският съюз изпраща тежка година на финансови битки, разногласия, лицемерен стремеж към по-тясно обединение и половинчати решения в името на запазване на националния суверенитет на отделните членове. В резултат на стратегията бързай стъпка по стъпка редица държави от еврозоната изпаднаха в рецесия, кандидатите за прием в общността на еврото изчезнаха, а сепаратистките и националистически настроения получиха небивал разцвет.

Последното за тази година съвещание на високо равнище на лидерите на общността в Брюксел на 13 и 14 декември, което трябваше да очертае бъдещия курс на еврозоната и на ЕС, отложи всички ключови решения за по-тясна фискална и икономическа интеграция до юни догодина. Държавните глави се задоволиха единствено да одобрят договорените от финансовите министри ден по-рано стъпки за създаването на банков съюз, които очевидно прецениха като достатъчно Европа на този етап. А двете най-противоречиви предложения на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой – за бъдещия централизиран бюджет на еврорегиона и за задължителните договори за икономически реформи, бяха буквално отрязани от заключителното комюнике след срещата. В него бе отбелязано само, че контрактите могат да се представят като вероятна мярка през юни 2013-а.

На вятъра отиде и амбициозният проект от 51 страници на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, представен три седмици преди съвещанието. В него се предвиждаше още през следващата година да започне процес на централизация, който да прехвърли на Брюксел контрола върху националните икономически програми и общ бюджет в сферите на данъчното облагане, разходите и заемите на правителствата, които в момента са запазен периметър за националните власти.

Пропадна и нетолкова амбициозното предложение на Ван Ромпой страните от еврозоната да създадат общ фонд и със средствата от него да подпомагат партньорите в икономическо затруднение.

Европейският икономически мотор Германия

успя да защити националните си интереси с пестеливи отстъпки. След умели маскировъчни маневри германският канцлер Ангела Меркел, която дори не може да си помисли да натовари германските данъкоплатци с нови парични ангажименти към мързеливците от юг (особено в изборната 2013-а), обясни, че предлаганият от Ван Ромпой механизъм за солидарност ще има доста ниски финансови възможности – от порядъка на 10-15 млрд. евро, или максимум 0.2% от БВП на общността. Докато авторитетният неправителствен институт Брюгел от Брюксел е изчислил, че за абсорбиране на икономически шокове ще е необходим бюджет от поне 2% от БВП.

Берлин не допусна също така единният банков надзор под шапката на Европейската централна банка да поеме контрола върху локалните 1200 кооперативни и 423 спестовни банки. Нито се съгласи да отпише част от гръцките задължения към германския държавен сектор. Канцлерът Меркел прежали единствено печалбите на Бундесбанк от вложенията й в гръцки облигации и се съгласи Атина да плаща по-ниски лихви по кредитите си. Все пак дамата допусна и греховната идея на определен етап след 2013-а Германия да опрости част от гръцкия дълг, но след като гръцкият бюджет влезе във форма.

Франция изгони артистичния Саркози

и избра да я ръководи скучният социалист Франсоа Оланд. Той се разгърна и качи данъците на най-богатите (с доходи над 1 млн. евро) на 75% с идеята да напълни хазната и да ореже бюджетния дефицит. В резултат родината си решиха да напуснат милиардерът Франсоа Арно, а след него – и филмовата звезда Жерар Депардийо. И двамата поискаха да станат граждани на Белгия. Но докато Депардийо е добре дошъл в целия свят, то нещата с Арно се запичат. Брюксел очевидно не е впечатлен от милиардите на собственика на луксозната верига Moet Hennessy-Louis Vuitton (чието лично състояние се оценява на 41 млрд. щ. долара) и ще вземе окончателно решение за натурализацията му през пролетта на 2013-а. Според независими медии най-вероятният изход ще е отрицателен.

Лошото момче Дейвид Камерън каза не

на всичко, идващо от Брюксел.

Камерън отказа да подкрепи предложения от Еврокомисията бюджет на общността за 2014-2020 г. в размер на 1033 млрд. евро и поиска той да се намали с около 200 млрд. евро. Мотивът му бе, че в период на строги икономии на национално равнище не е етично да се раздува издръжката на брюкселските чиновници и на субсидиите за отделни държави членки. Камерън води битка и за запазване на отстъпката на Великобритания (в размер на 3.6 млрд. евро през 2011-а), която е нетен вносител в бюджета на ЕС.

Колкото до единния банков надзор, който става задължителен за еврозоната, английският премиер отказа да се присъедини към него и извоюва прилагане на принципа на двойно мнозинство в Европейския банков орган. Което означава, че когато регулаторите от Европейския съюз се събират да коват европейски закони, като например какви точно капиталови резерви да се използват като буфери срещу кризи, ще има две гласувания – едно в рамките на банковия съюз и второ – за страните извън него. След което ще се вземат решения за общо регулиране в ЕС. По този начин Лондон защитава позициите си като финансов център на Европа.

Гръцкият водевил

приключи поредното си действие и в средата на декември Атина най-накрая се добра до заветния транш от 34.4 млрд. евро от финансовата помощ, която международните кредитори задържаха от юни. Освен това до края на март 2013-а южната ни съседка ще получи още три кредитни порции на обща стойност 18 млрд. евро, ако изпълни списъка от приоритетни действия – обещаните реформи в отговор на пакета от заеми.

Гръцкият финансов министър Янис Стурнарас определи решението за превеждане на заемите като вот на доверие за възможностите на гръцкия кабинет да провежда фискални и структурни реформи. Той обаче предупреди, че 2013-а ще е година на успех или на провал за бъдещето на страната като член на еврозоната и все още съществува риск за изпадане на Гърция от общността.

Засега международната рейтингова агенция Стандард енд Пуърс вярва на Атина и на решимостта на еврозоната да помогне на закъсалия си партньор и повиши дългосрочната кредитна оценка на тази държава от частичен фалит на В- със стабилна перспектива. А Европейската централна банка ще започне отново да приема гръцки държавни облигации като залог по отпускани заеми на гръцките банки.

След като Гърция слезе от челните страници, мястото й мигновено бе заето от

правителствената криза в Италия

Тя избухна на 8 декември, когато премиерът Марио Монти съобщи на президента Джорджо Наполитано, че ще подаде оставка веднага след като парламентът гласува бюджета за 2013-а, и изпълни обещанието си късно вечерта на 21 декември. Причина за преждевременното оттегляне на Монти стана предшественикът му Силвио Берлускони, който свали подкрепата си за правителствената програма за строги ограничения. Нещо повече, Берлускони обвини Монти в послушание пред Берлин и определи като измама намалялата с повече от 200 базови пункта надбавка на доходността на италианските спрямо германските облигации при управлението на сегашния кабинет. Мотивът на Берлускони е, че икономиката на страната била по-зле, отколкото преди 13 месеца, когато той сдаде властта.

И за да ядоса допълнително Берлин и другите европейски лидери след успокоението им, че са се отървали от циркаджиите в политиката, Берлускони заяви, че отново ще се кандидатира за премиер в следващите парламентарни избори, определени за 24 февруари. Същевременно информира и че ще се жени за трети път, но след като се разведе с втората си съпруга.

Кипър също направи каквото можа

В нощта на 19 декември парламентът му одобри бюджет 2013-а, включващ обхватни мерки за строги ограничения на разходите, за да изпълни условията за получаване на спешна финансова помощ от международните кредитори, която поиска през юни 2012-а. Изпълнението на програмата ще намали значително бюджетния дефицит на страната, но същевременно се очаква да доведе до 3.5% спад на БВП през 2013-а и до сериозен ръст на безработицата.

Въпреки мерките кредиторите били на противоположни мнения за спешната помощ за Кипър, съобщи ден по-късно влиятелният германски всекидневник Зюддойче цайтунг. Според изданието МВФ настоявал първо да се отпише част от неговия дълг, включително и на частните кредитори, и едва след това щял да участва в спасителната акция. По оценка на ЕЦБ, Европейската комисия и МВФ спасителният пакет за Никозия трябва да е в размер на 17 млрд. евро, от които 10 млрд. евро ще отидат в подкрепа на местния банков сектор.

Междувременно, в хода на споровете, правителството бе принудено да вземе назаем 250 млрд. евро от пенсионните фондове на държавните компании, за да плати коледните заплати на държавните чиновници.

Високопоставен служител от Брюксел споделил за Зюддойче цайтунг, че положението на Кипър е по-тежко, отколкото на Гърция. А Стандард енд Пуърс понижи на 21 декември кредитната оценка на страната на ССС+.

Испанска Каталуния ще прави референдум

за независимост през 2014-а въпреки предупреждението на испанския премиер Мариано Рахой, че той е забранен от испанската конституция.

Такава е сделката между президента на областта Артур Мас и лявата сепаратистка групировка Каталунска партия на независимостта. Те щели да проведат диалог и преговори за референдума с Мадрид в началото на следващата година, но били готови да го проведат и без подкрепата на централното правителство. Цялата официална подготовка за допитването щяла да приключи до 31 декември 2013-а. Въпросът към избирателите от областта ще е дали искат Каталуния да стане държава в европейската рамка – формулировка, целяща да заобиколи противоречивата тема дали провинцията би могла да остане член на ЕС, след като обяви независимост. Както е известно, Еврокомисията заяви многократно, че не може да има автоматично членство за евентуално отделили се държави като например Шотландия, която също планира референдум през 2014-а.

Очевидно най-хубавото тепърва предстои, особено след като краят на света според календара на маите се отложи за по-късна дата.

nbsp;

nbsp;

nbsp;

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст